Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Моля за мнения по въпроса, защото чакаме бебчето в края на декември и много се чудим какво да правим с котарака.Чувам противоречиви мнения по въпроса и не знам какво да правя.Страшно много го обичам това животно и направо се страхувам от момента, в който евентуално трябва да се разделим, но ако се наложи....
Ако някой съчетава отглеждането на бебе и котка, моля да сподели.

Има много бебета гледани редом с котки, кучета и т.н. Проблемът от съвместно съжителство на бебетата с котки е че котки са преносители на токсоплазмоза, което по-скоро е опасно по време на бременността. Защо не изследваш котката си? Някои деца развиват алергии от козината на животните.
Аз също имам чинчилки, папагал и не знам как бих могла да се разделя с тях.

Ами той не излиза никаде, ваксиниран е изцяло и смятам, че е подсигурен здравословно

ето една много сладка снимка по темата :)

И при  мен този въпрос е на дневен ред понеже чакам бебе йижот и здраве в петък :sleeping:,а куче имам от 3 години и се сещате,че си е като  член на семейството.Та по този въпрос за сега сме решили да оставим песа у нас и да видим какво сте стане :[

аз пък да ви кажа,че сега на 30.07 си взехме 38дневна немска овчарка,а от декември месец си имаме папагал корела!Едната ми дъщеря е на 4г.(кучето й е подарък за РД) а другата е на почти 3м. (прави ги на 16.08).Всичко си е до човека!Мием ръцете непрекъснато,кучето се затваря в банята през 30м. за по 10м. за да се научи че като му се пишка трябва да ходи там!Непрекъснато мия с доместос и пускам прахосмука и най-важното ЖИВОТНИТЕ НЕВЛИЗАТ В СТАЯТА НА ДЕЦАТА!!Също така не пускам кучето горе по леглата или по дивана,а папагалая лети само в хола!Проветрявам всяка сутрин и вечер по 2-3h!!И на двамата даваме необходимите лекарства и къпем редовно със необходимите препарати!И така...така се справяме ние с въпроса!!И честно да си кажа малко ме натоварва повече тази работа но аз много обичам животните,те са ми като деца!

Аз също много съм си мислила по този въпрос -в момента имам голдън ретривър на 9 месеца ,който безумно обичам . Взехме го с огромно желание и с мисълта че когато имаме бебе ще си живеят заедно. Обаче не знам дали това е защото още плановете ми за бебе са ми малко :-# ....не на преден план и не знам като забременея дали няма да ме обхване паника околко космите, мръсните лапи, болести и такива неща...  =]

clovis братовчед ми този април направи 5. Искам да ти кажа, че от самото му раждане живее с коте. Вобще не са махали котката. Няма абсолютно никакви алергии. Според мен няма проблем, ако котето не е агресивно към бебето. Аз съм с куче и не смятам да го махам!

Дете което от малко живее с животинче се научава много по-лесно на отговорности както и да не го е страх /ако е куче/от животните!Също така е доказано че дечица които съжителстват с животни страдат много по-рядко от алергии!Аз съм напълно ЗА стига да се спазва необходимата хигиена *INLOVE*
Моя позната има Питбул и бебе :girl_wink:Това куче не допуска никой до бебчето!!Тя го оставя пред входа с количката и кучето вързано на нея и си се качва до апартамента да си вземе нещо!!Нали се сещате че никой не смее да припари щото а е посмял а кучето го е разкъсало!Та в тази връзка са и големи пазачи кучетата  *THUMBS*

Когато забременях с Емито имахме куче(често се майтапя,че то е мойто първо дете)голяма отговорност и грижи си е,иска си разходка,чистене,ресане ... Емито като се роди си беше при нас,не виждам нищо лошо  в съжителството на бебе и куче при поддържане на добра хигиена,детето като порасна доста потормозваше животинчето но с времето свикна и разбра значението на думата болка и че животинчетата както хората и нея самата чувстват и имат сърчица.
Преди да се роди Виктор се наложи да дадем временно кучето на свекърва ми тя да го погледа,защото с две малки деца не стигаше времето.Виктор като стана на 8 месеца отново си взехме кучето при нас.

И аз ако имам животно не бих се разделила с него, то си е част от семейството, свикваш с него и го обичаш, само трбява хигиена да  се поддържа. А това с бебето и питбула е супер *ROFL*, едно предимство като имаш куче.

E как да се разделя с това сладурче, толкова го обичам
http://picbg.net/u/27256/17745/187390.jpg

Много е красив/а наистина.. Проблемът при котките, както каза по-нагоре Захира, е че са преносители на токсоплазмоза, която е доста опасна за бременните жени. Но поне от това, което съм чела, излиза че ако си живял дълго време с котката шансът да си преболедувал тази болест (без да си разбрал) и вече да имаш изграден имунитет е голям. Така че направи си такова изследване и всичко ще е  *THUMBS*
Само не трябва ти да се занимаваш с котешката тоалетна.. Остави това занимание на мъжа ти или на някой друг  ;)

А нека споделя и моя опит с домашните любимци и бременността.
Взехме си мини пинчер с милото и седмица по-късно разбрах, че съм  :pqz: Изведнъж се стреснах и незнайно защо реших, че няма да гледам кучето и детето заедно. Тогава дадохме кучето на приятеля на сестра ми, който се грижи добре за него.
Иначе от 2 години гледахме игуана, но и нея подарихме и в един момент се оказахме без домашен любимец. Милото каза, че му е някакво странно така и искаше да си вземем монголски джербили... И ето че от вчера си имаме два  =] Тях вече няма да ги давам на никого и ще си ги гледам.. Въпреки че малко ме е яд за кученцето..  :'(

значи не е зле да си го направя това изследване, а пък иначе тоалетната вече не я чистя аз, четох, че не е хубаво

Петровска аз имам минипинчери от 10 годишна!Сега малкия ми сладур живее при майка ми!Но всеки път когато ходя пада голяма игра и гушки,целувки и търкаляне по пода с мъничето ми *INLOVE*Майка ми все ми се кара,но аз не мога да лиша нито себе си нито него от нежността и любовта която си даряваме взаимно *INLOVE*
За котките и токсоплазмозата-задължително е това изследване ако съжителстваш с коте! *THUMBS*Ако не се лъжа се прави няколко пъти през бременността за по-голяма сигурност!Другото което мен ме притеснява за котките е,че са много ревниви и съм слушала много ужасни истории с котка и бебе породени от ревност :'(Ние нямаме в къщи,но съседския котарак е приел дома ни като свой и все е в къщи на посещение!!!Но като родя ще се наложи да секнат визитите

  И аз имам куче - булонка, живее при нас и ще продължи да е така. Но живот и здраве, когато бебо се роди в спалнята ще се влиза без обувки, а кучето няма да припарва. Не мога да се разделя с нея има на кой да я дам, но не мога, защото ще я загубя. Няма да е първото куче, което да е с бебе, ще и поддържаме хигиената - къса козина и обувки за краката, къпане всяка седмица поне в първите месеци и така.

Когато се роди брат ми имахме котка, майка ми много я беше страх, защотото котките малко или много цапат, освен това можеше да одере бебето или да се докопа до биберона с млякото. За щастие нищо такова не се случи. Котката беше внимателна с бебето, заобикаляше изпраните му дрешки, не го доближаваше изобщо... По принцип не я пускахме в стаята с брат ми, но един ден някой забравил вратат отворена и котката се вмъкнала, влязла в креватчето му, свила се на кравай в краката му и така ги намерихме да спят заедно. До главата на брат ми беше шишето с млякото, което не беше докоснато. Междувременно нейна приятелка махнаха котката защотото издрала бебето. Това което искам да кажа е че до голяма степен зависи от характера на животното дали ще може да съжителства нормално с бебе.

аз немога да си представя как донякога когато стана майка моята котка ще трябва да я махна. не искам да казвам голяма дума, но моето котенце всяка вечер спи при мен на главата ми, всеки ден ме чака с нетърпение да си дойда от работа и да си го взема да го гушна и да вземе да мърка в мен... :'(
кажете ми какво да направя така че всички да сме добре и да не загубя ( моето първо дете) ужасно много си го обичаме със съпруга ми и не ни се иска да се разделяме с него

Преди да се омъжа, имахме мини пинчер, който сега живее при майка ми. Всеки път като отида у тях пада голяма игра, както е казала Клео. Дори бременността не ме спираше да помачкам малкото сладурче. :gu6: Майка ми доста мрънкаше по този въпрос, но видя, че всичко е въпрос
на хигиена. =] Като се роди малката, за известно време, кучето се затваряше в друга стая, но вече спряхме. То дори не проявява голям интерес към беба. Когато за първи път пуснахме кучето до беба, то само отиде да я подуши и това е. :) Сега от време на време идва и души крачето на Ели, а нея въобще не я е страх. Дори вече търси домашния любимец с поглед като идем у майка ми и протяга ръчички да го хване. :girl_wink:

Мамчета има ли сред вас такива които имат котка вкъщи-интерисува ме как свикна мацата с беебето и подготвихте ли я предваритеелно по някакъв начин...

и аз имам куче, нямам проблеми с бебчо и кучето! *THUMBS*

Майче, Сиска до колкото знам имат котка  *THUMBS* тя може да ти каже .
Аз имах персииска котка докато бях бременна и не ми се искаше да я махам, толкова я обичах от малка си я гледам , но за да сме в мир с мъжа ми я дадох :'(
Сега съм му казала , че като направи годинка малкия ще си взема от нейните котенца  :girlhide:
Няма никакви проблеми малкия от това , че съм имала и държала доста близо до мен през бременността котето. Спяхме заедно и не се отделяше от мен :'(
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=310639 (http://www.snimka.bg/album.php?album_id=310639)

Аз,момичета не мога да го разбера това-ще си гледам животното години наред,а после да го изхвърля! :\ :\ :\
Не съм съгласна... :\
Живот и здраве,като настъпи този момент-нямаме немерение да махаме животните,а и колко дечица са израсли с котка,куче и пр.
Все пак всеки си преценява! :)

Вкъщи си имаме котарак, клетка с птички и 3 аквариума с рибки:)Притеснявам се от токсоплазмозата(дано съм го написала правилно)и си мисля да се изследвам.Откакто съм бременна се занимавам само с храненето..мъжът ми им почиства.Много си обичам всички животинки и немога да се разделя с тях, но все пак ми е притеснено като чета какво се пише...

silviq-tamara,ние имахме котарак,който гледахме вкъщи една година...След като разбрах ,че съм бременна казах на доктора ми за котката и той ме прати на изследване за токсоплазмоза :angry:.Тогава милото много се изплаши като чу какви може да са последиците при наличието на тази болест.Наистина е нещо страшно и той дори не искаше да ме изслуша и докато бях на работа е взел Мър и го е пуснал до някакви блокове ,където имало една жена и ги хранела там :'(.Минаха 10 дена откакто Мърко не ме посреща на вратата и не ме събужда сутрин и се чувствам срината :'( :'( :'(.Толкова го обичаме с милото,днес му подхвърлих ,че знам за други семейства,които чакат или имат деца и едновременно отглеждат котки и че можем и ние,при строга хигиена,да не го пускаме след това в спалнята,няма аз да му сменям тоалетната(въпреки,че досега само аз съм я сменяла и нямам ТОКСОПЛАЗМОЗА),той също много страда за котето,незнам -Сисе,ако четеш поста ми моля те кажи вие как бяхте с котарака във вас ?Мисля,че и други момичета ще искат да чуят :girlhide:

аз днес съм на преглед и ще помоля лекарката да ми пусне изследвания.иначе сме засилили хигиената,не му даваме да се разхожда навсякъде.птичките и аквариумите сме ги преместили в друга стая...като говоря с лекарката ще знам кое е най правилно.

Здрасти мила!

Разбрах, че си изследвала себе си, но не разбрах дали сте изследвали и Мърко за Токсоплазмоза. Това е много важно, защото ако той я има - опасността да се заразиш (дори в момента да не си) е много голяма. Ако не сте го направили - заведете го на ветеринар и го изследвайте, ако решите да си го приберете или ако ти или съпругът ти имате досех до него в момента, дори да не живее у вас. Много внимавай и с уличните котки. Не ги гали или ако се изкушиш - винаги си мий ръцете след това.
Ние имаме котараче - той все още е малък, но едно от 1-вите неща беше да го изследваме дали е здрав. Аз не съм бременна, но токсоплазмозата е гадна болест. Хората са само приемници и при тях ларвите не търпят пълно развитие. Но живеят в организма и могат да си правят гнезда, които да увредят един или друг орган. Наскоро един приятел за малко не загуби зрението си.
Токсоплазмозата се предава най-вече чрез изпражненията на животните и именно затова почистването на тоалетната им трябва да се прави много внимателно.
За да се лекува - се взимат силни антибиотици.

Стискам палци всичко с теб и бебчо да е наред. А мърко сигурно може да си приберете обратно като се уверите, че е здрав. :)

Успех!

Момичета, н зная как точно протичат тия ислдвания за токсоплазмоза в БГ,но тук в Грмания те ислдват дали само имаш антитела и имунитт за тази болст.Защото много хора вече са я изкарали дори без да забележат,а вднъж изкарали ли са я са имунни.Аз нямам тия тела,което ще рече че не съм я карала и мога да се заразя...но доктора не ми каза-МАХАЙТЕ КОТКАТА...а просто да спазвам хигиена по това отношение и МНОГО да внимавам със сурово месо...Затова много с нрвя че все още има доктори в БГ,които не са достатъчно инфорирани и дават УМНИ съвти на хората :\  Заради това ,момичета ихформивайте се пон вие много добре по въпроса,прди да ршите да изхрърлите от дома си член на семейството.

Ble6tu4ka,нашият Мър още в самото начало ,когато решихме да го гледаме го заведохме на ветиринар и му биха всички нужни инжекции.Незнам ,че има такъв преглед за токсоплазмоза на котките,ама може и да има.Аз от няколко дена врънкам милото да си го върнем ,но на когото кажа и всички ме мислят за луда *crazy*.толкова ли е страшно да си имаш котка,ами ако спазвам голяма хигиена ,редовно си я водя на ветеринар и живот и здраве да няма пряк достъп с бебето ,незнам объркана съм ,а милото се страхува много да не би ако си го върнем нещо да навреди на плода O_O.Направо незнам ,давайте съвет момичета.Майче,значи вие си държите котето вкъщи?Кажи тогава спязваш ли някаква по-строга хиггиена от преди да разбереш,че си бременна и промени ли се нещо след това.
Ще съм ви благодарна ,ако чуя повече мнения по-моят въпрос,но да е ако може по-скоро,защото ако успея да убедя милото ,да не да стане така да отидем да си приберем Мърко,а той да не е вече там :'(

jasmine  аз само спрях да чистя тоалсната и-милото веднага пое сази задача,колкото и да мрази това .Въпрос става само за бременноста,а после бебо дойде ли,няма какво да го мислиш =]

Ние си имаме в нас котка,а в мъжа ми където сме сега има куче.Решили сме като се роди бебчо да живеем в нас защото е къща и ще сме си отделно,но котката си остава при нас а кучето при свекърва ми и ще си ги гледаме ,а пък котката си е спокойна и няма да я пускаме в детската стая, така сме го измислили. 8P

Ние сме си с Анди и бебето. Ето да видите няколко снимки :
Първата срещ (http://www.snimka.bg/album.php?album_id=278831&pid=7231451)

Запознанството с другия "вуйчо" http://www.snimka.bg/album.php?album_id=278831&pid=7539175 (http://www.snimka.bg/album.php?album_id=278831&pid=7539175)

Спан (http://www.snimka.bg/album.php?album_id=278831&pid=7884754)
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=278831&pid=7884755 (http://www.snimka.bg/album.php?album_id=278831&pid=7884755)
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=278831&pid=8878274 (http://www.snimka.bg/album.php?album_id=278831&pid=8878274)
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=278831&pid=8956047 (http://www.snimka.bg/album.php?album_id=278831&pid=8956047)

И накрая-дръжте се да не паднете:
Любо (http://www.snimka.bg/album.php?album_id=278831&pid=8956048)

Ако поддържате хигиената на домашния любимец, не мисля че има проблем! 59% от децата израстнали с кучета страдат ПО-МАЛКО от алергии! =]

jasmine леля ми отгледа синът си с котка вкъщи! От самото му раждане-детето няма ниаккви алергии, да не говорим че котката може да се приеме като по-чиста от кучето, което излиза на вън.

За токсоплазмозата-кръвно изследване е и може и на животно да се направи. Тя е свързана с не добре измити зелечуци или животински продукти. Така че зависи къде и с какво се е хранило котето.

Дианче,стахотни снимки-направо много се радвах,докато ги гледах!  *YAHOO*
Нека и другите съфорумки им обърнат внимание и да спрат да се притесняват толково много за това,а и да си изхвърлят животинчетата.. }:->

Благодаря ви момичета,ама това трябва да го види милото и майка му и баба му *crazy*,дето не ми вярват и само ме ядосват.Аз знам ,че ако се поддържа добра хигиена няма проблем,само дето има доста косми ама,ще чистя какво да правя.

jasmine , понеже отдавна ти следя терзанията и вече не мога да се сдържа да не напиша нещо.
Отивайте да търсите Мърко по-скоро, докато има шанс да го намерите, защото ще е много кофти, ако решите да го приберете, а се окаже, че него го няма. :( Ако трябва на 1-во време го дайте на някой близък да го гледа, докато вземете окончателно решение, дали да е у вас.
Много ми е мъчно, че така прибързано сте действали, ама то човек като се стресне и няма много време за размисъл :(
Стискам палци да го намерите, ама според мен, действайте по-бързо и мислете за варианта да го дадете на някой близък на първо време!  *THUMBS*

Миличка, теста за токсоплазмоза на котето е различен от редовните прегледи и ваксини. Реално котките не боледуват от токсоплазмоза. Това са паразити живеещи вътре в коремчетата им и се предават чрез изпражненията им. На котетата не им пречат, но на хората - да.
Ако си в София мога да ти кажа къде можете да заведете Мърко, за да го изследват за токсоплазома. Теста прилича малко на тест за бременност. Вземат натривка от дупето му, обработват я и я слагат в отворчето на теста. След 5-10 минутки ви казват резултата. Нищо сложно не е, но е голямо лично успокоение. Струваше някъде около 15-тина лева.
А то е ясно, че редовното обезпаразитяване и ваксиниране на домашните любимци е задължително.

Аз много обичам животните и не бих се отказала от нашия Котьо, когато имаме малък мушмурок. Не виждам каква опасност може да представлява едно домашно животно ако е здраво и се спазва добра хигиена.

Наистина.. придумай милото си и заведете Мърко на изследването за токсоплазмоза.. ако всичко е наред - мисля, че няма пречки да си го приберете..  Пиши ми на ЛС, като решите да водите Мърко на изследвания, за да ти дам адрес на ветеринаря, който ги прави на нашия Котьо.

Успех, мила!

Здравейте момичета, попринцип, ако животното е здраво и добре поддържано е дори много препоръчвано по време на бременноста от психологическа гледна точка. От една страна грижата за него често намалява стреса от бременноста, а и осигурява малко спорт  :P Хубаво е докато детето е малко то да се следи да няма прекалено пряк контакт с животното - имам предвид да го ближе или прочие - знаете, че малчуганите лапат всичко подред, а какво по-апетитно понякога от жива мърдаща под носа ти опашка  :funny: просто трябва да се прецени самата психика на животното. Друг момент е, че понякога животните се чувстват като децата в семейството и може да проявяват ревност - тогава вече наистина трябва да се  отстранят, но ако и те и детето са заедно от малки обикновено лесно свикват и се разбират добре и дори са грижовни към децата  :) Колкото до тестовете за токсоплазмоза наистина са наложителни. Може да отидеш и във Вериги Анимо също ги правят - те са най-голямата верига клиники и ветеринарни магазини в страната - има 2 или 3 в София - В Младост 1а и на Плиска, В стара загора и в Бургас и Варна - така че избор имаш - само да имаш желание  :)

Офф,незнам никой не иска даже да ме изслуша :\.Всеки казва как е по-добре ,че сме я махнали и още повеч никой не иска да си го върнем.Ужасно е,защото гласът ми е като в пустиня :'(

jasmine , мрънкай на милото ти, колкото можеш.  :girl_cray2:
Много се притеснявам, че ще ви дойде друг акъл скоро и на двамата, ама вече ще е късно и няма да намерите Мърко  :(

А вариантът да си го потърсите и да го дадете на някой да го гледа за известно време?

Стига де - когато се спазва хигиена на животните не смятам, че има някакъв проблем. Дори е полезно децата да комуникират с животни - така се учат да са грижовни и внимателни още от ранна възраст - излез на милото ти с този аргумент  8P и го направи  8P докато не се съгласи ;)

Жасмин, понеже от доста време следя и аз мъката ти, а и ние имаме котка в къщи да ти кажа.От скоро време всички покрай нас ни мрънкат как щяло да е добре да махнем котето, че имало значение за едно бъдещо дете и т.н.Аз понеже много съм привързана към нея се разтърсих и разбрах, че за една бременна жена е много по-голяма вероятноста да се зарази от токсоплазма от сурово месо отколкото от котка.Ако котето има добри хигиенни навици, ако се сманя всяка вечер тоалетната от друг човек, не от бъдещата майка и ако е оберазпазитявано редовно, то всичко е наред.Аз за свое собствено успокоение съм накарала мъжа в събота с котката да ходят на ветеринар, че да и направят изследвания ако трябва, защото и ние искаме бебче.Така че ако ти искаш много просто настоявай да ти я потърсите.

Точно по този въпрос ние отдавна се вълнуваме и накрая стигнахме до заключението, че човек не трябва да издребнява толкова.
тТоксоплазмозата може да се хване и от ядене на зле приготвено месо. Другото е, че ако веднъж си я хванал имаш вече имунитет, опасно е ако за 1-ви път се разболееш по време на бременността.
Аз много обичам котки и от малка съм имала поне 100 до сега но в къща. Иначе имам вече две  :P , единия обаче замина при баба, а преди няколко дни се сдобих с друго красиво животинче и си продължаваме с бебеправенето.
Спомням си майка по време на бременността с брат ми (имаме 11год разлика) имахме един сиамец Мишо при баба и той все спеша на корема и - тя нито е нзаела тогава за токсоплазмоза нито нищо и точно заради незнаението и не се притесняваше нито пък на брат ми му има нещо -така че ..........
за успокоение едно изслдеване показва имате ли имунитет и всичко е ОК
Аз пиша за такива като мен, които бебеправят, но вече с бебе пак янма да я махнем, трябва да сме много натаяно че да я махна временно - иначе наистина при добра хигиена, няма лошо  *THUMBS*

здравейте
аз имам куче от 10 години и аз мен беше абсурдно да си изхвърля животното или да го дам на някого след като забременях лекарите се сетиха да ме пращат на изследване за токсоплазмоза след като вече бях бременна в шестият месец и то не аз да се изследвам а кучето;във ветеринарната клиника направо ми се изсмяха и ми казаха че ако съм болна или заразена от тази болест която е предимно по котките то тя предизвиква спонтанен аборт още в първият или максимум вторият месец на бременността
в мъжът ми водихме истинска война за моето куче но то си остана в моят дом и не е създавал никакви проблеми на бебето ми имам ги снимани как спят двамата на леглото когато синът ми беше на няма и месец
за ваксините на кучето също питах лекарите и те ми казаха че се правят заради самото животно а не заради хората които живеят с него
затова който си има животинка в къщи нека не бърза да я изхвърля на улицата или да я дава на някого защото и за децата е по  -добре да растат в компанията на животни

Ето и нашият домашен любимец в съжителство с бебка и засега няма проблем, освен че умира да се намести в количката , в креватчето, явно обича миризма на бебешко
http://picbg.net/u/27256/17745/271990.jpg (http://picbg.net/u/27256/17745/271990.jpg)
http://picbg.net/u/27256/17745/271991.jpg (http://picbg.net/u/27256/17745/271991.jpg)
http://picbg.net/u/27256/17745/271992.jpg (http://picbg.net/u/27256/17745/271992.jpg)

Сlovos имаш 2 ужасно прекрасни същества  :girlhide: :girlhide:

Аз съм против,поне в първите години на детето

А някакъв аргумент ще дадеш ли?

То вече всичко е изписано, но да го повторя - няма причина да се маха домашното животно по време на бременност и при малко бебе. Ако животното е имунизирано и се поддържа някаква хигиена, присъствието му в дома е само предимство. Да не говорим колко е полезно за децата както и от гледна точка на имунната им система, така и за възпитанието им.

Може би, не е добра идея да си взимате тепърва животинче, по време на бременността и когато сте с малко бебе по чисто практични причини. Животните изискват почти толкова грижи, колкото и децата. Ако сте начинаещи... по-добре не се захващайте.

А за заразите... бабини деветини.... Не, че няма рискове, но по-долу добре е обяснено при какви обстоятелства са опасни.

Аз съм на мненията изписани до сега, нямам нищо против животно и бебе на едно място. Да ви споделя какво ми се случи преди седмица, говорим си с мъжа ми че към края на годината ще започваме с опитите за бебе и той както се радваше на кучето и реши да й каже :"Съни приготвяй се догодина като имаме бебе да отиваш на село"  O_O Толкова ме издразни, с раждането на бебе трябвало да дадем на някой кучето!!! Как да му обясня че това няма да стане по никакъв начин. За мен това е най-жестокото наказние спрямо животното без то дори да знае защо е завързано със синджир в двора на село. Знаете ли колко кучета умират от мъка по стопаните си, кучето на баба ми се разболя и умря за няколко месеца без нея, при условие че беше добре хранено и гледано!!! Незнам какво му стана и как да му докажа че няма как кучето да навреди на бебето!!! Само да вметна че имаме мини пинчер  ;)
Направо незнам какво ще правим, но ми се ще въобще да не почваме с опитите за бебе преди да сме решили този въпрос, нямам намерение да се подлагам на излишен стрес по време на бременност!!!

аз съм твърдо ПРОТИВ !

Защо? Нали сме във форумче, кажи поне "аз съм против защото............"  *db*

И аз съм против,но за себе си и ще кажа защо-ако се поддържа добра хигиена и се обезпаразитява на всеки месец и половина-два-о'к няма проблем бебе да живее с куче,но при всички други положения-не,не желая постоянно да съм под напрежение бебето ще хване ли нещо от кучето или няма да хване *THUMBS* И затова съм решила ,че куче няма да гледам когато имам дете *db*

Наде и аз съм за спазване на добра хигиена, но когато свикнеш с едно животно  е трудно да се разделиш с него, заради друго хубаво нещо  *db*

Гери,всичко си е въпрос на личен избор,аз като съм против не казвам и ти или някой друг да си против *THUMBS* Има много примери,дори във форума на перфектно съжителство на бебе с домашен любимец,аз не съм против това хората да гледат бебета с кучета/котки,просто аз не смятам да гледам и животно и дете един ден-защото няма как да съм на 100% сигурна,че кучето ми е няма някоя инфекция в тялото,просто залагам на сигурното @}->--

Аз си отглеждам и котка и бебе в нас!В началото мислех,че е невъзможно и обмисляхме варианто да го дадем на някой да го гледа,но така и не го направихме...не ме питайте сега всеки ден как трябва да чистя!!!Добре,че Котьо е супер мързелив и само си спи в едната спалня,а и добре дресиран и не закача Дани,по скоро е обратното :)

добре де
аз съм против, защото според мен не е хигиенично  =]
аз какво да гледам дете или куче
мисля го за ужасно... животно в къщи- мое мнение

Не се изказвай толкова остро!
Какво толкова му е "ужасното" на животното и бебето на едно място?
Ако съумееш да създадеш подходяща обстановка и да поддържаш добра хигиена какъв е проблема?
Друг е въпроса ако не харесваш по принцип животните *db*

еми остро е защото не ги харесвам, незнам какво трябва да направя  :huh:
никога нме съм ги харесвала. Има хора които ги харесват и които нямат и не биха имали нищо против да си отглеждат децатаи кучето взети заедно. Е, аз май не съм от тях  =]

Сори за :offtopic:изтрийте ме ако не е за тук

Трябваше да започнеш с това,че не харесваш по принцип животните,а не в комбинация с бебе!
Тук темата е Бебето и домашните любимци- за и против!  ,а не "За и против домашните любимци"

Аз обожавам домашните животни и винаги съм гледала котки (Сиска, вашият сиамец страшно мног прилича на предишната ми сладурана @}->--). През цялата си бремнност гледах в къщи  една фантастична норвежска горска калпазанка, която много се чудих дали да оставя в къщи, но като влязох да раждам  я дадохме на бабите ни да я гледат и единствената причина е, че е с огромна козина и само тичаше из целия апартамент и всичко беше в косми - качваше се навсякъде. Тогава ми беше много мъчно, че се разделихме, но от сегашна гледна точка съм доволна, че го направихме - просто съм сигурна, че малкия щеше непрекъснато да е в косми , а и както лапа всичко :girl_impossible:... а не исках да затварям писаната в една стая, просто не е честно. НАдявам се малкият като порастне още малко и да си я вземем при нас 8P

сиска, аз не коментирам за или против домашните любимци, а само казвам че не бих предпочела да гледам детето си в компанията на куче или котка. Освен че не харесвам животни в къщи не ги харесвам и по принцип.
За момента имаме куче, за което се грижа, но то е само за сега. Един ден няма да гледам в моя дом.
 @}->-- аз май не съм се изразила както трябва, за което се извинявам.

Значи аз не намирам никакъв проблем в отглеждането на дете и животно, като по възможност предпочитам куче, но това е моят личен избор :)
Все пак съм била от хората, които никога не са мислили,ч е ще гледат и обичат животно, винаги много ме е било гнус, но ето живота се обръща и дай Боже, като дойде бебето ще се гледаме и с нашата ретривърка :) :) :)
Но не мсиля, че това е голям проблем-за животните.  Мисля, че има много по-съществени неща, като например това да не даваш на едногодишното си бебе салам, но иначе е много важно, че у вас е чисто и нямате животно или да го влачиш по мръсните и прашни булеварди. Мисля, че това например е много по-опасно от това дали ще имате домашен любимец или не. =]

 Не успях да видя някой дали е споменал, но аз зная, че децата, които са отгледани с домашен любимец са по-малко поддатливи на алергии. Ние имаме куче и нямаме намерение да се разделяме с него, просто няма да обитават едни и същи помещения и да имат контакти,докато укрепне малкия :)

Не ми се коментира особено темата, исках само да ви покажа вкъщи какво е - http://buhti4ka.multiply.com/video/item/59/Lilly_Gary (http://buhti4ka.multiply.com/video/item/59/Lilly_Gary)

много е сладка малката  :) как се радва,а рошко пък се закача!Страхотни са и двамата!
Определно куче и бебе се спогаждат много по-добре отколкото  котка и бебе /като при нас/
Дани го гони да го дърпа за опашката,Котьо се закача и го бута с лапата!Няколко пъто го е драскал,но не сериозно :)

Хайде и аз да се изкажа по темата *db*.Имахме до преди 3 месеца котка ,аз по принцип много обичам котки просто са ми слабост :girlhide:,но след като разбрах ,че ще имаме дете някак си се раздвоих на две.Беше ужасно,защото исках котарака да си остане вкъщи и след появата на бебето,но заради моят мъж ,а и не  само заради него,го махнахме,колкото и мъчно,гадно и криво да ми беше :'(.Въпреки,че исках да обясня на всички ,че ще поддържам идеална хигиена малко не ми се рискуваше  *crazy*.
Но искам да кажа,че съм за бебе и котка/куче вкъщи,само ако има безупречна хигиена и редовно се ваксинира животното,не мисля че ще има заплаха тогава към детето,но въпрос на избор е.....

Аа, и при нас е нещо подобно когато Лили успее да докопа кучето. Много жестоко го скубе, а той квичи миличкия докато не го освободя. Но пък страшно много му се радва, само като го мерне някъде и се нахилва.

Ние вкъщи имаме коте, рибки и птички и засега несмятаме да ги махаме,просто са в стая където бебето няма да има работа:)

Аз съм израстнала с куче и коте и не мога да си представя да живея без домашен любимец. Сега имаме мини зайче (кучето и котката си останаха при родителите ми). Живот и здраве, когато имаме бебче ще си бъдем всички заедно и честно казано изобщо не ме интересува кой какво говорел.

ЛОшо е ако съпругат ти говори ...иначе за другите и мен не ме вълнува особенно!! Но се оказа че мъжа ми е против да гледаме бебе и кучето, сега само ме плаши че ще изхвърли кучето до като ме няма, за да не се наложи да го прави когато забременея  }:-> Незнам какво му е станало ама яко е озверял, немога да го позная  }:->

Мила, той го прави, защото е загрижен, и не знае точно какво би навредило джувотното 8P
Според мен трябва да му покажеш статии, където е ояснено, че не е опасно, да се видите с ваши приятели например, които гледат бебе с куче или коте, поне така мсиля аз, иначе незнам защо би реагирал така, след като досега сте си живяли ок и изведнъж се е назлобил, някой му пълни главата с тея отрицателни емоции, поговорете спокойно и се опитайте да решите проблема с взаимни компромиси:)))))))) Успех!!!:))))))))))))

Ние все още продължаваме да гледаме котарака и засега/ да чукна на дърво/ няма проблем.

Здравейте, дами и от мен !Аз съм бременна и имаме вълнисти папагали постоянно от 9 год.Много ги обичаме и в началото съпругът ми беше категоричен,че отиват на село при баща му...Но с молби от моя страна  реши да ми угоди и твърдо си остават при нас, все пак те са ни  "първите деца". Най- ужасно за едно животно е да бъде изхвърлено ! Моето мнение е ,че винаги може да  се отдели място в жилището само за домашните любимци и след време да стане постепенно сближаването и опознаването им с бебето.Така  ние решихме проблема. И все си мисля,че за едно дете не е толкова страшно да порасне  с любимец. Да вземем едни американци например- всички сме виждали домашни видеоклипове с бебета и животни,изключително забавни са, но явно на никой не му е и хрумнало да изхвърли животното си .... Щом те могат, защо и ние не пробваме? И съвет към бременните жени- настоявайте,ако си искате любимеца, все пак е по-добре за вас да сте спокойни в бременността си с животното, отколкото да избухвате в плач и да се терзаете къде ли е сега и изобщо живо ли е? Начин винаги се намира при добро желание- отхвърлянето на проблема не е решение на проблема !

  Аз имам персийско коте и мини зайче. Много си ги обичам и си ги гледам и гушкам постоянно независимо от прказките, че бременните трябвало да стоят далеч от котки. Когато се роди бебчо обаче мисля за първите 2-3 месеца да пратим временно котето при родителите на мъжа ми защото апартамента ни е малък и не искам да затварям котенцето само в една стая за да не пуска косми по бебо (когато ми е терминът - октомври нашата котарана най-активно си сменя козината) докато зайчето няма нужда от толкова много пространство като котката и затова него смятам да си го задържа през цялото време.

Здравейте! :) ние си имаме зайче и нямаме намерение да го махаме, когато живот и здраве забременя и родя. Все пак хигиена се поддържа, а и при зайчето е лесно - спокойно може да си стои в клетката и да се пуска в стаята, където бебето няма да стои.
Може би ще имаме проблем с бащата на приятеля ми, защото той се изказа доста остро по тази тема, но в крайна сметка ние си имаме собствен живот и решаваме кое е най-добре за нас двамата.
И определно съм ЗА бебета с животни :) Братовчедка ми си намери котка малко преди да забременее с първото и дете, а момчето вече е на 15 години и не са имали никакъв проблем!

Аз също си имам мини зайче / от януари / и когато чуя , че някой ми каже :"А сега трябва да махнеш зайчето" и направо се побърквам. Една вечер сънувам, че съм дала Муки / зайчето / на някакви хора , след време ги виждам и искам да си я взема , а те не ми я дават. Толкова много плаках, че като се събудих се оказа, че наистина съм плакала :'(  :'(  :'( .
Един ден Милото ме заварва  :'(  :'( и гушнала Муки и ме попита какво е станало, а аз го помолих да ми обещае , че никога няма да я изоставим. Той каза да се успокоя и че за всичко си има решение и никога ама никога не бихме оставили Муки.

Ето я нашата Дея с домашния любимец
http://maslinka22.multiply.com/photos/album/4/Deq#58 (http://maslinka22.multiply.com/photos/album/4/Deq#58)
Котето мисехме,че ще му е много интерсно бебето,но то като чуе Дея да реве и бяга на терасата :P,общо взето не проявява голям интерес :girlhide:

 И нашата булонка Тара бяга от бебо :sarcastic:

И ние си имаме йоркширка Ромина и не смятаме да я махаме заради бебо!Даже от сега ми е мъчно като знам,че няма да мога да й отделям толкова внимание както досега,защото тя е свикнала много да се гушкаме и да си говорим,играем...Страшно ме зарадва видеото на Бухтичка! *INLOVE*Как не съм го видяла до сега?
Много ме дразнят повечето ни понзати дето като ни видят и първата им работа е да питат:"Кога ще махате кучето?"  :angry:Аз съм израснала с кучета около мен и проблем с тях никога не съм имала.Преди една година погребах първото ми-йорки на 18г. и 2м. В нашите остана и второто йорки,което е на 16г.А с мъжа ми си гледаме Ромина като дъщеричка и много се радвам,че макар преди да не можеше да си помисли за животно в къщи,сега не може да диша без нея :girlhide:Откакто съм бременна я ваксинираме и обезпаразитяваме по-често,след разходка я мием старателно с шампоан,а скоро я подстригахме,за да се поддържа по-лесно и да не падат косми.Иначе откакто съм бременна тя спинка на корема ми от страната на бебо и от сега си имат своя връзка.Знам,че тази порода помага при алергии и че може да се гледа дори и от алергични,а и имунитета на майката се предава на бебето.Единствено ме притеснява как ще се справим с джавкането пред вхопдната врата,както ми е чудно и как ще реагира на бебето,защото си е патила от малки деца и сега я е страх и ги лае като се засилят към нея :girlhide:

Аз говорих с гинеколожката ми по този въпрос и тя каза, че не е проблем.
Единствено не било хубаво, ако животинчето е взето по време на бремеността, или го имаме само 1-2 месеца преди да забременея.
Според нея спрямо животни, които са гледани повече от половин година, сме изградили вече имунитет един към друг и няма опасност нито при бременност, нито за бебетата.
Така че момичета, радвайте се на хубавите си моменти и животинките си!  :girl_wink:

аз съм за домашните любимци имам бяла персийка и не мисля да се разделя с нея за нищо на света още повече че я имам от 6 години и я гладам като човешко същество

Aз пак да пиша по тази тема, че ме побъркват вече. Още като взехме Бианка  -бяла пуФкава персийка, повечето около нас ние се чудеха. Сега който знае че съм бременна, тук някой познати и близките ми само повтарят махни котката. Е как да я махна и кво ми е виновно животното, ми че то въпрсоната токсоплазмоза недай си Боже от неизмити зеленчуци или сурово месо е по верятно да лепнеш, от колкото от животно, което се гледа само вътре. По принцип се свързва токсоплазмозата с котките поради това,ч е те се хранят със сурови мишки и от там, само че аз не виждам как нашата мързеливка (дето я мързо да се качи сама на дивана) ще си хвани мишка или ще яде сурово месо. При нас си е и това е, Дими винаги е бил зад мен така, че другите да си гледат рабоата.
Ето една част от статия в БГ-мама:
 "Ако се безпокоите, че котката ви е носител на токсоплазмоза, могат да се направят фекални и серологични изследвания, които да установят това. По принцип е достатъчно бременната жена да не почиства легенчето на котката или да го прави с ръкавици, за да избегне евентуалния контакт с изпражненията.
Човек се заразява главно от консумирането на недобре термично обработено месо, опитване на сурова кайма и от контакт със замърсена с котешки изпражнения почва - директен или индиректен, напр. недоизмити зеленчуци.
Много рядко котка, която живее само вътре и не се храни с мишки и сурово месо е носител. Котките, които живеят по двора са по-реален носител."
Ето я и моята Бианка:
(http://media.snimka.bg/2169/010593970.jpg)Леко е мръсничка от едната страна  8P
(http://media.snimka.bg/4122/014499256.jpg)

Хайде да побутна темичката малко. Ние през декември 2009 си взехме две кучета Great Pyrenees (незнам как с еказва породата на български). Когато казах на баща ми ,че съм брмененна , първият му въпрос беше :"И сега какво ще правите с кучетата", аз направо вътрешно избеснях , но запазих самообладание и попитах, какво общо имат кучетата с това. Тази пороада, са много умни и характерът им е да пазят. Стават много големи, но това не е притеснеително с деца. Детенцето на наш приятел е почти три годишно сега т.е. като размер мъничко и виждам колко внимателни са с него . Подушват гои го лизват по лицето, докато при мен идват и скачат да ги прегръщам. Относно хигиента, спазваме я, но не се вманиачаваме. А и не мискя, че прекалената хигиена при бебетата е необходима, все пак организмът им трябва да придобие имунитет , а това става единствено, когато  се излагаме на околната среда. Косми има у дома, постоянно ги чистя, но не виждам нищо притеснително, освен ако някой има астма или други алергии. Другоот , което е ,че устната кухина на кучетата е по-чиста от човешката , има много полезни бактерии, които спомагат за бързо оздравяване на рани.Така че Йети и Тор , остават!!!!!
(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash1/hs531.ash1/31175_1458375226363_1442866538_31214578_4320245_n.jpg) Тук аса на 7 месеца.

Тук преди няколко дни Крис ме е снимал, както съм заспала на дивана
(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/hs224.snc4/38555_1548769886173_1442866538_31458078_6298307_n.jpg)
и последно
(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/hs203.snc4/38499_1548769966175_1442866538_31458079_1045056_n.jpg)

Ние също имаме котка. И тя си е вкъщи. Още повече ние живеем в апартамен и тя не ходи по двора. Само на терасата където й е тоалетната. Като разбрах, че съм бременна само спрях да й чистя тоалетната. Направих си две изследвания за токсоплазмоза. Всичко е ок. Животинчето само си му даваме по-често хапченцата, които му даваме за обезпаразитяване. Ветеринарният лекар, който ни я гледа намали дозите на хапченцата, за да ги даваме по-често от обичайното и мисля, че всичко е наред. Сърце не ми дава да се разделя с котката си. И честон ви казвам избеснявам някой като ме попита "Кога ще махате котката?" или "Котката ви още у вас ли е?". Оня ден една позната ми изцепи, че можело да задуши детето като легне отгоре му. И мен ми стана много странно, понеже достъпа на котката до нашата спалня, където ще е бебето ще бъде спрян. Шантава работа.

Мири, страхотни сладури си имаш @}->--

Рени, хубаво е ,че сте взели предпазни мерки, но щом като котето живее само в апартамента , не би трябвало да има проблеми. По скоро от токсоплазмоза може да се зарази човек ,ако консумира немити плодове зеленчуци (както аз правя  :[ ) или сурово месо. Аз също много обичам котките, но тази , която аз исках беше ужасно скъпа над $1000 и Крис беше много категоричен , че няма да се сдобием с коте. Поне едното куче е малко като котка, смисъл. наяинът по който си играе с другото, подскачането, абе на моменти много прилича на котка.  O_O

 Моят девер и годеницата му на секундата щом разбраха, че чакат бебе, махнаха котката! Почти не говорим с тях, та не зная и къде са я дали..дано да е на място, където ще се чувства по-добре.
 Нашата Тара (болонка) посвикна с Влади и сега, когато той я гони, понякога му дава да я гали и дори и харесва, но все още му няма пълно доверие, е и това ще стане:)

Ние имаме две котки.И двете са бивши улични, но са минали през вет. лекар, имат ваксини, дават им се хапчета и т.н.Малко след като се оженихме се започна с въпросите кога ще махаме котката(в начало беше само една).Миналата събота ми се намекна пак и аз вече бясна обясних, че котките няма никъде да ходят и че вероятността от токсоплазма е по-голяма от плодовете и зеленчуците и месото, а не от котките.Та борбата е голяма в къщи.Добре че не живеем с нашите.

За котките и токсоплазмозата, толкова много е говорено вече, че не ми се иска и аз да го повтарям. Но да, наистина е по-вероятно човек да се зарази от друго място (дори от градски транспорт!), отколкото от котка, която живее само вкъщи. Нашата маца няма достъп ни до тераса, ни до прозорец, ни до обувки даже - та е напълно изолирана от гадостите от околната среда - обезпаразитяваме я редовно (честото обезпаразитяване с по-малки дози според мен обаче само вреди на котката и не помага ако тя е прихванала някакви паразитчета, я от терасата, я от обувките), ваксинирана е, кастрирана е, има си чип, паспорт, всички екстри.  :girl_wink:
И естествено и при нас такива коментари има още от преди изобщо да се заговори за забременяване. А като забременея и родя дори не мога да си представя какво ще бъде. Проблемът е, че повечето хора дори и не искат да разберат, че има и други начини.

 Преди два поста се похвалих, сега да се оплача, Влади играе много грубо с кучето и тя се тормози, дори когато мн се изнерви, започва да му ръмжи и се обръща да го хапе, не зная дали би го направила, защото никога не е хапала, а е на близо 11г. Не знам какво да правим, засега няма да предприемаме нищо, а има на кой да я дадем и ще и е чудесно, ама тя си е наша и си е свикнала вкъщи..дано да спре детето да я гони или тя да се примири..не знам..

Ел ние имахме пинчер и го дадохме на родителите ми...отначало много плаках, сега когато ходим при тях разбирам че е било по доброто решение  ;) Тя се чувства много добре, брат ми я разхожда доста...а и Диди така я скубе, че горкото куче като ходим там се измъчва :( Един ден пък щеше да я захапе за крака - детето да захапе кучето, а не обратното  O_O  И при такава ситуация не знам как би реагирало кучето  :girl_impossible: Въобще лудницата е пълна и не съжалявам за решението си  ;)

Gergancheto, може би наистина така е по-добре, те дечицата в тази възраст  незнаят ,че и кучетата може да ги боли и си играят с тях като с пластмасови играчки. Аз да се похваля с моите домашни любимци. На гости са ни сестрата на Крис с цялото семейство. Те имат дъщеря на годинка и 4 месеца. йети и Тор са много внимателни към нея (за разлика към мен, където само гледат как да ми скочата за прегръдка :sarcastic: ) . Преди три малката излязла на терасата и се запитъла към стълбите (естествено) където за малко да падне на тях но не успяла , от тогава и дветекучета я охраняват и всеки път когато се запъти в тази посока те и препречват пътя към стълбите. Тя така им се радва и ги гали, като ги види очите и светват и почва да крещи от радост.

Виждам, че аз последна съм писала, но от тогава мина доста време и нещата се промениха. Трябва ми вашия съвет, защото имам сериозен проблем с кучето. Съпругът ми е твърдо на мнение, че трябва да го заведем в приют, а аз мисля, че може би трябва да наемем дресьор. Знаете ,че имахме две кушета, наложи се преди седмица да махнем едното - Йети- защото двете кучета много се биеха, а и Йети ревнуваше от детето. Решихме ,че оставяме по-доброто куче. Но... снощи имахме инцидент. В рамките на една седмица Тор се държа добре, получава необходимито внимание , като цяло нещата са по-добре за него сегас , отколкото преди. Проблемът е, че и той прояви ревност и то агресивна. Аз бях на дивана , а той застнала до мен да го галя. Щом детето се приближи той се изправи все едно му препречва пътя до мен. Крис се приблжи и се опита да се качи при мен , при което Тор се обърна към него, излая/изръмжа и му даде знак ,че ако не спре ще го захапе. Крис естествено падна и почна да плаче. Тор показва ревност. Това е недопустимо, но от части и аз съм си виновна, защото прекалено много ги глезех, третирах ги като хора, въпреки че теса кучета. Не искам да се разделям с Тор, но безопасността на детето ми е много по-важна. Не знам , има ли смисъл да се занимавам с треньори или просто да го дам за осиновяване. И само да отбелжа, Крис никога не не тормозил кучето, винаги е бил много внимателен към него, даже започна да храни, да му дава храната от неговата ръчичка. Така че неговото предупреждение по скоро беше от ревност , а не че се е чувствал застрашен.

Повикайте треньор, някъде бъркате и давате грешни сигнали на кучето.Може да не го осещате, но то е по-сетивно от нас и не разбира нещата като нас.Ако и тогава не стане го дайте в приют, макар че аз бих му търсила директно осиновител, защото практиката в Америка е да се ефтаназират след определен период, ако никой не го поиска.

Мири моя съвет е да намерите друг дом на кучето, докато не е станало късно.В нашето семейство имахме не малък инцидент с куче и детете, след 2години съвместен живот, без никакви проблеми и ревности. След този инцидент не мисля, че куче (от която и да е порода) и бебе/дете могат да живеят заедно.

Сигурно няма да се хареса поста ми но аз съм твърдо против бебе и домашен любимец. Аз съм израснала с котки и кучета но първият ми любимец ни го взеха когато бях на 5-котка. И мога да кажа че котките могат да станат необосновано агресивни ей-така изведнъж. Спомням си когато бях на 11 т. е. имахме котарака Мишо от 4 години бяхме угасили лампата и си легнали и той както винаги идваше да се гушне при мен. Изведнъж не знам какво му стана но се нахвърли с нокти върху лицето ми и така ме издра и си спомням че единият му нокът ми се заплете в клепача и ми го разкъса. Не че спрях да гледам котки и дори като дойдох студентка си взех котка в квартирата но познавам отлично характера им Има една приказка - котките се привързват към дома а кучетата към стопанина Никога не бих си взела котка с малко дете. За кучетата не ми се говори. Те са още по-интелигентни и изпитват и ревност а пък да не говоря че да гледаш куче и бебе в 60-70 квадрата апартамент си е направо голяма глупост. Отделно за болестите и мръсотията не ми се говори.
Моят съвет Мири е да дадеш кучето а когато Крис поотрасне си вземемте друго с което да израсне. Те децата така или иначе в един момент започват да реват за домашен любимец.

Мири,аз не искам да ти давам съвет,имам куче, осиновено от кучкарник,брменна съм и винаги съм имала кучета,за мен и казвам това е лично мое мнение,бих опитала да превъзпитам кучето.
Както казва Cesar Millan,кучетата не са виновни ,простотереагират спрямо енергията ,която им предаваме ,която получават от нас.
Ако при мен се случи изява на ревност от страна на кучето,ще потърся на всяка цена специалист по превъзпитание на кучешкото поведение.Успех!

В крайна сметка , обадих се на треньор, утре ще дойде за да направи цялостна оценка. Каз ми ,че ще бъде брутално искрена с мен и ще ми каже , дали има смисъл да пробваме с тренинг , тъй като пиринейското планинско куче е много упорито и по-трудно се работи с него. До утре просто трябва да го държа на разстояние от детето. Знам ,че мога да се доверя на тази жена и искам да му дам още един шанс. Иначе аз намерих приют тук в нашето село, където ефтанизират, само ако животното е болно. От ноември до сега са имали смао една ефтанизирана котка , която е претърпяла операция от рак, 15 годишна и била с много силни болки. Мнозинството приюти наистина ефтанизират, но можеш да намериш такива, които го правят само при необходимост.

 *THUMBS*

Мири, ето това е разковничето, породата.Кучетата от различни породи са с различна степен на доминантност и търпимост.Всяко куче трябва да е вкарано в рамка и да знае, че неговия собственик е водач т.е. по-силен.Тези куета са много силни характери, трудни се обучават и е много вероятно да не се препоръчват на семейства с малки деца.Хубаво е че си намерила приют бе евтаназиране(как се пише тая дума по дяволите?).

малък ъпдейт. Вчера идва треньорката. Нейния метод е почти като този на Cesar Milan , само дето тя използва малко по-различни думи и е по-твърда. Самата тя каза ,че не обича много породата куче, която ние имаме, точно заради  инатливия храктер. Каза ,че нчшето определено показва доминантност и че третира детето ни по-скоро като друго куче, отколкото като водач. Като цяло Тор в момента командава цялата къща. Хубавото е че когато тя започна да се занимава с него той не показа голяма резистентност. И според нея може да се работи с него. И така наехме я. Ще ги прежалим някак си тези $500 . Маги , причината д аизберемтази порода куче е , че те са гардове по характер. Ние живеем в планината и тук има рисове, мечки, койоти. Тази порода са силно доминантни , но ако имат правилното обучение стават много добри семейни кучета. За сега ще пробваме с треньор. Няма да се заблуждаваме ,резултат няма да има веднага и няма да можем да оставяме детето само около кучето, но си заслужава да опитаме. За всичко аз съм виновна, Крис ме предупреждаваше, че не трябва да ги третирам като хора, защото те не мислят като нас, а аз му казах ,че нищо не разбирал, въпреки че той е имал кучета преди това и то същата порода. Както и да ще пробваме и, ако не се получи ще го дадем в същия приют.

Miri адмирации, в БГ проблема щеше да се реши с изхвърляне на улицата, от там поредното улично куче, от там проблеми.

Споделяй моля те как върви превъзпитанието на вашия куч, и ще стискам палци да е успешно :)

Мири ,точно днесси мислих за вас и какво става с превъзпитанието.Да ,вината н е в кучето ,а в нас самите,подаваме им грешни знаци  ,а те интерпетират спорд вида си ,все пак да не забравяме,чеса по-близоот нас до природата и трябва да им се отдаде място кото им принадлежи,аз като теб третирам моето като човечеи се надявам с появата на новия член на смейството да успеем да овладеем ситуацията...
Успех и дано кучето буде с вас до края на дните си и всички вие много доволни и щастливи

Здравейте!
Не знам дали тук е мястото на подобна тема, но ме интересума мнението на бъдещи и настоящи мами. Какво ще правите или сте направили с домашния си любимец, при раждането на бебе?
Аз защитавам мнението, че и той е чест от семейството и не е редно да се изхвърли като ненужна вещ. Все пак моля споделете вашата гледна точка!

Ние имаме кученце. И то си ми е абсолютно като детенце и го обичаме невероятно много. Не бих го захвърлила, както пише и punk_girl123. Но според мен все пак зависи и от животинчето. Нашата Тути например не пуска косми (мини-пудел е), което си е важно. Реагира и много добре на бебето. Не смее да се приближи дори, само стои кротко отстрани. Никаква ревност няма. А е свикнала на постоянно гушкане, но сега просто няма как.
При поддържане на добра хигиена на дома и на животинчето (това си е отговорност на родителите) и при положение, че то не е агресивно, според мен проблеми няма да си живее със семейството си.  :)

На нас още ни е рано да мислим по темата с домашния любимец и бебе,но пък ние имаме куче и то немска овчарка. Един ден сигурно ще се притесняваме и ние по този въпрос. Но пък си мисля,дали ако го водим на училище или при треньор и ако е обучено добре кучето дали ще прави пак проблеми,ако се появи един ден и детето?  :idea: Силно се надявам да нямаме проблеми с него,защото адски много си го обичаме и вече е част от нашето семейство.  :(

Ние имаме 2 котки от доста години.И за момент не сме мислили да ги махаме.Живеят си заедно с дребоса и дори я пазят  O_O
Не мисля че има проблем да гледате куче и да имате бебе.

А какво ще чуете по тоя въпрос е друга бира.Ние чухме че котките ще скочат и ще задушат/издерат и още не знам какво си  бебето.Е не се случи нищо подобно.

Имам приятели с голямо куче, в смисъл едра порода, и отгледаха 2 деца покрай него.