Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Ревността е опасна игра на притежание
Да ревнуваш, значи да обичаш. Или напротив- ревността отразява страха от това да бъдеш отхвърлен от другия, показва липса на самочувствие. Отговорите на психолозите може би ще ви помогнат да опознаете по-добре себе си и човека до вас.
Ревността като чувство представлява липса на самочувствие, на доверие в самия себе си. Когато някой ревнува, то е защото се съмнява в себе си, а не в партньора си. Мисълта, че другият може да потърси щастието си другаде влудява ревнивеца.
Ревността изобщо не е знак за обич, а по-скоро за притежание. Ревнува този, който смята, че партньорът му принадлежи, но не може човек да принадлежи на друг.
Жените често прибягват до ревността като начин за съблазняване. Забавляват се като карат мъжа да ревнува, защото смята, че така той ще ги пожелае по-силно. Дамите оставят фалшиви знаци за изневяра, бележки с непознат почерк и чужди снимки. Но това е опасна игра и ефектът може да е обратен.
И двата пола ревнуват еднакво. И за мъжете и за жените ревнивци е присъщо да пребъркват джобовете на другия, да четат мейлите и съобщенията на мобилния телефон. Ревнивците са напрегнати и подозрителни.
Ревността може да се изразява и по други начини. Този, който изпитва ревност, иска да знае всичко за живота на другия, наблюдава непрекъснато жестовете и постъпките му. В такива ситуации и най-невинните действия на партньора се тълкуват като знак, че нещо не е наред, че има трети.
Когато ревността се превърне в болестно състояние, съвместният живот става непоносим. Когато пристъпите на ревност станат прекалено чести, трябва да се потърси помощ от психолог. Има много тежки случаи на ревност, които могат да се превърнат в параноя, дори да доведат до насилие.
Често се случва подозираният в изневяра най-накрая да пристъпи към действие, изморен от непрекъснатото следене. Тогава ревнивецът се превръща в жертва. Парадоксалното е, че тогава той се чувства облекчен от това, че наистина е познал, че „има нещо“.
Все пак психолозите обясняват, че няма човек, който никога да не е изпитвал ревност. Винаги когато има чувства между двама души,било то приятелство или любов, има и ревност.
от http://www.tialoto.bg/article.php?cat=4&id=1950
 А вие какво мислите по тази тема ?

Ами, бих казала, че съм 100% съгласна с гореизложеното  =]
Просто същите неща бих могла да ки кажа и аз  *THUMBS*

Според мен в тази статия става дума за крайните случаи на ревност. Там е ясно всичко, което стигне до крайност е лошо.

Но ако някой каже, че му е кеф половинката да не горевнува изобщо - е нема да му повервам!  *crazy* това си е чиста лудост.

Ама разбира се,че е много гъделичкащоо някой да те ревнува , но умерено........без  :boxing: и  :photo:
Една такава здравословна ревност  :girl_wink:

Галеща ревност  :girl_in_love:

Да тази ревност се отразява добре,а представяте ли си да нему пука изобщо ,а само да  :fly:и  :nose:.направо ще се  :SUICIDE:Друго си е малко ревност , най-малкото освежава любовния живот! :girl_wink: @}->--

Без чувство на ревност е по-хубаво, така аз мисля   :smoke:

Тука иде реч за голямо доверие *STOP*

Аз мисля, че ако човек не ревнува поне мъничко, значи не обича!!!

А за доверието, то е ясно!!! Иначе само ще се дебнем и нали знаете: "Нека не се гоним, защото ще се хванем!!!", а после не ми се мисли!!! :'(

А може ли към тази темичка да добавим и ИЗНЕВЯРАТА!Как я приемате?Въобще приемате ли я? :P

И по двата въпроса имам мнение което е от личен опит.
 Силната и влудяваща ревност убива любовта. Кара ревнувания да прави неща, които не са присъщи за него само и само да докаже, че е невинен. Докато един ден стане така, че му писне и свърши това за което става въпрос, а именно изневяра.
 Бившият ми приятел ме ревнуваше ужастно много. То не бяха късни обаждания, то не бяха следения с кола. И мноооого скандали по телефона ( той тътуваше по корабите ). Това бяха дните ми с него. Много сълзи много страдания, много чакане. Нищо не се промени.
Тогава започна да се прокрадва една мисъл в главата ми. " Има и друг живот. И той е по-добър за теб. Колкото и да го обичаш той не е за теб." И така дни и месеци наред.
 Докато един ден не  направих онова от което той най-много се страхуваше....
 В цялата тази история има едно много хубаво нещо. Човека с когото изневерих стана моята сродна душа, моето единственно спасение. От него получих всичко онова което не получавах преди. За това и го обичам толкова.

Съгласна съм с теб, Юлия!!! Така е!!!

Но аз си мисля, че не  бих могла да простя изневяра!!! Макарче вече веднъж съм го правила, сега след сватбата едвали бих го направила пак!!!  :cray: Ужасно много боли!!!

Е един път е достатъчно да простиш!А и ако на тоя етап след сватбата изневери то положението не е добре въобще!Аз дълго време се заканвах на себе си че не бих простила никога изневяра,не ми се и налагало всъщност,но сега като се замисля колко много го обичам и незнам какво бих правила без него!А болката сигурно е ужасна!И разочарованието!И как после ще си възвърна доверието незнам!
А за ревността аз съм доста ревнива и полагам старание да не ревнувам ,особенно ако нямам повод!И сега милия като е далече ии знам че е само с мъже /намират се тук там и жени де/ пак го шегувам от време на време , но на него му е много неприятно и се обижда,когато се съмнявам в него макар и на майтап

Болката наистина е УЖАСНА :'( !!!

Сега не мога да го опиша с думи!!! Тогав анаписах едно стихотворение и ще го кача утре, за да илюстрирам по-точно!!! :cray:

Bulechka_TS знаем че си много силна в стихотворенията-чакаме го!Дано той да е разбрал каква болка ти е причинил!А ти си супер силно момиче щом си се справила с това и сега си щастлива! :bravo:

fiibi_bg, той не знае, че аз съм разбрала затова! И представа си няма колко болка ми е причинил и как ме е нараранил!!! :cray:
Но в същия ден, в който разбрах, той ми подари годежния пръстен и ми направи предложение...

Значи е оценил много бързо какво има и какво би могъл да изгуби!Това е много хубаво!Бъдете щастливи цял живот и нека това което те е наранило да остане в миналото!

аз си мисля че любов без ревност не може!!!В смисал че ако не ревнуваш един човек значи не го обичаш.Е нямам предвид оная глупава влувяваща ревност за най малката дреболия!
А за изневярата си мисля че стигне ли се дотам да си изневеряваме значи вече няма смисъл да сме заедно!И мисля че не бих простила,но не ми е дошло на главата за да знам със сигорност

[/i]

maslinka, знаеш ли прощава се! Защото обичаш!!! НО САМО ВЕДНЪЖ!!!

И знаете ли, момичета, когато една приятелка ми разказа, че и тя е преживяла същото, но е простила и сега са щастливо семейство!!! :loving: Каза ми също, че с времето ти става безразлично, но аз не й повярвах, нямах идея как така за нещо толкова болезнено ще ми мине с времето???? :girl_cray2: Но е точно така, тя беше права!!! Сега, огато пишех стихотворението вече не ме болеше и не чувствах онова предателствои онази ужастна празнота!!! Но пак казвам, токав анещо може да се просто САМО ВЕДНЪЖ!!!

Bulechka_TS това е невероятно мила  :'( O_O :'( Нямам думи просто!Най-искренно ти пожелавам да бъдете ЩАСТЛИВИ и НИКОГА ама НИКОГА да не изпиташ такава болка отново!Незнам как си успяла да се справиш с това сама!А може би сподели с мама?!
Така ме натъжи че и аз ревнах тука самичка! :'(

 Много мъка има в теб Bulechka_TS . Не знам как си се съгласила да се омъжиш за него. Сигурна съм обаче, че го обичаш много. Дано  е осъзнал какъв човек има до себе си и това да не се повтори никога. Защото ако се случи значи той не те заслужава. Пожелавам ти да забравиш... това е най важното. Така отровата ще изчезе от сърцето ти. А за това той трябва много да се постарае.
 Дано!  :*

Дано да се постарае,че ние сме насреща  P-( P-( P-(

 Така си е. Готови сме на   :boxing: :boxing: :boxing:

Мили момичета, благодаря ви за прекрасните думи!!! @}->--

Аз разбрах малко преди сватабат, преди да ми предложи официално!!! А самата случка е била преи повече от 2 години!!! Така, че напрактика почти няма значение!! Ние сме заедно почти от 3 години,на 18.02 ще станат  точно 3 години, в които е имало прекрасни моменти!!! Разказах ви това, за да разберете, че може да се прости, а не за да се изкарам наранена или тъжна!!! Простил асъм и съм го надживяла, а отровата отдавна я няма!!! :girl_in_love: В сърцето ми има много повече любов от преди!!! А ТОЙ  :-#, наистина дава всичко от себе си и прави всичко, за да съм щастлива!!! :girl_in_love:

Не, fiibi_bg, мама не знае и никога няма да й кажа!!! Споделих с едно момиче, с което станахме много близки и тя ми помогна да се справя, както и една моя много скъпа и билизка приятелка!!!

*THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*
Те майките тези неща ги преживяват по-тежко от нас.И аз не бих казала ако се случи!
Радвам се ,че

fiibi_bg, така е, мамите ни ги боли много повече от нас!!!

Но въпреки всичко, се старая много д ане ревнувам прекалено много, защото знам, че и на мен би ми било кофти, ако Денис ме ревнува много!!! Всичко трябва да е в някакви допустими граници, но това пак зависи от личността и гледната точка! *THUMBS*

 Радвам се, че си го преживяла.  :*

Iulia, стана така, както ми каза една много близка и скъпа моя приятелка, с времето става безразлично, надживява се *THUMBS*, щом се обичаме, :girl_in_love: всичко е наред!!!

Аз честно да ви кажа засега въобще не го ревнувам моето момче!Даже това малко ме притеснява , защото по принцип аз съм си ревнива и обсебваща,а сега за първи път през живота си съм много спокойна и сигурна в него!Дали е нормално?

А защо да не е? O_O

Ами защото всички казват че е хубаво да ревнуваш поне малко,а аз въобще не ревнувам в момента!А до преди да го срещна бях ужасно ревнива! :girlsigh:

Сама си го каза!!! Нали? :girl_wink:

 Аз мисля, че просто си срещнала подходящия човек, който да не те кара да ревнуваш. Явно той ти дава тази сигурност която до сега си нямала. Това е хубаво.

Да, така е! И аз имам един такъв човек до мен!!! :girl_in_love:

Добре де,нали уж всички се обичаме много  :love_together:!Как става така,че ни изневеряват или пък ние изневеряваме понякога :-#!Къде изгубваме тръпката от любовта и желанието да бъдеш само и единствено с този човек и НИКОЙ ДРУГ!Трябва разбира се да направим всичко възможно това да не се случва,но понякога не зависи от нас ,нали?

Така си е!!! *THUMBS* Но все пак... нали знаете, има едни такива жени, дето почват да се овъртат около мъжлетата ни... P-( и казват, че халката им тежиии... P-(  а пък те (мъжете), като им се погъделичка млко егото и... откачат!!! :-#

Те тия много да не се навъртат,че  P-( P-( P-(!Иначе  си права ,че лесно изглупяват и после им идва акъл,ама късно!Вече са те наранили и се почва понякога ред сълзи ред сополи! :'(

Ааа, ако им дойде добре, ама ги има едни такива дето казват: "Мило, тотова е само физическо..."  P-( или "Ама ,то с......та, не е изневяра, бе мило..." Ох, да не му идва на човек до главата!!

Ох ама все едни и същи ги разправят!А пък някоя такава да ми падне,дето краде  чужди мъже......ох ще види тя! :hysteric:

Абе, да не ти идва до главата, че много боли!!! :cray:

Ама, тези пък като, че ли като разберат, че един мъж е женен и още повече се настървяват!!! Уффф, айде заедно да ги  P-(

Oizo_Zoizoако твоята благоверна прави така,кой знае и ти какви ще ги говориш и вършиш  P-(  ама сега.................... :sarcastic:

В този случай благоверна, трябва да е в "", ето така: "благоверна" :sarcastic:

Ето още за ревността (http://www.rozali.com/love.php?l=a&p=184)!!!

Моят любим пък не ме ревнува от никакви мъже,даже не ме и ревнува от работата,от което се опасявах.Дразни се единствено,когато пиша във форума и говоря с него по скайп,направо се цупи като дечко. ;)И това,защото не съм му обръщала достатъчно внимание,защото докато пиша изпускам някои неща ,които казва и ...... =] *db*

Е аз не съм съгласна че жените дето се увъртата са виновни за нечия изневяера... В крайна сметка мъжете не спят с тях насила нали........ имат достатъчно мозък (или може би не- понякога тестостерона не прощава) да вземат решение просто да си тръгнат или да не им обръщат внимание..... Останалото е оправдание и е тъпо да хвърляш вината само на единия човек от участващите в изневярата. Е иска ни се да е така, ама ако трябва да сме честни не е.
Аз хич не съм ревнива и никога не съм била, нито към бъдещия ми мъж, нито към предишни гаджета. Според мен е въпрос на самоувереност, самочувствие и характер на половинката. А понякога и непукизъм.
Лично аз не смятам, че да спиш с друг значи че не обичаш човека до себе си.... Се едно като спа с мажа си и тва изключва лубовта ми към родителите ми примерно........

Аз бях много ревнива и обсебваща като fiibi_bg, а пък за милото да не говоря, много ме тормозеше с неговата ревност, но преди доста години.Но какво стана незнам, пораснахме, улегнахме и помъдряхме може би и разбрахме, че няма нужда да се самоизяжда човек заради пустата му ревност.

добре че спрях да ревнувам.Незнам как от възрстта ли от какво,но спрях.ужасно е иначе.За този който ревнува и за този,когото ревнуват.Това е болестно състояние за мен.

Досега рядко съм ревнувала, защото не са ми давали поводи както бившите ми приятели, така и душито, но много бих се издразнила ако някоя бивша приятелка или позната на душито започне да флиртува с него. Имам чувството че ще скоча и ще и избия зъбите  :boxing: (съвсем честно)

О, бившите задължително изведнъж се присещат за приятеля ти след като научат че си има нова връзка... това си е закон... На мен ми се е случвало да му звъни и да му ги говори някви ма аз не съм се сдухвала или ядосвала щото знам че това е абсолютно нормално да се случи и даже и не ме изненада....

Ревността понякога е болестно състояние.Била съм ревнуваната страна и то беше ужасно.Сега толкова се радвам че съм избегнала това.След това при най малкия намек за ревност от отсрещната страна си хващах пътя и бягах като попарена.Мразя ревността а и аз не съм ревнива.Имам доверие пълно на половинката си и смятам че ако не вярваш на един човек по добре е да не си с него.А и имам една много хубава история коята научих.ето я и нея
Един мъж много ревнувал жена си и непрекъснато я подозирал.И тя за да му даде урок скрила любовника си в тоалетната и хванала да меси.По едно време казала на мъжа си я ми свали гащите да отида до тоалетната че са ми мръсни ръцете.Той и свалил гащите а тя му казала.Ако искам да го направя не само че ще го направя ами и ти ще ми свалиш гащите.Така че равността е безполезна.Ако един мъж или жена иска да ти изневери ще го направи независимо колко го следиш.
Има и друго че понякога доверието е много по ангажиращо и кара човека да се чувства отговорен.Свободата е много важно нещо и не бива никой да си позволява да ограничава другия в правото му на избор или на каквото и да е.

Евала момиче. Много си права. И това което си написала се потвърждава в живота не веднъж.  *THUMBS*

съгласна съм с gucci,
няма смисъл от ревността и това е глупаво чувство, трябва партнжорите да си имат доверие

добре казано gucci, "ревността е болест"!

Аз също не съм ревнива,но до един момент.Мразя нагли и откровени свалки.Не знам как точно,но имам страшна интуиция за това кога на един мъж му се въртят такива неща в главата.Слава Богу са ми изневерявали само 1 път,но аз не го броя за нещо травмиращо,защото с момчето и без това не бяхме 1 за дуг.Изобщо не ме заболя,само ми помогна да сложа край на тази много кофти връзка....   :! .
Ревнувам от откровени свалки,но тогава пак не правя сцени,просто се усмихвам от ухо до ухо и показвам още по-ясно(след като явно не е било очевидно   =] ),че мястото е заето  }:->  !!!Ще ви призная нещо кофти,от тъмната ми половина   :[-когато се заговоря с наглата мацка,ужасно много се радвам,ако тя изглежда или е облечена не както трябва(женска му работа  ;)  ).Не обичам сцени и бих направила такава само,ако съм много вбесена,но на гаджето си,защото той е този,който трябва да удържи фронта.Все пак на хубаво момче всяко момиче гледа да се присламчи.Но после идва негов ред да отбие учтиво атаката,нали  :yes: ?

С две ръце подкрепям казаното от Diavolinkata .... *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

И аз подкрепям, и аз!!! *THUMBS* :bravo:

ех, това момиченце - Diavolinkata, ни сложи в малкия си джоб с нейните изказвания
 :bravo: :bravo: :bravo:

според мен от ревността няма смисъл, защото тя си трови най-вече човека, който я изпитва! Колкото и да го ревнуваш, гадняр ли си е, заглежда ли и заиграва ли се с чуждо и с вериги да го вържеш пак ще го направи, т.е. и да го ревнуваш и не той си е все същия, а когато ревнуваш без никакво основание още по-гадно вредиш на иначе стабилна и незастрашена връзка...... недоверието и съмнението в най-близкия човек означава съмнение в собствената ти значимост!!!!!
P.S. под "ти" имам предвид ревнивите женИ!

Има една мисъл, която гласи: "Ревността е страх от превъзходството на другия!"
Аз съм напълно съгласна с нея. За мен да ревнуваш в никакъв случай не означава, че обичаш! Ревността е много коварно чувство,което разяжда и измъчва!

 :[ :[ :[ :[ :[ Много сте мили всичките,мерси   :) :) :) :) :)

Това е много интересен аспект на ревността. Ако някога съм ревнувала, то тогава със сигурност е било точно по тази причина. Чувствала съм се по някакаъв начин застрашена ако момичето, което сваля приятеля ми е отговаряло много повече на представите му за идеалната жена. Тогава неизбежно в главата ми се ражда мисълта: "Тя е толкова по подходяща за него (по отношения на разбирания интереси, външност) какво ще стане с мен ако той осъзнае този факт. Дали не би предпочел да избере някой по-подходящ за него отколкото съм аз?!?" От това най ме е страх: да се появи момиче с голямо превъзхоство в качествата, които той най-много цени, и той след като ни сравни да предпочете нея пред мен. Защото колкото и да си пасват и да се разбират двама човека винаги съществува опасността да се появи някой трети който да си пасва повече с един от двамата и по този начин да се появи елемента на сравнение на качествата и разколебаване.  O_O

от нас двамката аз съм ревнивата !!! милото изобщо не ме ревнува !!!!! а аз доста, което малко или много мразя в себе си !!! имам му пълно доверие, но по някой път като го видя да се държи много приятелски с  някои от приятелките ми и става едно кофти !!!! добре, че но показвам !!!!!  :) :)

той много ме ревнува  :(
преди аз бях по-ревнивата, но при мен отмина, според мен е въпрос на доверие, особено когато толкова дълго познаваш един човек

не е само въпрос на доверие според мен !!!!! то си е до характер, до това дали си бил нараняван преди това - някой дали ти изневерявал, до това дали самият човек е изневерявал  !!!! :)   но съм чувала , че мъжете които изневеряват, самите те страшно много ревнуват жените си !!! тъпо нали ?? :))))))

Леле, каква тема сте подхванали! :) Аз да си призная съм мнооого ревнива, винаги съм ревнувала, ама много ми е гадно, но рядко го показвам  ;) Когато се запознахме със бейбито, той ми викаше, че бил много ревнив, че ще патя и така се шегуваше, а аз само му се усмихвах и му виках "Ще видим кой ще пати!" Та аз съм много ревнива, но както майка ми казва, който има много гъдел е много ревнив, незнам дали е вярно, но при мен важи 100%! Имам толкова много гъдел, че при по-интимни моменти е голяма веселба :laugh:
Иначе е ужасно да се ревнува!!! Аз самата се мразя, защото направо се побърквам, даже сега само като се сетя направо позеленявам! А иначе самия той почти не ми е давал поводи, даже ако трябва да съм честна, в случаите, когато съм ревнувала, не мога да кажа с ръка на сърце дали е било така или само на мен ми се е видяло по този начин! Но иначе рядко правя сцени, много съм избухлива, но не знам в такава ситиация дали бих я хванала за косата или него, или бих си се хилила, както Диаволинката казва.
Но не  хубаво, не знам при мен защо и откаде идва, не смятам, че имам някакви комплекси или притеснения за превъзходството на някоя друга жена... т.е. има много красиви жени и колкото и да е красива някоя винаги ще има и по-красива от нея,винаги ще има някоя по-хубава от мен, ама тогава вените ли да си срежа, нали най-важното е за моя бейби аз да съм най-красива, а той наистина ми го е показвал и доказвал, така че тва са глупости и ако не се отърва от това чувство скоро май ще посещавам психолог, а? :P ;)

ние не се ревнуваме
понякога малко се заяждаме за отношения с колеги, клежки и т.н., но е по-скоро на майтап. ;) :girl_wink:

Пък, момичета,аз гледам под по-различен ъгъл. Не смятам, че ревността е страх от чуждото превъзходство.По-скоро го приемам като знак за уважение-да поясня-милото трябва да отбива атаките на разни любезни момиченца,защото ако се подсмихва и си гали егото, то е за сметка на моя комфорт,следователно не уважава моите чувства.
Рядко съм изпадала в ситуации, в които да проявя ревност,може би идва от високото ми самочувствие  :[ /оле, дано не прозвучи много ужасно само :( /. Но откакто съм с милото се вбесявам много-защото той има навика да зяпа по улиците /дори без да се усеща, аз разбирам, че е неволно-то си личи/.
А преди 20 мин побеснях-звъни му няква да се видели по служба, а той й вика "Може да се видим на кафе!" ohmy Е как да не се ядосам..и се лигави по телефона, шегуват се нещо. Викам-не може така, обидно е, той се смее и е искрено учуден,че го правя на въпрос!  ohmy И аз се ядосвам не на друго,ами защото се смее. Пък да не ви казвам как една в един ресторант, седейки си до мъжа си, не отлепваше поглед от милото /бяхме на една маса/и сметна за необходимо тя да му пълни празната чаша.  ohmy
И изобщоооо...сега съм афектирана,де, но пак съм на мнение, че ако някой флиртува с мен, аз първо че ще го отрежа, ако милото е до мен,и второ-няма да допусна милото да се чувства некомфортно. А той, гадината, си ми е такъв хубавец, чееее...често трябва да се усмихвам през зъби на нахални жени.  P-(  P-(  P-( А той се усмихва и се кефи...ама съм решила от време на време да му прилагам същото, да се подсеща как е усещането  :yes:

Мен също това ме тормози понякога,но не мисля,че става въпрос за ревност,а за съвсем нормален за влюбения човек страх.Мисля си за това без да съм срещала конкретно момиче,което да реша,че е по-подходящо за милото от мен.Но тъй като съм много влюбена в него и съм вложила всичко от себе си в тази връзка,направо изтръпвам при мисълта,че може да го загубя някой ден  :girl_impossible: .Вие,момичета,поне сте женени или сгодени,което показва,че можете да вярвате,че вашите половинки са оценили какви съкровища си имат.Но ние не сме сгодени и понякога,когато се замисля за това,наистина много ме е страх да не се окаже,че с милото сме се срещнали прекалено рано  =O

Оф момичета,ако знаете моя любим /не че е голям красавец/ ,но всичките ми служителки са луди по него.Аз вече съм лошият шеф,а той добрия просто защото е мъж.Постоянно му се мазнят и се чудят как да му угодят.Не мога да го повярвам.А лудата ми управителка вчера заяви ,че мъжа ми я мразел,а той се обърна и й каза ; "Никого не мразя,но и никого не обичам на тази бензиностанция освен жена си" ммммммммммммм много приятно ми стана...........

Ей,браво на него,това се казва кавалер.  :bravo:

еее ФИбс как да  не го обича човек при такива думи !!!!! представям си колко хубаво си се почуствала !!!! :)

аз съм ревнивката в нашата връзка, но вече се успокоих малко !!!! но Дяволинката това ,че сме женени не означава че сме завинаги винаги си има риск !!! така че и мен ме е страх !!! :) имам една приятелка, която се съмнява в чуствата на приятеля си напоследък и казах следното : "с теб ли, значи че държи на теб" и тя като че ли и стана по-леко !!! така че при положение че сте заедно няма от какво да се опасяваш, такива мисли не би трябвало да ни минават през главите !!! още по-мако да се ревунваме без повод !!!! :)

На Фийби половинката е реагирал не просто като джентълмен- по-скоро бих казала- като зрял и разумен мъж.
Защото например моето мило все имам чувството, че не съобразява как да реагира в подобна ситуация- хили се, примерно, и хич не се сеща, че на мен ми е некомфортно.
Уффф,повечето мъже май се изненадват от реакциите ни в подобни моменти, и то искрено. Докато не им светне лампичката какво правят всъщност.  P-(  P-(  P-(

Еееее,fiibi страхотен жест от страна на твоя съпруг,браво на него само така :bravo:

Нямам нищо против Миличкият да ме ревнува. Даже напротив- харесва ми когато показва собственическо чувство. Може и да не е нормално ама ми харесва.  :girl_haha:

Фройд е казал "Нормално е да ревнуваш, не е нормално да не ревнуваш"
Но все пак да не забравяме, че ревността е чувство за собственост и несвобода. А истинската любов изключва това.Любовта е взаимно задоволяване на потребностите.Или другояче: Дай, за да получиш!

някой на скоро ми каза"ревнува не този който обича,а този който иска да бъде обичан"

даааа, така е. Ревността се ражда от недоверие.Ще си позволя да цитирам една жена, която уважавам безкрайно много: "Когато доверието липсва, дори и телата да се чукат, душите никога не правят любов"

На мен милото веднъж като обсъждахме ревността, ми каза,че ако го ревнувам,това означава,че се страхувам да не го загубя. Това не е вярно, затова не споделям и вашето мнение донякъде. Това, че се дразня от вниманието му към друга жена, означава, че намирам за обидно да демонстрира интерес към друга в мое присъствие. Под "интерес" разбирам не желание за сближаване, а някаква форма на прекалено любезно отношение, граничещо с флирт. =] А какво ще се възприеме като флирт от всяка от нас се определя от това какви хора сме. И дали можем да усетим границата на любезното и флирта. *crazy*

Ава съгласна съм с последното  много си права  *THUMBS*

Според мен когато обичаш много някой е нормално да го ревнуваш. Не е задължително да си комплексар или даму нямаш доверие. Просто не трябва да се стига до крайност -скандали ,следене и т.н.т. ,защото това вече е болестно състояние и трябва да бъде лекувано. 

Някъде бях чела , че ревността е болест, от която боледува всеки.Някои я карат много леко за ден-два,други по-тежко и по дълго, а трети боледуват тежко цял живот.Мисля, че всеки  е изпитвал ревност, важното е да я караме по-леко и по-рятко.В този смисъл се сещам,че може да се "ваксинираме" против ревността с доверие,разбира се не сляпо, а заслужено.



А теб мила avva_stz мога да те посъветвам да гледате заедно филма на Тодор Колев "Опасен чар". Наред с многото култови реплики към края има една,която обожавам:"Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип!" - бих казала железен принцип за всеки,уважаващ себе си мъж.

Аз откривам истина във всяко едно ваше твърдение по простата причина,че всеки разбира и чувства ревността по индивидуален начин...Защото ревността е чувство,емоция....и както всеки е различно емоционален и чувствителен,така и всеки е различно ревнив.Освен това ревността зависи и от преживяното,видяното,изстраданото!Аз съм имала връзки без никаква ревност от моя страна,други,в които са ме предизвиквали да ревнувам и да!-чувствала съм го като Ава- като удар по достойнството ми,като посягане върху нещо мое,ако щете...Верно е,че любовта до голяма степен е егоистично чувство,на притежание...Малко хора умеят да обичат въпреки всичко...
Аз имам любима мисъл по този повод:"Любовта е като пясък в шепата ти, ако я стиснеш,тя изтича между пръстите ти много бързо....,ако оставиш дланта си разтворена(макар и със събрани пръсти) пясъкът почти не пада от нея..."Като съм на плажа винаги го правя и се сещам за тази мисъл...
И въпреки всичко както любовта,така и ревността се предизвикват най-вече от действията на другия....има хора,които не заслужават както да бъдат обичани,така и да бъдат ревнувани....

ей, тони,
страхотно си го казала, много е вярно това за пясъка.
ох разчувствах се :'(

леле Тони как хубаво си го казала...........ти с тези мисли май изчерпа темата толкова красива мисъл ще я запомня  :)

страхотна и много вярна мисъл *KISSED* *KISSED* *KISSED* *KISSED*

 Аз мисля,че когато някой спре да ревнува е приел другият за даденост, а това не се отразява никак добре на една връзка. Всичко трябва да си има мярка

Е това със солта много ми хареса и е вярно напълно подкепям твърдението *THUMBS* *THUMBS* ;)

аничка, с това не съм съвсем съгасна.
липсата на ревност, може да бъде страхотно доверие.
ако имаш доверие в половинката няма да се дразниш от чуждите погледи към нея, а ще се гордееш:
"виждате ли тази красивата и умна, мила дама? Това е жена ми, радвам се, че я харесвате, страхотна е нали?"
респективно - "мъжът ми"!

Когато много обичаш някой, е нормално да се страхуваш да не ти го откраднат. Ревността е страх да не загубиш любимия. Може на него да му имаш доверие, но на другите жени имаш ли им доверие? Когато една   жена поиска твоя мъж, малко са нещата които могот да я спрат. Малко са и мъжете които могат да устоят на хубава жена...

aniiii8,
аз си мисля, че ако се страхуваш да не загубиш любимия, значи му нямаш пълно доверие. Дори и да успее да го "спечели" жената, която го е поискала - за една вечер ли ще е или ще те измести завинаги?
мъжът, който обича и е спечелил доверието на една жена я предпочита пред всички останали, както и жената така би се почувствала.
не знам дали съм права, но аз така разсъждавам и съм много съгласна с метафората за пясъка в по-предните постове :bravo:

Момичета вижте какво намерих в дир.бг!Стори ми се интересно и за това го показвам и ан вас :girl_wink:
"Влюбването траело три години
28 ноември 2007 / ProntoSofia.com
Физиологически заложено е, че влюбването може да продължи три години, след което прекъсва.
Тази теза поддържа в новата си книга “Невярна любов“ известният италиански сексолог и психолог Вили Пазини. Той аргументира тезата си с биологическия факт, че хормонът на влюбването - dopamina, трае само три години, след което бива заместен oт хормона на нежността - ossitocina. В тази фаза, при липсата на страст и влюбване, мъжът или жената може да изневерят на партньора си.
Според Пазини причините за това могат да бъдат различни - защото единият от двамата е влюбен в друг човек или пък защото не се задоволява вече с любовта на партньора си, но същевременно иска непрекъснато да бъде влюбен. Съществува и т.нар. модел Мадам Бовари, който се изразява в непрекъснато бягство от скуката.
Според Пазини изневярата в двойката може да бъде и с цел секс, тъй като единият от партньорите иска повече секс от този, на който се радва вътре в двойката.
Друг все по-чест феномен пък е изневярата с човек от същия пол, която носи на извършващия я чувството на еротика.
Пазини дава в книгата си и рецепта за удължаване на тригодишния период на влюбване. Това, според него, може да стане чрез вътрешносемейно прелъстяване. Той го илюстрира с два примера. В една американска двойка например жената насочва прелъстителните си способности навън от двойката. През цялата седмица тя се разхожда по домашни дрехи и ролки на главата си вкъщи, а в петък вечер се разкрасява за вечеря навън.
В една двойка от Саудитска Арабия пък жената се облича непрекъснато секси вкъщи, а когато излиза навън, се забулва. Според Пазини печели вторият тип прелъстяване.
Вили Пазини говори в книгата си и за новата тенденция на поли-любовта, или за изпитването на любовни чувства едновременно към двама души. Според него причина за това е, че все повече хора изпитват нужда както от нежност, така и от еротика, а двете неща не могат да бъдат дадени от един и същи човек.
Човек не се задоволява, иска да обича и да изживява в пълна степен чувствата си и затова търси и друг партньор. В същото време обаче иска да има сигурност. Теорията на поли-любовта влиза в конфликт с ревността. Тя също може да се превърне в нов стимул за чувствата между двама души. Любовниците, които са се разделили и имат вече нови връзки, се оказват още по-здраво свързани отпреди заради силата на ревността, която започват да изпитват един към друг."

Така се замислих, докато четях че ...  :girl_impossible:
Във всички мнения в тая екзестенциална и дълбоко ровеща в душата тема има истина. Всички са или съвършено близки или безкрайно антагонистични. За мен всички са прави, защото всеки е сформирал мнение на база преживяното. И всеки е интепретирал фактите и последиците посвоему. Съгласна съм, че ревността се поражда с любовта. Че като ревнуваш даваш знак на света, че ще браниш своето. Но съм и съгласна, че ако се премине границата  - ревността убива индивидуалността и нарушава личната територия на всеки мислещ човек. Дори в някои случаи спира развитието му. Ако емоционалната ни връзка е споделена и човека има близка до нас ценностна система, нещата се случват в положителната им посока. Но ако обичаш и даже на пръв поглед те обичат , но в същото време мислите и душата на любимия са другаде, няма как да не усещаш празнината в сърцето. Това е типично за примитивно устроените и с по-ниски амбиции личности /според мен при мъжете само, но..../
Но в заключение на мислите си много се възхищавам на този цитат на една съфорумничка, която може би обобщава всичко:
"....И въпреки всичко както любовта,така и ревността се предизвикват най-вече от действията на другия....има хора,които не заслужават както да бъдат обичани,така и да бъдат ревнувани.... "
 

Ох,ами аз съм адски ревниво същество,на моменти направо не мога да се понасям!

Две вечери подред мисля над този въпрос  :[
От месец се усещам , че вече неревнувам така яростно половинката  }:-> , но немога да кажа , че не го обичам , в обичта ми няма промяна , но ревността изчезна.
В крайна сметка , ако човек реши да прави нещо , ревността на другият няма да го спре , нали така  :\

Та ми интересно да чуя и вашето мнение по въпроса: Изчезва ли любовта ако изчезне ревността *INLOVE*

според мен не, аз винаги съм била много много ревнива но от доста известно време вече и аз като теб Teddy не ревнувам но това не значи че не го обичам, напротив даже мога да кажа че с всеки изминал ден го обичам повече и повече
доста странно беше и за мен и още повече за половинката ми че се изпари тази моя ревност и той даже няколко пъти ми казва “ и сега какво не ме обичаш вече така ли? “ което и той знае че не е така... е моето мнение е не не изчезва

Аз по принцип не съм ревнива и затова не съм сигурна дали е удачно да си давам мнението,но темат ми е интересна... :[
Аз ревнувам когато имам някакъв основателен повод и да ви кажа понякога чак ми се иска да ревнувам мъжа си,че да поосвежим малко връзката си 8PДаже наскоро имах малък повод заради една мадама,ама на мен ми стана по-скоро смешно отколкото да се ядосам като знам, че мъжа ми няма да й върже на номерата :girl_wink:,та Теди да ти кажа и аз се стреснах и си зададох подобен на твоя въпрос.... =]
А отговорът пак май зависи от самата връзка и отношенията между двамата.Ако освен липсата на ревност забележиш и други неща и всякаш не ти пука вече за този човек-да....сигурно вече не го обичаш!Но, ако ревността я няма вече(поне за момента!),а ти продължаваш да изпитваш привързаност,обич,тревога,уважение,гняв,радост,трепет,страст..... към този човек,то тогава просто си пораснала,връзката ви е укрепнала,ТОЙ ти е показал,че може да му се вярва и отношенията ви най-вероятно вече са преминали на друга фаза....
Та в нашия случай с теб май става въпрос за втория вариант.... :[

Май наистина си права Тонитка , с това , че съм пораснала,връзката ни е укрепнала,ТОЙ ми е показал,че може да му се вярва и отношенията ни най-вероятно вече са преминали на друга фаза....  *THUMBS*
Сега ще чакам с нетърпение момента когато ТОЙ ще порасне и ще дойде на мойта фаза :\ , щото на моменти даже прекалява с тая ревност  }:->

Момичета, тъкмо щях да лягам  :P Много сложна, много спорна тема. Четох в афоизми и сентеции две противоположни мнения . Ал. Дюма-син: "Ревност - това е страх от превъзходството на друг човек."
Ами, моите уважения към велия творец, ама да си гледа работата! Страх да не те превъзхождат е вид комплекс за малоценност Злоба и най-вече завист. А завистта е негативно чувство и който я изпитва разяжда душата си. Ние не правим съревнования кой повече постига и кой кого превъзхожда в любовта и брака, нали?Думите на Дюма могат да вдигнат самочувствието на някой мъже с и без това голямо самочувствие /като Андрей от острова на изкушението/. Щом тази ме ревнува, значи я превъзхождам. Хайде, бе?
Другото мнение е на нашия Славейков: "Всеки човек е ревнив, защото всякому е свидно своето добро." Ами, това не е ли по близко до реалността?Естествено, че никой не иска да загуби любимото си. И великия Фройд е казал:" нормалното е да ревнуваш, а ненормалното е да не ревнуваш."
САМО ЧЕ: има и друга ревност и тя вече граничи с лудостта - ама нея друг път да я коментирам Аз в ученическите си години имах такъв приятел ревнивец - УЖАС!
Искам да кажа на   TEDDY  че само може да бъде горда с тази промяна в емоционалното си състояние.Това е психична зрялост.Но сто процента затова ти е помогнал и половинката. Вдъхнал ти е доверие, сигурност и спокойствие.А ревността се ражда когато липсва доверие! Кой каквото иска да казва - че уж ревнуват тез, които били несигурни в себе си, били некачествени и т.н. Добре, ама ако ти си много самоуверена в себе си, но видиш половинката си с друга в интимен план, няма да им стиснеш ръката и да кажеш: Много важно, аз нали не съм комплексарка и няма да ревнувам?!?! Аз мисля, че всеки трябва да изгражда доверие в другия. Андрей от острова на изкушението, който е антимъж /за мен/ и ме вбесява всеки четвъртък , каза една македонска поговорка: "Като си нямаме доверие, почваме да се следиме.Ама като се следиме все ще се хванеме и те тогава трябва да се тепаме....."И от такъв простак можеш да научиш нещо полезно :P
TEDDY   щом си задаваш тоз въпрос изобщо- значи няма страшно @}->--СОРИ ЗА дългия пост на форума  :'(

Teddy да ти кажа при мъжете нещата стоят по-различно!Те първо не се развиват като нас(сори,ама си е така =]).Ние се развиваме доста по-напред най-вече в емоционален план.Ако ние трупаме от всяка връзка и всяка случка емоционален и душевен опит,те май наблягат повече на сексуалния... :girl_wink:Освен това при тях го има и силно развитото им чувство за собственост,за доминиране,за по-силния и т.н.Моя мъж и той не е от ревнивите(не и в големи дози,то не може съвсем без), а и аз съм много общителна и си имам доста приятели мъже с които се прегръщаме и целуваме и с които и той самия става близък, НО....Понякога забелязвам как когато сме в заведение например и забележи,че някой мъж ме заглежда или види някой познат и слага собственически ръка на раменете ми или на врата ми и аз хем се забавлявам,хем се вбесявам... :angry:Малко го приемам като "Това тук е мое!Заето!" 8PНо мъже.....все пак е по-добре отколкото да казва,че не му пука...
А колкото да Андрей и цитираната от него "мъдра" мисъл.....аз пък не съм съгласна.Какво значи,че като се следим ще се хванем-значи подозренията и ревността са основателни...Не става въпрос да те "хванат" да флиртуваш или да контактуваш и с други представители на противоположния пол,а за мен "да се хванем" означава да се хванете "на калъп"... :[За мен такива мъже като Андрей сами са си виновни-те сами предизвикват половинките си и даже колкото и да се оплакват на тях им харесва да бъдат ревнувани-така си подхранват егото!Ако аз не предизвиквам любимия той няма за какво да ме следи-това вече ще е болезнена ревност, а ако му изневерявам и той ме "хване" няма за какво да му се сърдя-значи е имал основание...
И аз пак се отплеснах,сори! :[

Ревноста е болесно състояние,когато е голяма.

Здравейте момичета  :) доста мислих по темичката и в крайна сметка стигнах до извода, че истината е някъде по средата ...

според приятеля ми от известно време съм станала много ревнива ...
и аз усещам, че е така и това страшно ме дразни, но е по-силно от мен

при нас нещата стоят по следния начин: докато живеехме отделно му имах доверие, а ние сме от различни градове и дълго време се виждахме събота и неделя, рядко през седмицата. Странно е, че тогава се обичахме много повече или поне така се чувствам в момента. Откакто живеем заедно, преместих се при него във Варна, почти година и половина, всичко се обърна наопаки. Загубих самостоятелността си и станах супер зависима от него, все пак ново място, познавах само него и неговите приятели, които определено не ме харесаха и започнаха да се държат ужасно с мен, а за мое най-голямо разочарование се оказа, че приятелите са на първо място.

Да, ревнувам го ... защото се чувствам много уязвима и не на място си, тук.

И все пак ... всеки ревнува по един или друг начин ... не е задължително винаги да става въпрос за изневяра.
Нормално е да ревнуваш поне мъничко, но когато това стане много обсебващо и болезнено за двамата, е лошо. Така, че истината е някъде там :) в златната среда.

Надявам се скоро да преодолея това и да намеря мястото си, защото иначе края е ясен ... а не ми се иска да стигаме до там ...

... всеки ревнува по един или друг начин ... не е задължително винаги да става въпрос за изневяра.Да, ревнувам го ... защото се чувствам много уязвима и не на място си, тук.


Надявам се скоро да преодолея това и да намеря мястото си, защото иначе края е ясен ... а не ми се иска да стигаме до там ...
[/quote]
Здравей, не те познавам, не знам и в какво моментно емоционално състояние си била докато си пишела поста си, но за мен нещо куца във вашата връзка... Значи след 3м. ще се жените, а ти се чувстваш толкова несигурна, защото според мен проблема ти не е в ревността ти, а в твоята несигурност... Извинявай ако ще прозвучи грубо, но как може да искаш да продължиш живота си и да градиш бъдеще с човек за когото "приятелите са по-важни", ами утре другиден като имате деца ???? Не започвай семейния живот със съмнения.... Не трябва само ти самичка да преодоляваш нещо.... За да не е пълноценна дадена връзка вина има и в двамата !!! Трябва да говорите,  *THUMBS* не си мисли, че нещата ще се оправят с времето от само себе си, защото само ще става по-лошо - или ще сложиш край, или ще се примириш... Смятам, че нещата не са фатални и при добро желание и от двамата ще се справите...  *THUMBS* за дане съм повече  :offtopic: пиши ми на лични, ако искаш

Ревнувах в началото на връзката ни, много бързо осъзнах, че тормозя само и единствено себе си  *crazy*
Сега не ревнувам, дала съм му пълна свобода на действие, само с едно условие - каквото и да прави, да го прави отговорно за да няма неприятни изненади  ;)
Така се чувствам много по-спокойна и уверена в себе си  :)

Ехооо,момичета,тази темичка е позабравена май...Дайте да видим какво мислите за ревността! =]

Ревноста за мен  е болестно състояние!
Това да ревнуваш означава, че не намираш сигурност и нямаш доверие на човека до  теб. Според мен няма място в една връзка за ревност когато е изградена от ясни и чисти отношения. Да не забравяме, че всеки трябва да има лична свобода и не задължението а обичта и взаимното уважение карат човек да бъде отговорен и да не се поддава на изкушенията.

Защо равнявате ревността с болест    ;).? За мен не е болест и не се обиждам ама искам да кажа, че не съм душевно болна O_O,   според зависи естествено до каква степен е ревността в човека. Аз също ревнувам , но когато ревнувам не правя скандали да крещя и да чупя ами напротив ставам по мила , защото колкото и да си говорим за силната и единствена  любов Понякога с ежедневието си забравяме  елементарни жестове примерно да целунем човека до  нас сутрин или като отиваме на работа, да се усмихваме след дългия тежък работен ден....и това смачква романтиката И затова понякога може да покажеш мъничко ревност , хем да провокираш в човека мисли "Защо е тази ревност?" "От какво се поражда?" и по този начин той да си поправи грешката и едновременно да разбере , че все още се бориш за неговата любов макар , че е казал пред закона и пред бог че си единствена. Всеки човек му е хубаво да му показват, че се нуждаят от него
 От както се омъжих реших , че няма какво да ревнувам, но понякога се сещам , че има доста красиви колежки и се дразня , че с тях прекарва повече време от колкото с мен, за мен това е ревност , но  не е болест. това го налага работата, няма как! :'( Успокоявам се с това , че си го обичам и че ми доказва постоянно  , че и той ме обича А  напоследък моят мъж чак сега почна да ме ревнува т.е. да ми показва тази ревност, може би е защото след еуфорията на сватбата, доста се отдадохме на работа и липсата на повече време заедно се раждат странни мисли  и това поражда неговата ревност, но когато ме ревнува на мен ми е забавно, защото е доста голяма фантазията на човека! 
Много хора няма да са съгласни с мен, но пък пълно безразличие ще ми е скучно. Понякога е нужно мъничко ревност за да запалиш пламъчето, което позагаснало от сивото ежедневие. :danceg:
Усмивки на всички[/b]

Аз съм на мнение, че не може да няма поне и малка ревност, но както казаха и другите съфорумки, нежна ревност. А ако няма и капка ревност значи, че не ОБИЧАШ човека до себе си и ти е все едно дали е с друг аили не.

Много рядко ми се е случвало да ревнувам партньор, а настоящия - никога! Мисля, че ревността се проявава при повод, ако не се появява - това е вярност! Поне моя житейски опит това е показъл и доказъл  =] Дано никога не изпитвам това чуство  :) Пожелавам ви го и на вас, обичайте се и си вярвайте, нали за това сте заедно  ;) 

Честно да ви кажа нямам време да ревнувам.Има толкова много по-хубави неща които можем да споделим с любимия отколкото ревност ............

Ревността е болест  :(
Всичко според мен опира до доверието - разклати ли се то..... става страшно.
Ние сме повече от 3 години заедно, засега никога не е имало ревност и дано занапред да е така.
Аз хич не съм ревнива, ама не съм имала и поводи до сега де  :banana:, мъжът ми казва, че бил ревнив ама не е вярно - май само да "плаши" говори глупости.'
Фиби е права - има толкова други по -приятни неща преди ревността, но да не забравяме, че стигне ли се дотам значи има причина
Обичайте се !!!.

Ревноста до сега на никой не е помогнала ! Говоря за обсебващата ревност не за тази която във малка доза кара човека до нас да се чувства единствен ! Стигне ли се до там от личен опит знам ,че връщане на зад няма ! Доверието само за секунда може да се изгуби и цял живот да не се върне ! 

След толкова години се убеждавам,че ревността до нищо хубаво не води.Но е хубаво лекичко да усещаш,че някой те ревнува :[Болезнената ревност разваля всичко,а доверието,свободата и личното пространство създава приятели,ако разбира се партньорите оценяват какво им дава другия разбира се.

Много точно казано *THUMBS*

  Напълно съм съгласна ! Хареса ми !  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Аз пък мисля, че е хубаво да има поне малко ревност в една връзка!!! Дори и да прозвучи смешно мисля, че именно ревността е тази, която поддържа любовта жива! Е разбира се всичко трябва да е в някакви граници!!!

Във връзка със цитата на Фиби в началото съм напълно съгласна.
Но аз имам горчив опит със бивш приятел на тази тема. Той ме ревнуваше много! Бяхме заедно 3-години. И се разделих с него не защото не го обичах или какво и да е, а само заради непоносимата му ревност.
Тогава си казах, че аз няма да ревнувам. Но да си призная сега.. въпреки, че е рядко се случва.
Вярно, че има много по хубави неща, които има да се изживеят.
Но личното пространство е важно за една връзка - за това няма спор. Но понякога се заражда малко ревност точно защото ТИ имаш пълна свобода....  *INLOVE*

Ние пък доста се ревнуваме, но май и на двамата ни допада този начин на живот!!!  =]

след като вие се чувствате добре така  :good_luck: vanessssa
само не трябва да се прекалява, че да няма...   :'(    :boxing:
   че едни близки стигнаха до потупване :girl_impossible:

Момичета помощ! Колкото повече наближава сватбата, толкова повече имам чубството че ревнувам! Не искам да е така, но то е по-силно от мен! Моля ви кажете ми как се справяте с този проблем! Не искам да задуша половинката си с това страшно чувство! Най-лошото е, че за пръв път в живота ми е така и съм много объркана не знам какво да правя :'( Той не се дразни когато го ревнувам, но се опасявам, че и да му дойде в повече няма да ми каже за да не ме засегне  }:->

cvety_84, щом не ти е присъщо това чувство от преди, според мен най-вероятно се дължи на стреса преди сватбата. И ако е така - съм убедена, че това ще отмине след нея и всичко ще си влезе в релсите  *THUMBS*
Късмет и не се тревожи  :good_luck:

"От преди" имах предвид в предишните ми връзки. Никой не съм ревнувала, сега с бъдещия ми мъж - ние сме от по-малко от година заедно, за пръв път изпитах това чуство *crazy* Понякога ми иде да се гръмна :GROAN:

Има ли конкретен повод и човек за ревнуване?

И аз искам да попитам това.Защото ако е така мисля,че трябва да си поговорите двамата спокойно и открито.Но ако няма може наистина да е от напрежението и стреса преди сватбата.Но и в двата случяю те съветвам да се опиташ да запазиш спокойствиие (до колкото е възможно разбира се) и да се вслушаш в сърцето си и да не забравяш, че все пак това е мъжът на живота ти и точно този същият човек е решил да сподели живота си с теб и те е помолил да станеш негова жена и майка на децата му.

ами конкретен повод няма... просто си го ревнувам от жените около него, от социалните му контакти от това че е много привлекателен а има много нахални жени, въпреки, че знам, че е избрал мен и постоянно ми показва и казва колко ме обича, просто исках да знам дали има някоя друга от вас която се е сблъсквала с подобен проблем, наистина понякога излизам извън себе си и се осещам едва след като съм направила сцена на ревност,..а ме е страх че така мога да го отблъсна

Момичета според мен всичко се дължи на стреса преди сватбата!Аз ревнувам моя любим,но от скоро взех да усещам това чувство така както когато бяхме първите месеци-когато си нямахме тази вяра,увереност и сигурност!С времето ревноста намаля,ама какво ме е прехванало сега ,не знам!Нещо сякаш ме гризе отвътре и то без причина!Обяснявам си го с това че сватбата наближава!А също да добавя ,че от както взех да ревнувам по този начин  сякаш съм се влюбила повторно!

От опит знам,че лекарство срещу ревност няма.Аз ужасно ревнувам мъжа си.Не мога да обясня защо.Мисля,че мн го обичам и ме е страх да не го загубя и затова.Тъпо звучи,ама е така.Всъщност ние живеем в неговия град и тук под път и над път срещаме негови бивши или такива,които не е удостоил с внимание и те едни такива палави...Само,че така пък го карам да ме лъже.Преди време се срещнал с бивше гадже и пили кафе.Аз разбрах седмица по-късно и полудях,че не ми го е казал,което вече изглежда съмнително.А той се оправда,че знаел,че ще се подразня.Каква обратна реакция се получава!Но аз си се дразня и му споделям и не виждам кога ще спра.

Да, angel4e, гадно нещо е ревността.
Хората са го казали и изпяли в много песни.Тази обаче като я слушам и винаги ме побиват тръпки.. "Когато съм далеч,
а ти си вкъщи,
не вярвам, че си сама...

...Ревност,
гъста като кал...
Във вените ми е,
в кръвта ми е...
Ревност.
Ясно се вижда,
че те обичам повече
отколкото ти мен...

Песента е на
Frankie Miller - Jealousy

angel4e Напълно те разбирам и аз съм така . Ама моя не пие кафе с бившата си , а работи с нея . Засякохме се на фирмено парти с нея и за малко  :battle: . Ам тя пий като смок и не може да си мери думите . И аз се вкарвам в едни филми ,ама опитам се да не мисля за това ... трудно ми се получава .

Наистина филма,който сам си правиш е най-лошия.Направо не ми се мисли,ако бях на твое място.

Ревността може да причини много неприятности, особено ако е безпочвена. аз не ревнувам след толкова години заедно съм се уверила в коректността и верността на мъжа ми. В началото на връзката ни обаче той много ме ревнуваше, защото аз бях по-активна, с повече познати и т.н. и това негово чувство много ме дразнеше и се чувствах незаслужено ревнувана.
От друга страна пък ако спонтанно се е появило това чувство във вас сигурно не е случайно, а има някаква причина, помислете каква е тя, имате ли повод за ревност, какво ви тревожи, така ще можете да се успокоите или пък да видите , ако нещо действително става.

това за ревността ми е толкова познато........ само че ние сме много смешна картинка отстрани /предполагам/, защото и двамата се ревнуваме, но кротко и мълчаливо, без другия да разбере, че може да се възгордее  :laugh: . и след време, когато се успокоят страстите заедно се смеем на споделените ревностни терзания.

Е, и ние се ревнуваме...може би поравно. Закачаме се по темата, дразним се чат пат, ама чак до скандали и изблици на ревност не сме стигали....Все пак си вярваме  :P

и ние се ревнуваме ,но като че ли аз повечко си го показвам , което на моменти много ме дразни

От нас двамата милото ревнува. Много си говорим по темата и за сега подхождам с такт и разбиране, защото той съди по бившите си. Ама понякога ми е много обидно. Имаме си доверие, но страхът му надделява понякога. А той съвсем спокойно си споделя всичко с мен. Искам и аз някой ден да мога така, без да се притеснявам, че пак ще си вкара някой филм в главата.
Знам,че ще отнеме време преди нещо да се промени. Ама не се отказвам. :friend:

Аз пък съм "оперирана" от чувството ревност, според мен "за щастие". Но и той по никакъв начин не се старае да предизвика такава реакция в мен. В един момент у него се появиха такива чувства, но беше закратко и инцидентно, но осъзна, че смисъл няма... ;)

Аз го ревнувам(незнам дали точната дума е ревност), имам му доверие и то голямо но на един тип ,,жени,, - (мъжеловки) - нямам... }:->
На такива неща съм се нагледала,точно от такъв тип жени за които правила няма щом искат някой.. че ми се повдига чак... :!

Съгласна съм с теб, че има такива жени, но според мен ако ние имаме самочувствие и доверие на половинката, както и ако му даваме известна свобода, в смисъл той да си мисли, че му даваш свобода и не му навлизаш в личното пространство, но всъщност да го държиш под око, според мен това е тънкото майсторство, на което всяка жена трябва да се научи... Не казвам, че е лесно ако не ти идва отвътре, на мен например не ми идва отвътре, но пък се уча и се опитвам да действам хитро, деликатно и хладнокръвно. Не винаги ми се получава де ;), но знаеш ли той пък как се кефи, когато ме хване, че хитрувам или че се опитвам да го метна, даже се кефи, и ми вика лисичка... Според мен този тип взаимоотношения са едни от най-трудните, защото на днешно време има много изкушения и провокации и е трудно да запазиш връзката си ...

На мен винаги ми е било странно пък, че при изневяра от страна на мъжа винаги го отнася "жената".  *crazy* Била еди каква си, била го изкушила, дрън-дрън! За това нещо трябват двама и за мен вината в такива случаи е 70% на мъжа, 30% на жената! На такива неща се нагледах скоро отстрани заради болезнена и ненормална ревност, та смело мога да кажа, че това е порок! 

,,70% на мъжа, 30% на жената,, не винаги вината е на мъжа... Аз бях свидетел как жена си хареса обвързан мъж ,който нещеше и да я погледне...Но тя с помощта на интриги,лъжи....много лъжи... успя да ги раздели ....O_O беше промила главата на всичките му приятели и познати... ,които спомогнаха за раздялата им... много тъжно..

Да, тъжно е това, коетоказваш! Разбира се, че има и изключения , затова казвам "не винаги". Просто в средностатистическите случаи за мен е така!  P-(

Някакси тази ситуация не ми е читава. Да, това може да е версията за приятелката, която да съчувства на изоставената жена, обаче не ми се връзва. Идва една от дългогодишните познати на мъжа ми (за да не е случайна и да има влияние над него и над приятелите му) и започва да му говори как аз съм такава и такава и той вярва на нея, не говори с мен :girl_impossible:. И после, аз като приятелка никога не съм си позволявала да разделям хора, без значение какво ми е мнението за единия от тях. Как пък един от приятелите и познатите му не се падна такъв. И тезата ми не е, че ако не беше въпросната тези двама не биха си живяли заедно и до сега. Ама за да се счупи нещо трябва да има пукнатина. И мъжът В НИКОЙ СЛУЧАЙ не е бял и добър!!!

P.S. просто мразя когато българи говорят колко сме смотани и лоши българите и жени говорят голко сме подли и недостойни жените. Хайде малко самочувствие :girl_wink:

 :goodpost:

Ревнуваме се в рамките на нормалното, имаме си много голямо доверие и връзката помежду ни е силна, затова нямаме проблеми по този въпрос  :)

На моменти съм ужасно ревнина,не знам защо?
Може би ме е страх да не остана сама с дете съм ,
ами ако той реши да избяга с друга ще се побъркам

Той ако реши да бяга не знам ревността ти с какво ще го спре...  =] Само на себе си вредиш с тези филми, по-спокойно го карай!  @}->--

Момичета има една приказка "Нека да не се следим ,че да не се хванем "
Мъжа или жената искат ли да вкусят от чуждия плод винаги ше намерят място и начин така че ревноста според мен трябва не помага особено много
Лично ние с моето мило се стремим и дори смея да кажя че успяваме да не показваме кой кога се е подразнил от нечие присъствие..Все пак  нали сме с половинките си за да си вярваме ? Наистина има жени така наречените мъжеловки ... които ... дай боже да не ми се пада такава шот ше има някой пребит!!


Както каза Mariaid нищо няма да го спре... просто вярвай в човека до себе си давай му и невъзможното ,ревноста понякога има обратен ефект...замисли се разчитай на него ,бъди благодарна че има прекрасно дете и човек до себе си ... радвай се на всеки ден с тях двамата и забарви това "Ами ако избяга с някоя друга" .... Успех !!

Всеки ревнува, важното е ревността да е в разумни граници. Ние и двамата се ревнуваме, бих казала по равно. Но не стигаме до крайности.

Може би пък съм нещо сбъркана ..аз не ревнувам и нокога не съм ревнувала ... Съгласна съм че лекия гъдел от ревноста в малки дози е полезен но и ми се е случвало бъдещия ми мъж да го видя с негови съученички едно такива готини, нахакани виждала съм и как му се натискат обаче не мога и немога да изревнувам просто показвам че ми е неприятно и толкова а той си мисли че не го обичам ...  :huh:

щом ти е неприятно, значи ревнуваш. Това, че няма безумни сцени на истерясала жена, просто говори за здрав разум *THUMBS*

Аз пък никога не съм показвала, че ми е неприятно в мига, в който изпитам ревност. Това е сякаш да кажа на друга жена "Страх ме е да не ми го вземеш". Аз иначе много ревнувам, наистина много, но това е, защото обичам, а не защото са ми давани поводи. Сигурна съм в човека до мен, но пак изпитвам ужасна ревност от женските погледи. :)

 Аз иначе много ревнувам, наистина много, но това е, защото обичам, а не защото са ми давани поводи. Сигурна съм в човека до мен, но пак изпитвам ужасна ревност от женските погледи. :)
[/quote]

хихиххи аз съм същата,не мога да се сдържам ,когато друга жена се огледа в моя мъж }:->
Ще и строша ръчичките ,ако някоя се опита да се доближи до него.. :funny:

Абсолютно съм съгласна! Предпочитам да не реагирам въобще и той да и натрие носа, вместо аз. Много по-ефикасно е! *THUMBS*

Точно това чувство на неприятност е ревността. Наистина и аз съм на мнение че в малки дози е нормално. Моя например не съм забелязала да показва някакъв вид ревност иначе си пита но немога да сравня въпросите му с ревност но честно казано не съм давала и поводи, А не се ли  дават поводи нешщата са много по-лесни  :)

 :bravo: много добре казано.......... :)

,, Да ревнуваш без причина е глупаво,а има ли причина вече е късно ,,