Проблемни деца!

[didi_vla1983]

Отчаяна съм, моля помогнете!Моят Даниел е ужасно злоядо дете - много трудно се храним още от самото начало.Много рядко се случва по 1-2 дни яде по-спокoйно и после пак с много мъка, с песни, игри, филмчета и много молби и издебване успявам да го нахраня.....Стигна се дотам, че толкова ме изнервя това, че започнах да треперя само като приближи времето за хранене, защото знам че ме чака една борба, блъскане на лъжици, цапане на всичко и направо не ми се обяснява....Започнах дори и успокоителни да пия, защото наистина треперех от ужас, че трябва да го храня, но дори и хапчетата не ми действат вече!Той е от такъв тип, че никога не можеш да му подадеш нещо в ръка и да го вземе да опита и да вкуси.Никога не взема и не мога да го накарам да опитва различни храни и  от нашата маса и по принцип.Много рядко сам пожелава нещо да опита и то само по едно две гризвания....И с тези зъби като растат съвсем нищо не иска.....
Не искам дори да споделям докъде съм стигала в опитите си да го нахраня, защото съжалявам много какво съм правила и знам ,ч е заслужавам упреци , но съм безпомощна.Направо ме тормози това дете!Дори понякога започнах да посягам да го бия толкова много ме вбесява и го оставям нарочно да реве...Знам,ч е много хора сега няма да ме разберат, но не пожелавам на никого това, което изпитвам и мъката, която ми причинява това.Вече на всяко хранене ме разревава и вече дори не искам да го храня.Стигна се дотам, че казах на мужа ми, че не искам да го гледам аз това дете (за което съжалявам, но взеха да ми се повтарят тези мисли из главата при всеки следващ опит да го нахраня....)
Затова моля не ме съдете, знам, че не съм и за оправдание, но ми е адски трудно и много се измъчвам!Моля майки, които имат подобен опит и са намерили решение на проблема да ми помогнатАко има хапчета за апетит или каквото и да е друго, моля дайте ми съвет!
Само искам да кажа, че много трудно бих приела решението : "Като не иска да яде да го оставя гладен, щото като огладнее ще яде".При него няма такъв вариант и е способен на фотосинтеза.То и му личи колко е слаб, а един организъм ако не си набавя неоходимите вещества няма да е силен и ще боледува често!Моля помогнете!

[darling]

Диди, зная колко е изнервящо и колко лесно звучат съветите от страни, но най-важното е да запазиш спокойствие. Нали знаеш, че децата усещат нашето напрежение. Моят син също беше болезнено слаб, на една година беше 9кг, а на 5г - 13-15кг. Е, ела да го видиш сега на 10 е почти 40кг . Проблемът беше при нас, че той ядеше само два -три вида храни, с които се наложи да го храня от 5-6 месечен - плодови пюрета, каши, кисело мляко към което понякога слагах бисквитка, пюре от черен дроб и спаначено пюре  и нищо друго...... То не бяха мачкани жълтъци за подсилване, детска кухня, домашно  картофено пюре - абе нищо... Не хапваше сирене и кашкавал заради алергия към кравия белтък, така че попари не ставаха. Но ядеше грис.  И така се въоражих с търпение и давах само това което яде. Никакви междинни храни, като гризене на бисквитка или коричка хляб  и макар че бях склонна да тичам с лъжицата само при най-малкият знак че е гладен по настояване на майка ми (която е  детска медицинска сестра), въведох строги часове за хранене, на определени места, сервирах храната  и давах до колкото искаше да яде. Забелязвах че се храни когато зяпа нещо по телевизията, което не е добре, но аз бях доволна... В крайна сметка този период израсна до към края на първата година. Хубавото беше че Жорко хапваше доста сурови плодове и зеленчуци и това ме успокояваше. Не е ревал че е гладен, нито е боледувал от това. Така че ако всичко върви добре на вашите консултации и малкият е здрав се въоражи с търпение и спокойствие и не му показвай че се впечатляваш от неговите номера. И още нещо ,което са ми казвали че е хубаво да се храним всички заедно за да подражава детето.

[Gergancheto]

didi_vla1983 искам да ти споделя че знам как се чувстваш...Имам братовчедка от Русе и нейното момче беше много злоядо, ставала съм свидетели на какви ли не нервни кризи от нейна страна и от страна на малкия, за съжаление таткото така се вбесяваше че очаквах всеки момент да и зашлеви шамар Вместо гостуването да се превръщаше в удоволствие цялото ми семейство ставахме свидетел на наистина грозни сцени. Тя пищеше вече от безпомощност, биеше малкия, хвърляше купичката с храна на баща му с думите "ти го храни, аз повече това дете не го искам" и така нататък....за съжаление проблемът при тях си остана така, а в последствие спряхме да поддържаме връзка така че не мога да ти кажа развитието. Знам само че момчето сега е на 5 год и няма здравословни проблеми...
Та разказах ти тази история просто да ти кажа че това което си описала не ми е чуждо, виждала съм го с очите си ...
Сега пред очите ми е сестра му на мъжа ми, нейното детенце няма проблеми с храната. Мога само да ти кажа като съвет че никога храненето при тях не е просто едно скучно хранене. Винаги дава на малката играчка в зависимост от това на какви играчки се радва в момента. Последно вчера като ни бяха на гости й беше дала да отваря и затваря един дезедорант, та така си изяде и първото и второто и третото. Пее песнички, разказва стихотворения (само за протокола да кажа че говоря за дете на година и половина) и общо взето справят се с храненето. Наистина важно е да си търпелива, да намериш нещо което обича да хапва.. ох знам ли сигурно всичко си опитала. И аз все си мисля че един ден ако ми е злоядо детето ще го оставя докато реши да яде, всеки организъм е така създаден че да огладнява, тъй че все си мисля че ще се предаде и ще яде. Ама ти изрично си казала че този съвет не искаш да го чуваш, защото при вас не важи  Разкажи ми колко време си издържала без да му даваш храна?! И другото дето се сещам е - движи ли се достатъчно, изразходва ли достатъчно енергия? Аз мисля че една екскурзия в планината би ви се отразила добре, чистия въздух, игрите и разходките сред природата мисля че биха свършили чудесна работа 

[didi_vla1983]

Благодаря ви момичета за отговорите.....
Първо аз забравих да споделя друго много важно нещо - Даниел е изключително енергично дете - беше на 2 месеца още (!?!!!!), когато не искаше да е легнал и ако не исках да го нося на ръце да гледа трябваше да го изправям на първата степен на облегалката, а вече на 6-7 месеца, когато е позволено да сяда това не му стигаше и на 7-8 вече искаше да е извън количката и да стои прав да се учи да ходи - започна с подпиране прав на дръжката на количката.Оттам на сетнете докто проходи изобщо не стоеше в количката - едвам стигах донякъде за да спра да го извадя и да се опитва!А сега вече като ходи е като валко торнадо! Аз затова си мисля, че като хаби толкова енергия трябва да се храни още по-добре....Но явно той не мисли така....
По отношение на плодовете освен, че всеки ден му правя преясно изцеден сок (цяло лято няма плод , който да не съм му дала - боровинки, ягоди, малини, капини, пъпеш, круши, праскови, сливи......) сам проявява желание като види плод на масата да го вземе и да го гризе.Но той забива зъбки и смуче малко сокче и толкоз.Веднъж е изял половин круша и това е.А и диня харесва и е изяждал по едно парченце сам с виличка.Това поне и мен ме радва, че сам проявява желание за тях!Но в малки количества.Дано с ратсежа се научи да хапва по повече.Но е абсурд да му подам банан към устата и той да отхапе!Или пък парченце и да го изяде - не!Само ако е намачкан с мляко или нещо друг там...
Много дълго стана, ще продължа...

[didi_vla1983]

Това, което споменавате и двете и аз разбира се го правя - храним се на конкретни места, гледайки ТВ - музика или детски канал, играейки с играчки и пеейки му!Но това не винаги помага.През цялото време маха с ръчички, защото усеща, че му доближавам лужицата! И това, което напоследък също започна да прави е, ако издебна някак да му сложа нещо в устата или го държи в уста и не го гълта или го плюе!Аз тъкмо се зарадвам, че успея да му стигна устата и той плюе...Направо е ужасно....
Нашият татко никога не го е хранил откакто не сме на мляко (вероятно грешката е моя за това).Само бабите понякога са го хранели. Снощи решихме баба му да го нахрани (защото живеем заедно) и си изяде всичко.Явно от време на време трябва да го оставям тя да го храни, защото знам определено, е много добре усещат, когато майката е напрегната.Може би и това рефлектирало и не съм успявала да го нахраня заради това...
Най-дълго не е ял от сутринта 3 поредни хранения, та чак вечерта хапна малко.През деня беше изял само 2-3 солетки и 2-3 бисквитки обикновени...Незнам как издържа, но мисля, че това беше от зъбите...
Момичета ще се мъча да се владея и ще се опитвам да се примирявам, че когато спре да яде нищо повече не мога да направя....

[d_petrovska]

Аз също съм на мнение, че най-важно е спокойствието. Той те усеща, че си притеснена и изнервена преди хранене. Може би и на това се дължи факта, че с баба си е ял. Пробвай да го оставяш на други хора да го хранят, докато се успокоиш.
И още нещо, което при мен е правило, но аз май съм една от малкото майки, които мислят така - ПО ВРЕМЕ НА ХРАНЕНЕ НЕ СЕ ПРАВи НА КЛОУН! Остави го на спокойствие да яде, без да пускаш телевизор, да пееш и т.н. Вниманието му да е изцяло ангажирано с храненето. Усмихвай му се и го поощрявай, когато усшее да хапне някоя лъжица. не знам дали това ще ви помогне, но поне трябва да опиташ. При всяко дете подхода трябва да е различен. Но едно е общовалидно - когато детето не желае да яде, няма начин да го накараш насила. Колкото повече го насилваш, то толкова повече се отвращава от храненето и го приема като някакво ущасно събитие 

[didi_vla1983]

Знам, права си за всичко, което казваш.На мен още по-малко ми е добре да се правя както казваш ти на клоун.....Пробвала съм и без нищо, нали и навън като сме го храня без телевизор...но ако нещо не му отвлече вниманието (например скейтбордисти) той не яде....Аз незнам какво е това щастие детето ти да те гледа в очите и да отвори уста, за да лапне лъжичката.. От това най-много ме боли 

[d_petrovska]

Разбирам те напълно. Някой деца плачат за храна и никога не им стига, други пък са като Дани и храненето като процес не им е приятно. Но няма как да си избереш от кои деца да бъде твоето. Няма причина да се обвиняваш и да се тормозиш. Виждам, че си пробвала ако не всичко, то почти всичко и няма ефект. Но се надявам с времето това  да отшуми. Аз самата съм била така като малка, но естествено нямам спомени. Единствено майка ми е разказвала, вече смеейки се на това,  каква мъка е било да ме храни  Но с възрастта нещата са се променили.
Важното е, че той е едно здраво и жизнено дете и аз вярвам, че нещата ще се подредят  но трябва да се въоръжиш с огрооомно търпение.

[didi_vla1983]

Наистина се надявам, че си права и че с времето това ще отшуми, въпреки че от сега се тормозя, че един ден като тръгне на ясла или градина със сигурност ще гладува по цял ден... НО важното е както казваш ти да е здрав и жизнен,а аз наистина трябва да се постарая много да съм още по-търпелива.
Радвам сее, че успях да намеря разбира и подкрепа от вас тук, за което искрено ви благодаря

[kleo_20]

Миличка направо не знам какво да кажа.Настръхнах докато четях :girl_impossible:Колко тежко трябва да е било за да пиеш и лекарства :girl_impossible:Боже мой.Симона винаги е била мноооого яшно дете.Даже се притеснявам да не и се разшири стомаха.Проблеми в яденето имахме само с въвеждането на храните.Нали почвахме,спирахме....
Това,което искам да те посъветвам е да се поодръпнеш малко за известно време.Гледай го,играйте си,но храненето го остави на някой друг.В момента си със слаби нерви и това се предава на него.Той вижда как реагираш ти на поведението му и това го амбицира още повече.Вярно,че всичко звучи като коварен план,а всички ще кажат,че малко дете не може да е толкова манипулативно.Но миличка аз ще ти кажа,че може.Може и той го прави.Децата са много по-хитри отколкото си  мислим.Особено щом всеки път се повтаря едно и също.Нека друг да го храни-пишеш,че баба му като му дава да яде всичко си изяжда.Ами ето,имаш отговор на проблема.И щом като татко му не го е хранил,значи е дошло идеалното време да започне *THUMBS*Премахни храната от списъка със задълженията си за известно време.Хем ти ще се поуспокоиш,хем той ще промени отношението си към тези моменти.
Говори ли с педиатърката?Тя какво те посъветва?Да ти кажа честно се втрещих от разказите ти.И моята мома от съвсем малка е активна.Седеше стабилно на дупето си от 5 месец,от 7 по цял ден стоеше права и на 10м проходи и това може би я кара да усеща глад по-често,но при вас щом това не е фактор не знам.С нерви и рев няма нищо да направиш.А дори и да си казала нещо грозно или да си го ударила,не се обвинявай.Понякога нямме избор за съжаление,това не ни прави по-лоши майки,а показва,че и ние сме хора и колкото и да обичаме децата си не можем да избягаме от себе си.
Късмет ти желая и дано това положение се оправи скоро

[didi_vla1983]

Не исках да кажа, че когато баба му го храни си изяжда всичко.Просто снощи си изяде всичко с нея.Обикновено аз съм човека дето успява най-много да го нахрани, а бабите успяват, но не много....То затова все аз го храня...Както и да е, ще се мъчим явно докато започне сам да се храни, а тогава ми е ясно, че ще е още по-зле...защото ще зависи само от него.

[Invisible]

Едно една страна напълно те разбирам и ти съчувствам, от друга съм и напълно съгласна с Дени. Имам племенник на 10 години който все още го хранят и тежи 29кг!!! Пробвали сме какво ли не Алое му даваше майка му, после някакви билки, някакви японски чудеса за апетит..е не и не ....вече повече яде де ама до тук докато стигне  търпение преди всичко е моя съвет колкото и да е трудно в един момент нещата ще си дойдат на място! Ако го оставиш да огладнее хубаво пак ли не яде? Изобщо нищо ли не обича или има поне 1-2 неща които хапва макар и горе долу спокойно? Успех ти желая и макар и лесно (не чак лесно в моя случай де, че този нашия хубостник луди ни прави) казано отстрани бъди малко по-спокойна и се опитай да не се ядосваш толкова 

[didi_vla1983]

Благодаря ти за подкрепата, явно моето дете е от този тип като твоя племенник.... Ами дори и много гладен да съм го оставяла изобщо не се сеща да реве за ядене или да иска,... е ако види, че някой гризе нещо ще поиска малко, но само ако му харесва.А и ако и дори да е много гладен изяжда 3-4 лъжици и може да не яде повече, колкото да не е без хич и пак аз трябва да настоявам. Няма нещо, което да му е толкова любимо,че винаги да го яде.Може би само таратор като ядем и той винаги иска, но той колко изяжда - пак 6-7 лъжици, а и таратора храна ли е?

[Invisible]

уф да просто все едно говорим за едно и също дете....преди 2 год. беше припаднал в училище защото беше забравил да яде!?! Наистина е някакъв ад.....и ние разигравахме театри вадехме кутии с копчета и конци, да ги разглежда за да яде, филмчета и т.н пълната програма съгласна съм че времето за ядене си е време за ядене и няма място за други неща ама като само така ядеше  пак казвам кураж и по-малко да се ядосваш ще поотрасне и ще премине!

[didi_vla1983]

Мале направо ме стресна с това дето припаднал от глад! А и на моя мъж му се  е случвало като е бил в училищна възраст да не яде нищо,защото е забравил...... Май ситуацията може да се окаже и по-зле отколкото аз си мислех