Септември 2016

[Alichka]

Хаахаха, чантите и обувките са си разточителство - факт!
По тази логика дано някой ден ми се оценят календарчетата от Ален Мак от 68-ма година, както и една камара от 70-те години от тотото и БДЖ-то. Забележете - някои са с мат-ламинат още тогава. Имат и доста художествена фотографска стойност поне за мен. Изключително професионални са снимани и композирани. Пред очите ми е едно на БДЖ, на което бял гълъб (доста рошава порода, явно маркова ) е кацнал отпред на локомотив - виненочервен, лъскъв, съвсем нов. Има и разни с "каки" с куфари, снимани по релсите. После защо снимат булки в подобни пози - всичко е добре забравено старо. Трябва да се наема и ще сканирам някои по-интересни, за да видите какви потребности са създавали с рекламата по тия години.
В тази връзка - подметнаха ми, че имало приложение на телефона като скенер. Някой да е чувал за подобно нещо?

[marta_kalpazanka]

В тази връзка - подметнаха ми, че имало приложение на телефона като скенер. Някой да е чувал за подобно нещо?

Да, ММ ползваше такова и беше доволен, но не си спомням как се казва приложението.

Аз навремето, а сигурно и всичко около моя набор събирах сълфетки и станиолчетата от корекомските шоколадчета.Сега не събирам нищо.

[lolitkabg]

Чак сега успях да стигна до вас,,,,да ви почерпя имаме годишнина     ММ напук на всичките ми твърдения,че грам не е романтичен ,ме изненада още снощи в 12 след работа.Аз имам слабост към статуетки и ми е поръчал една много тематична,(от времето,като бяхме млади гаджета ми направи една прекрасна морска снимка на една пейка,гледайки към морето,,,та ми поръчал подобна статуетка,,,жена седяща на една пейка,с развята коса....)  даже и стихче ми е написал,,,,    е паднах....от него това най-малко съм го очаквала 
  Аз пък,за сметка на неговия романтичен дух му подарих кърпи за баня и дрехи    ...ми практична жена съм 

[Cerise]

Лоли, сетих се аз днес за вас на работа и ей сега влизам да ти честитя - то пък точно след твоя пост.
Все така да те изненадва мъжът ти (защото е изненада когато знаеш, че не прави изненади) и скоро да се радвате на шепичка розово щастие! 

И аз чанти обичам, но не нося вече избощо. Откакто ми стъпи крачето тук съм с една раница, дето свекърите ни купиха (и Теодор има същата) и ми харесва много.

В събота съм на моминско - не помня дали влизах да ви кажа за него. На религиозната приятелка, с приятелките от църквата. И аз ....първа кипра. Не знам какво моминско ще е, да не говорим, че за първи път съм на чуждо. А то се пада на годишнината от моето 

[always_and_forever]

Нещо съм се ококорчила посред нощ.

Мари, бързо оздравяване ви пожелавам.

Тони, много добре са се получили поканите. Миналата година бях на моминско парти в Нашенци 2 и да ти кажа нещо не ми допадна. Самия ди джей беше зле и сигурно заради това. Иначе за вашето събитие мисля, че ще се получат нещата. А аз не разбрах  - купона изненада ли ще е за баща ти?

Като малка събирах салфетки. Сега малко несъзнателно, но сякаш колекционирам тефтери. Имам много.
Иначе имам мания по роклите. И от тях имам много, но все не ми стигат и искам още и още. Не ми се мисли, ако имахме момиче. 

Забравих какво друго щях да пиша.

[svekarva]

Привет от днес!
Снощният театър вече беше истинска наслада. Гледахме "Рейс" по Станислав Стратиев, на Сатиричния, София. Текстът е променен и адаптиран към сегашните времена, няма опит за "реверанс" към социализма, както беше в "Сако от велур" миналата година. Посмяхме се, поплакахме... За първи път виждам Мартина Вачкова на сцена и съм приятно изненадана, макар отново да беше в обичайно амплоа на обикновена селска жена. Него вече може да гледате В неделя сме на постановка на Народния театър и закриваме "Сцена на кръстопът". Взимах билети на първия ред, голям кеф. Протягаш си краката, мърдаш колкото си искаш и никой не се обръща да ти шътка - все едно си сам в залата с артистите.
На онова семейство, на което бяхме на видео Бабина, децата се разделят . Бебето е на 6 месеца и двамата просто не можели да продължат заедно. Много е тъжно... Надявам се да не е окончателно. Родителите са съсипани, малко като гръм от ясно небе им идва. Външно всичко си им беше наред, голяма любов, добра реализация и на двамата, планирано бебе, но нещо не им съвпадали възгледите за отглеждане. Дано има смисъл, пък и желание да направят компромис с пустите му "възгледи"
Приятен и ползотворен ден, аз продължавам с планирането на пътуването ни. Днес и утре градът ще е блокиран заради височайши посещения на държавни глави и ще е малък ад.

[магито]

Добро утро на всички.Взимайте си кафе, аз имам нужда от няколко

Този път не е заради малката.Снощи с моя мъж бяхме на концерт на Фондацията.Беше страхотно!Пях, танцувах, подскачах, беше страхотно изживяване!Аз много обичам рок концерти, макар тоя да беше малко рок, но все пак беше СТАРХОТЕН!Това ни е подарък за годишнината която предстои А другата седмица ако всичко е наред, мисля да заведа малката на куклен театър.

Лоли, честита ви годишнина.Понякога мъжете ни изненадват приятно.И тогава се чувстваш на 7-мото небе.

Cerise, ще е интересно моминско парти, после да разказваш

Аз обожавам чанти и обувки, не че имам много, но мога да зяпам дълго време и да си харесвам, избирам и т.н.

Свекърва, първата, а и втората година от отглеждането на дете са огромно изпитание за всяка двойка.Особено за хора свикнали да си живеят.За нас беше огромен стрес и много мъка да се напаснем с новия режим, с всичко ново.Но както и ти каза компромиси и пак компромиси.Може би в днешно време хората са малко повече категорични отколкото трябва да са, малко повече егоистични.Знам ли и аз.Дано, намерят баланса в себе си!

[bulche91]

Добро утро!

Леле това моминско парти ще е много инетересно, чакам разказ!

Лоли честита годишнина, много хубава изненада!

Свекърва съгласна съм с Маги. Толкова е трудна първата година и ако нямаш подкрепа и търпение нещата могат лесно да ескалират. Не знам обаче как хората взимат толкова крайни решения толкова бързо. 6 месеца а нищо, да пробват със семеен терапевт, да преодолеят кризата. Не знам, и мен ми е идвало да хвана и да си тръгна особено първите 3 месеца след като мм се прибираше от работа и влизаше в тоалетната и не излизаше по 2 часа. А то ти цял ден с едно бебе, не си обелил една приказка, и ти се крие, не че не го разбирах и него, че цял ден му гръмнала главата на работа, иска да си помълчи малко. Ама с говорене си изяснихме нещата. Вече има право на 15-20 мин 

[магито]

Булче и при нас така.Моника имаше период ревеше денонощно.Значи няма почивка братче, то реве.И аз чакам да стане 6 часа и да му я дам, просто искам тишина за 30 мин.И той почва, аз ще пуша, аз отивам нам си къде.Ох още ми се вдигат нервите като се сетя.Като аз го изчаквах поне 30 мин след работа да се нагоди към режима в къщи.Да си дойде, да се изкъпе, да пуши една цигара.Накрая всичко се оправи, но на моменти ми идеше да го набия или изгоня.

[Marri]

Добро утро!

Дълга е тази тема и не знаеш откъде и кога ще ти дойде.
Ето на мен ми е супер актуална, онази по която ближа рани.

Колкото и да се опитвам, не мога/искам да разбера и да вляза в положение....., в моето положение кой влиза...

И после, жените/майките свърхчовеци ли са, за да могат да понесат всичко, а те, бащите, да имат нужда от разбиране и адаптация?!

[ratatui]

Добро утро!
Свекърва, радвам  се за постановката, дано и следващата да е така хубава.
Чери, заинтригува ме с моминското.
Тези хора пък много бързо са се разделили. Макар вече да не се учудвам от такива неща- нали девера се ожениха и след 6 месеца развод, да ги пита човек защо я правиха тая сватба. А тя вече и от друг е бременна  . Кумовете ни на 40я ден ден искаха да се развеждат, мъчиха се 3 години и сега се разделиха.

[bulche91]

Мисля че нашите инстинкти са коренно различни от на мъжете, докато ние осъсзнателно се подготвяме за майчинството, макър че и нас ни изненадва цялата емоция след това, те вървят с много назад от нас. От друга страна докато сме бременни цялото внимание е посветено на нас, ние сме центъра на вселената, когато се роди бебето изведнъж за един ден то изчезва, а точно тогава имаме най-много нужда от подкрепа.  Но и като родител който има  малко дете под 2 г и работи мога да кажа че е адски трудно като се прибереш от работа и да си концентриран, сега и двамата сме в същото положение, та не ми отказва мм нито да сменя памперси нито да става да го успокоява през ноща. Аз успявам да влезна в положение понеже работим една и съща работа и знам какво е точно и през какво минава, но той не успяваше.Вече мога да кажа че може.

[магито]

Каквото и да си говорим, жените са много по-приспособими и много по-адекватни в такива ситуации.Ние можем да носим много товари, да се съобразяваме и да помагаме.При мъжете, те са нежни души.Имат ли повече от един порблем и блокират.Не всички, но масово са така.Такава им е природата.А и ние много пъти им спестяваме доста неща.Защото са натоварени, защото нещо им се е случило и т.н.

И да от нас се очаква да сме свръхчовеци, особено като не ходим на работа.Само дето при мен не познаха.Гледането на малко дете е по-изморително от ходенето на работа.В дните в който ходех на работа преди да навърши 2 години, и я гледаше свекърва ми, аз бях като репичка.Знаех какво имам да свърша, правех го и се прибирах.Не тичах цял ден като кон след нея, не крещях нон стоп недей, върни се, Моника ще паднеш.Спях, защото и аз ходех на работа и се редувахме кой да става с нея.

[Alichka]

Тежка тема сте захванали за рано сутрин, ама то срядата си е делова по принцип.
Едва ли само бебето е решаващ фактор за такова крайно решение. То не е те да си говорят и спорят за нещо си, а са уведомили и близки. Е, тогава вече ще стане по-сложно.
На нас в началото ни беше лесно. Не сме страдали от недоспиване и ревливи периоди. Обаче втората година ни беше доста по-трудно. Човечето вече имаше мнение и собствени желания какво и как да става. Мисълта за връщане към работа ме депресираше. Търсех друга, то пък лятото се изпотрепали да обявяват места... Без да мисля, само на подсъзнателно ниво, всичко това много ме изнерви. Станах си доста сприхава и нямах толерантност към чужди виждания за каквото и да било. С най-малкото можеха хората да ме подразнят. Адаптацията към ясла-работа ми беше много тежка, а разбиране не срещах много-много. Думите "Ще свикне/ш" не ми помагаха. Всеки има моменти, в които никой друг не може да се постави на негово място и няма как да бъде съпричастен на 100%.
Свекърва, заинтригува ме! Дано някой ден имаме пак шанс да ходим на театър... Скоро! На първия ред не ти ли се откачи главата да гледаш нагоре? Поне в някои зали сцената е доста висока и ми е странно
Марта Вачкова ме впечатли в първия сезон на "Откраднат живот". С "Каналето" ми беше паднала в очите, но сега я видях в съвсем друга светлина. Дано пак качват сериала в Нова плей и да си го гледам, когато ми е кеф. Да си рева, когато ми е кеф, и да се хиля, когато пак ми е кеф
Чери, да разказваш, ама подробно!
Лоли, ще покажеш и снимки от фотосесията, нали

[Kiwi]

Айде добър ден! Какви теми подхващате Не случайно децата ги раждат майките им, ако разчитаме на татковците за тая работа да се е свършил светът. Първите три месеца са ада под небето, ако ти се падне тежко раждане + неспокойно бебе, изобщо не знам как съм оцеляла тогава, но ей ме на ... жива съм. Иначе въпросът "Как спа?" след първия опит да ми бъде зададен се превърна в тема табу за около година. Кивито има режим огнедишащ дракон, не случайно отрочето е малък змей   И да... всяко начало е трудно и всяко хубаво нещо си идва на своята цена!
Относно хората, които се разделят в момент на трудност, за мен това е до някаква степен признак на слабост или нежелание да положиш достатъчно усилия, за да съхраниш семейството (това не включва тези, които изначално не са били един за друг или връзки, в които единия умело е прикривал истинската си същност например). Да имаш гадже, е като да идеш на лунапарк... розовата част от живота, ресторанти, почивки, това на всеки му се услажда. Да имаш семейство и дете с всичките му битовизми, вече си е къртовски труд и не малко дипломация. Или имаш желание да продължиш, или сменяш работата. На новата "работа" пък доста често излиза по ирония на съдбата, че имаш да учиш същите уроци.
Лоли, честита годишнина
Чери, честита нещо като племенница!
Фани, официално обявявам, че от днес почвам да ти казвам "Како" или "Мира", защото се оказа, че Fanny на австралийски жаргон е една доста неуместна за име на човек дума

Айде хубав ден и да посядвате от време на време, нищо че е сряда!