Няма шега - вече е АПРИЛ!

[Cerise]

И аз съм ранобудна - събудих се, няма 7

Вчера мнооого як ден беше - 29 градуса и аз реших, че е идеалния да разберем какво е бейби Христов. Ама ще ходя в бебешката. После ходихме на едни хълмове, пускахме хвърчила и играхме тенис на маса. Направо супер много си избухнах заради времето  

Днес ще пътуваме до едно градче, кандидат кумецът ни е там командировка, ще ходим да го видим. Надявам се на хубаво време.  

За приятелите - имам навсякъде където изброих. От унито нямам приятели в пълния смисъл на думата, но имам хора, с които още не сме се изтрили и ми е кеф да им чета статусите и да ги поздравявам и те го правят. Да кажем, има хора, които уважавам.
Близките приятелки ги редуцирах - две случки го направиха, като и в двете имах вина аз. Но провокирана от нещо. Те ми бяха приятелки от детството. Та вече нямам такива.
Останаха ми 3   Приятели на компания имам от моя мъж. Моите са от тук- от там.
Но напоследък този форум и групата на октомврийските бремелинки знае повече за мен отколкото, която и да е от приятелките. Просто защото наминавам всеки ден за отчети, а с тях не се чувам ежедневно. За виждане да не говорим...

[ratatui]

Панде, до ра тема за размисъл, браво  
Ами аз смятам, че имаме доста добри приятели - повечето са ми от квартала, с някой мм е учил, други живеят 5 етажа над нас от деца. Преди се виждахме много често, сега по-рядко, но сме си близки. Аз имам няколко съученички от гимназията и с тях сме близки, с една се ближихме сега повече покрай децата. От университета имаме 2-3ма приятели. Мм, също има о съученици, единият ни е  и са/сме доста близки. То ори нас 99% от приятелите са общи, понеже сме заедно от деца и някак ми се струва по-лесно да подържаме общите приятелства, от колкото единични.
Последните години доста "приятели" си поотидоха, но това е нормално с годините.
Забравих да синкажа и аз за приятелствата от тук- честнонказано благидарение на 2 дами от тук не откачих през бременността, а едната и много ми помогна да преживея спонтания аборт ореди това. Може да не ги виждам често, обаче си гинимам за страшно близки и много си ги обичам. 

[always_and_forever]

Добро утро!

Тази нощ бях добре наритана от малкия господин. Въртя се много и спа в какви ли не пози. Цялото тяло ме боли от това, че аз пък спах предимно на ръба. И така... После ще се раздвижим и ще се оправя.  

По спомен ще карам, защото не запомних много.

Честити да са вчерашните рожденици Бамбук и Фифо, защото не се добрах до фейсбук снощи. Директно откъртихме семейно.

Виви, супер цвят ви се е получил. Много ми харесва.  

В хола сме със светло сив ламинат. Определено не добър избор. Всяка прашинка и всеки косъм се виждат. ММ само пуфти като ми види някой косъм по пода. Хем, че съм постоянно вързана, ама какво да направя?! Следващия път ще сложим тъмен.
Онзи ден четох, че вече слагали ламинат и по стените за ефект. Не знам дали е новост или аз не съм виждала досега.  
Плочките в банята са светли (лилави) и също много се цапат. Ужас! Били сме и с черни, същата работа.

За пердетата не знам дали разбрах, какво имате предвид... Едната част на гардероба ни е почти постоянно отворена. Не мога да кажа, че нямаме прах, даже много, защото в спалнята сме с паркет.

Нищо, че не съм родена тук, тук се чувствам като у дома си Тук е минала по-голямата част от живота ми. За момента не мога да си представа да живея другаде, макар че съм сигурна, че се свиква.

Рат, да мине всичко леко с кариеса на Ники. Понякога децата са предразположени. Брат ми няма нито една пломба в устата, никога не е ходил, заради проблем на зъболекар, а като малък се тъпчеше със сладко. Сега си спазва някакъв режим, ходи на фитнес, яде здравословно. Радвам му се за ентусиазма.

Не знам дали съм ви се оплаквака, но с мм не можем да се разберем за това сладко. Той разрешава на Алекс, а аз не. Не в големи количества, но му е достатъчно да се превъзбужда. Откачам, наистина Откачам на тази тема. Знам, че не мога цял живот да му ограничававам достъпа, но беше много по-лесно сега, когато ние контролираме с какво се храни. ММ ми обяснява, че от всичко трябвало да опита.   Чувствам се безсилна...

Панди, за здравеопазването си права. Важно е. С нашата болница каква се случва, не знам. Закриват отделения, после пак ги връщат. Сменят директори пълни глупости. Срам в най-големия град в областта да няма читава болница.
За приятелите и ние сме като вас. Малко сме се отчуждили сами. Имаме малко, но качествени. С времето сме пресели кръга от заобикалящите ни хора и така ми е много по-добре. От училище аз имам една приятелка, с която и до днес поддържаме връзка. От университета са 2-3, но с тях само се чуваме и си пишем, защото са от други градове. Иначе имаме общи приятели, с които ми е приятно да си общуваме. ММ поддържа връзка с доста хора от училище, защото повечето са тук и си останаха близки. Отделно покрай отбора му по футбол завърза приятелства. Абе достатъчни са ни. Не е важна бройката, а качеството.  
От както се роди детето все гледаме да сме си тримата. Уютно ни е, семейно ни е. На ММ все му повтарям звънни, излез, аз нямам нищо против. Той не, добре му е с нас. Иска да е покрай детето.

Това пролетно почистване при мен ще стане лятно. Започнала съм, но кога ще свърша, не знам.

За купуването на апартамент съм с двете ръце и двата крака за. Да набутвам още и още пари в наеми, не бих. Но зависи и от много други фактори. Всеки си знае.

Маги, до колко време след публикация може да се редактира. Понякога в бързината не оглеждам какво е излязло от писането, защото телефона ми редактира и когато се върна да го оправя, вече е невъзможно?

[nadelina88]

Много интересно ме замислихте за приятелствата. Аз постоянно намирам нови приятели. Всеки етап от живота ми носи срещи с хора, с които да се чувствам щастлива, спокойнс, в безопасност, да искам да споделя всичко. А отдаването във всяка връзка е двустранно.

[tweety_pks]

Аз също често съм се замисляла по въпроса с приятелите... при все, че преди винаги имаше с кой да изляза... ама така се стекоха нещата, че се пръснахме навсякъде. Най-добрата ми приятелка е в Германия от 10 години, другата от София се премести в Плевен при приятеля си, друга обикаля свта ту Англия, ту Щатите, другите се прибраха в Бургас и рядко се виждаме. Другите приятели са пък без деца и съвсем не могат да ни се наместят режимите. В общи линии най-близки са ни останали кумовете и бившия ни съквартирант. Но и с тях рядко успяваме да се видим, защото са от частта бе деца. А за честитенето на рождения ден на бобонака май се сещат само роднините, кумовете и съквартиранта. Дори най-добрата ми приятелка от Германия за 3 години веднъж не се е сетила на сами ден да пише и всеки път се ядосва, че го е изпуснала. Но аз не го приемам лично Като се знам каква съм и аз щях да забравям празниците на нейните деца, ако ги беше родила на други дати. Пък сега дъщеря й е родена на имения ми ден, а пък синът й на рожденни ми ден Ето това се казва добра приятелка

[Feribotka]

Морген 
Днес ми е последен ден тук и досега опъвах софрата  Снощи им въртях банички и кексчета, вече няма помен от тях 
Аз винаги съм била с много, много приятели. ММ си има само един, но железен - кумът и още 1-2 приходящи, другите са покрай мен. Та от училище имам от гимназията доста съученици, които се виждаме  редовно и поддържаме връзка, най-вече с момчетата  От уни почти нямам, защото там си бяхме залепени с една съученичка и така си и остана, работим и в една фирма...та с нея постоянно. Покрай детето имаме няколко приятелски двойки, с които много се сближихме и предпочитаме с тях да се виждаме, за да си играят децата. От работата не мога да кажа, че са ми останали мн силни връзки. От квартала имам 2 любими приятелки, но едната е в Щатите, другата вече си е тук, но трудно намираме време. Общо взето в нас постоянно има някой или ние сме някъде, имаме много, много приятели, главно от гимназията и такива с деца  От форума си знае кой е номер 1  Доволна съм и аз, качествени хора има около нас, което е най-важното според мен.
Панде, супер думичка "самодиви"

[pandapanda]

Здравейте!

Бубе, може да не си съгласна, защото в Самоков сигурно е добре положението все още. Но в Тополовград, свекърва ми е начална учителка. Има 2 паралелки, с минимум деца. Част, от които въобще не ходят, но ги бутат, за да го има училището все пак. А когато ММ е бил в начално училище е имало 6 паралелки по 26 деца. Разбира се, тя обръща много внимание на децата, готви за състезания, стига имат желание. Но не може да се отрече значението на средата и конкуренцията.

Аз от детството имам една приятелка, кумата ми. От училище нямам. В университета бяхме 4 неразделни приятелки. Две обаче нямат деца и не искат. Едната от тях не ми се обади вчера и се замислих, колко сме се отдалечили. А с нея живяхме много дълго в една стая и само тя учи магистратура и докторантура Археология.

[addicted_to_u]

 Аз гледам само да чета, но с тия теми ми бръкнахте в сърцето.
 
 Тия дни покрай спомени във Фейсбук виждам как съм снимала Пловдив първите 2-3 години, когато съм започнала да живея в столицата.Аз никога не съм харесвала София. На фона на Пловдив ми е бил студен и надут град (без да обиждам).   Затова и когато не ме приеха специалността, която мечтаех, казах, че ще си уча в Пловдив, защото резервните ми варианти ги имаше и там. Магистратурата наклони везните да дойда в София, защото я няма в ПУ, а и нещата се засякоха със загаджването с ММ. Сега ми е малко смесено, тук вече свикнах, но например апартамента още е по-скоро на ММ вкъщито. Много неща подобрихме откакто сме заедно и много по-уютно стана, но основните са избирани от него и пак има леко мъжкото и ергенско.  В същото време и в Пловдив вече не ми е съвсем вкъщи. Не съм стигала до главната не помня от кога. В моята стая почти няма нищо мое вече, замислям се кой автобус къде отиваше, особено ако не е от тези, които минават през нашия квартал. Може би като избера плочки в банята на следващия апартамент ще си го приема за вкъщи. 

 За приятелите в момента съм в такъв вододел с последните събития, че изобщо не знам дали е имало истинско приятелство. Абсолютно неразбиране и егоцентризъм срещам, непрекъснато натискане да се изкопчи информация, за да може после едва ли не да кажа ей колко са загрижени, когато според мен, ако виждаш, че един човек е наранен и в тежко състояние и му се мълчи е по-добре да помълчиш с него. Непрекъснато ни се звъни или ни се пише, ако отговорим на 1 въпрос ни заливат още 10. Единствено тук и сред жените, които раждаха с мен, намирам някакво разбиране и окуражение. Та както и да е такъв е моментът... сори малко стана отдушник, ама ми е на сърцето в момента.

[svekarva]

Хехе, на мен ми е чудно, защо в сънищата ми винаги е първата къща, където съм живяла и защо само приятелки от детинството ми са там  Децата понякога също се намърдват, но сегашни приятели - никога.

[магито]

Свекърва, аз сънувам Русе, безгрижието, къщата която вече я няма.Приятели там нямам от детството, никой май не остана в квартала.И да ги видя няма да ги позная.

Миме, имаш 2 часа за редакция.

[Alichka]

Добро утро!
Направо тема съобразно времето навън
При нас приятелствата се отсяха във времето с фактори като сватба, дете, апартамент (отделно живеене от родителите). ММ болезнено изживя няколко обръщания на гърбове, но аз вече бях преживяла два пъти такова нещо и съм го приела за "нормално". Последните няколко години се сближихме доста с деца на семейни приятели и покрай тях навързахме нови познанства. Някои са само познанства, но други вече се доказаха.
Най-силният момент беше първата ми бременност. Е тогава имаше хора, които питаха заради питането, но имаше и такива, които ни подадоха ръка в труден момент, а аз някак не го очаквах точно от тях
От студентските години имам малко, ценни приятелства. Рядко се виждаме, но знам, че са там, когато имам нужда от тях, и те знаят къде съм, когато на тях им се налага. Болка ми е, че с кумовете последно време не се виждаме често. Нещо кумата я държи следродилната депресия вече втора година подред. Кумците са другата крайност и не пропускат празник. Готови са при първа възможност да отскочат и да се видим.
Вече гледам малко философско точно на този въпрос, защото човек минава през различни състояния на духа, различни неща го формират като личност в ежедневието и не мога да се сърдя кой кога и защо се обадил или не.
Не съм се похвалила в тази връзка. На 12-ти моята много близка приятелка роди. Беше планово и й бях обяснявала кога майка има рожден ден, че тогава е денят на космонавтите и тн. Бебчо се казва Валентин и майка казва - като Валентина Терешкова... много символика виждам в това име... нека е пръв във всичко... С моята приятелка бременяхме заедно първия път и имам сантимент към големия й син Сега вторите ни деца са в съседни години и пак едни и същи неща ни вълнуват.

Днес кокона ще я водят на вилата. ММ си освободи вечер за карти с двама колеги и шефа им. Добре, че духа и превалява. Избърсах прах с опашката си, подредих, оправих прането. Остава един парцал да ударя на пода и съм домакиня за пример Ако печеше слънце, нищо нямаше да ме задържи вкъщи

[skylife]

За приятелите - никога не съм имала много приятели, не защото не съм искала, а защото явно съм по- странна. А като си дете и си малко по- особен, винаги си аутсайдер.

Всъщност, най- добрият ми приятел в крайна сметка взе, че ми стана мъж, така че не страдам от безумно много липса на хора край мен. Понякога и той ми писва, но си имам някое и друго другарче за кафе и приказка.

Много хора ме изоставиха по техни си причини, сигурно аз съм изоставила много без да е нарочно и 0без някаква причина, но така се стича живота.  

[cvete_78]

Да е добър денят ви.
Моето "у дома" е в Плевен при мама и тати и винаги е било така.Живяла съм на като студентка и на други места.Тук живея 15 години и не ми е у дома,променила съм някои неща,но......
Приятели имам достатъчно,познати много някои по-близки други не толкова.Имам си дружка от училище,имам си вярна приятелка от студенството.Избрах още 2-3 души,които да пусна дълбоко в себе си.ММ за времето през ,което сме заедно не съм забелязала да има поне един приятел,той твърди друго,но спрях да се задълбочавам.Посветен е на семейството :danceg:Семейни приятели нямаме,колегите ни от унито останаха далеч.С никой не се събираме,почти никой не идва у нас.Това ме дразни много.
Опитвам се да си създавам комфорт и така.

[fanimira]

Здравейте!!!
Ние с Инж. сме пълни противоположности откъм приятели - той има малко, но качествени, а аз доста повече. Някои са ми просто за разходка с децата и кафе, а истинските наистина са малко. С кумовете и кумците се разбираме, но живеем в различни страни и се виждаме рядко. От университета имам 2-3 приятели, с които все още се разбираме много добре. Имам и 2-3 колежки от работа, с които много се имаме. И комшиите от стрия ни блок. Познаваме се вече повече от 10 г., но също много добре се разбираме. От село - детството също имам 1-2 приятелки, но се виждаме рядко, че едната само живее на село. Имам и една много добра приятелка, която срещнах във форума. Тя вече не пише, но си поддържаме връзка. И от Русия имам един приятел. Ами да - семейни приятели, но познаваме предимно мъжа. Даже на лято мислим да им отидем на гости в Св. Влас. Лятото са в Бг, имат лятна къща на морето.  Ехааа, имала съм много приятели. Не мога да повярвам.
Маги, не знаех, че имаме толкова много време за редакция. Мислех, че имаме най-много половин час.
Днес за разлика от вчерашното пикливо време, е слънчево. Нямам търпение да изляза направо! 
Хубав ден на всички!!!

[Cerise]

Като казахте кумове - ние нашите кумове ги поканихме... абе имаше някаква идея, ама не са ни били супер близки. От тогава насам обаче, станахме много близки. Ин витрото ни сближи много, защото се оказа, че и те имат проблем и сега чакат заповед от Фонда. Преди това сватбите - нашата, миналата година тяхната. И някак станахме близки след като ни станаха кумове. Обичам ги.
А бащите ни с кумата са много близки приятели, то така се познаваме.
Прилагам ви една снимка, от сватбата им (булката вече се беше преоблякла). Нейния танц с баща и го изтанцувахме четиримата с моя баща   Те ни извикаха и аз не спрях да рева от някакви преливащи чувства през цялото време.
И аз като Рони, това ми е в мислите сега - отношения баща дъщери, та го обърнах малко на Житие и Битие. Прощавайте.