Септември 2016

[svekarva]

При него са 9 от 28, там е постигнал успехи, там му е сърцето. Явно се е мъчил да избута случилото се и да се адаптира към тукашните условия, ама го е чукнала носталгията. Нищо, нека си припомни целите и да мисли с горната си глава

[Marri]

Нищо, нека си припомни целите и да мисли с горната си глава

 

[always_and_forever]

Здравейте!

Опнала съм се на една пейка в парка, Алекс спи, а аз следя клюките. Слънце пече, вятър в косите...

Всички болни да се оправят бързо. Аз съм хремава все още.

И палци стискам на всички нуждаещи се.

Сноу, честито за дипломата на мъжа ти.

пп. Еее да, камбаната от близката църква развали идилията.

[ratatui]

Свекърва, стана ми мъчно за НИ2. Дано или да излекува носталгията, или да му се отвори възможност да замине, където ще се чувства щастлив и у дома си.
Въпреки, че за мен понятието дом е тясно свързано с хората, а не с мястото. Мм ми се подиграва, че съм почти на 30, а още понякога се държа към нашите като дете, а и те към мен.
Миме, бързо да минава останалата хрема. Много гадно, за камбаната, дано алекс пак да заспинка.

[skylife]

Абе - то хора, ама някак си като си изградиш средата на едно място и после - кои хора - мама, тате, баба, дядо... Не е като да е целия свят Пък това с държанието - кой ли не се държи така понякога...

[ratatui]

Аз визирам цялото ни обкръжение- роднини, приятели. Докато ходехме на очни, 30-40 дни направо полудявахме, не е като да нямахме приятели там, но си умирахме да излезем с детските ни приятели да гледаме мач или да пием бира.
Като се преместихме в София, бях на 10, тогава така я мразех, сега не мога да си представя да живея другаде.

[skylife]

Тъй де - и аз това исках да кажа, че като свикнеш някъде и си промениш средата, нещата се променят.

Аз пък нали никога не съм имала тонове приятели, предвид спорта, не ми беше много по- различно в София - на лекции, на тренировки и в някакъв момент замених тренировките с работа...и те така.

Хубаво ми е да си се прибирам "в къщи", ама там почти вече няма с кого да се видя, защото всеки си има лични ангажименти и не му е точно до мен...пък и тук на никой не преча, на никой не нарушавам реда и правилата, никой не ми се цупи като не стана да ям на секундата, в която са ме извикали и т.н.

[svekarva]

Въпреки, че за мен понятието дом е тясно свързано с хората, а не с мястото. Мм ми се подиграва, че съм почти на 30, а още понякога се държа към нашите като дете, а и те към мен.

Да, при повечето жени е така, свързани сме със семейството и приятелите
Хихи, сетих се нещо покрай камбаната на Мимето. Значи, нали бяхме все около гарите, та в Копенхаген изобщо не успях да мигна. Пустата му гара имаше огромен часовник и той, мамка му, отброяваше с камбана часовете, а половинките - с един удар. Ама и до Кметството бяхме близо, че и там часовник с камбана. Малко по- далече се мъдреше и катедрала, та трети часовник. Като започнат да бият, заради различното им разстояние и скоростта на звука даже и промеждутъци тишина нямаше. Понеже влакът ни предполагаше ранно ставане, пък и бяхме претрепани от обикаляне, легнахме в 22 часа. Ей, 66 удара с различен звук, правете сметка. Викам си, в 0ч. сигурно ще замлъкнат. Ама не, 24х3... После вече чакаш на половин час, направо психически тормоз. написах и в ревюто, да знаят и да си носят тапи за уши по- нервозните
Киви се беше ядосала на правописните ни грешки и предупреди, че ще зачезва от форуми и фейсбуци.  На мен ми заяжда главната буква, да не се дразните, зная си го.

[always_and_forever]

Рат, заспа си човекът. Сигурно му и много хубаво на въздух.

Аз не мога да си представя да замина на някъде. Да, най-важните ми хора ще са с мен, но като се замисля ми става мъчно. Нищо, че понякога си повтаряме, че искаме до си хванем батажчето и да заминем далеч, защото на момети много ни ядосват.

Спомням си, че докато бях бременна имаше вариант майка ми да замине в чужбина, при баща ми. Няколко нощи не можех да спя, беше ми мъчно. А не е като да съм й вързана за полата, но така се чувствах. Просто самата мисъл да съм далеч от близките ме убива. Сега може да не се виждаме всеки ден, но знам, че сме в един град, на ръка разстояние.

Свекърва, ти ме уби. Ама тия хора как живеят?

[ratatui]

Свекърва, добре че не сте били в този апартамент всичките нощи!
Ние така на о. Бозджаада, бяхме до няколко джамии и тия хора не знам какъв график следваха, ама се редуваха един след друг. Острова е приказен, само да не почваха от 4-5 сутринта да пият.

Миме, как да не му е добре, днеска времето изглежда супер, а и сигурно му е по-леко да диша навън.

[svekarva]

Да пият или да пеят, сакън, не ги вкарвай в грях

[ratatui]

  А точно говорехме за грамотното писане  Добре се посмях на собственото недоглеждане, чак баба се зачуди кво ми стана.

[nadelina88]

Аз пък го разбрах буквално и си викам "егатиииииии пичовете!!!"

[Marri]

И тук е така с часовниковите кули. На 15-та минута - един удар,  на 30-та-два, на 45-та-3, на часът 4+колкото е съответния час.
Но се свиква и би ми липсвало.
В Търново апартамент ни е до църква,  обичам ги тези камбани,  преди това съм живяла до Катедралата,  пак ми беше приятно.

Виж това с джамии и минарета не го издържам. Камбаните са си камбани,  но някакво виене....


А за синът на Свекърва,  напълно го разбирам. Не е само въпрос на реализация...,  той ще си намери добър професионален път и в България щом има качества,  но има неща,  които никога няма да бъдат това,  което иска.
То е онова нещо,  което сте усетили с всички сетива в Швеция, различното...

Пожелавам му да не спира да се стреми към това,  което му липсва в момента!

[ratatui]

Добро утро!
Една закусчица, да не ходите гладни! Явно няма аз да сервирам закудката, нещо тоя малоумен сайт прикачи ми прави мръсно.
Дано болните вече да са оздравяли!
Мари, това с часовниците звучи ужасно! Аз у нас не държа обикновени, защото през ноща тракането ме влудява, а такъв ще искам да го взривя!