ВСИЧКО ОКОЛО МАХАНЕТО НА ПАМПЕРСА

[miauka]

Момичета,тук можете да споделяте и обсъждате всичко около един от най-важните моменти в израстването на детето-махането на памперса.

[punk_girl123]

Аз да се запиша със стаж от година и 2 месеца без успех

[Roxanne_]

Мале, Пънк. Ти ме срази. Похвала за твоята упоритост, но сега имайки второ дете ми е чудно дали би постъпила отново така?!
Не казва ли Алекс, изпуска ли се? Къде е проблема?
Моят опит е следният. Михаил започнах да го държа и изпишквам над легенче след 6 м. Само като му кажех пиш и той веднага свършваше малката работа, а за голямата някак си ми даваше знаци, знаех кога и почти на 100% акаше на гърне....Това беше до година и два месеца. Не съм го държала дълго на гърнето, но проходи ли ела да видиш. Изобщо не можех да го накарам, ако се опитам започваше да реве истерично. Естествено спрях да го насилвам, за да не се травмира. Чак на 2 години започна да казва, че му се пишка и ака, но пак не искаше да седне. В един момент се съгласи и за 5 дни махнахме памперса. След 2 седмици и нощния. От тогава нямаме никакви проблеми. Напишквал се е 2 пъти за тази една година.
След това четох в моята книга, че една от най-големите грешки е да сложиш дете под 1 г. на гърне, че се травмира, че води до нощно напикаване, особено при момчетата.
С Йоан не направих тази грешка. От няколко месеца сяда да гърне и пишка, засега акото не е правил. Не го насилвам, считам че му е рано. Не се усеща още. Към края на лятото ще махна гащичките да пробваме дали не е готов, но определено моето мнение е, че детето трябва да е готово, а не майка му.
Имам опит и с етърва ми, тя е с момиченца,които се развиват по-бързо. Тя махна пампера рано и на двете. Но нон стоп през един час и по-малко дори ги подканва да се изпишкват. Пак чак към втората година започнаха сами да се сещат.

[Alichka]

Роксан, в думите ти откривам много прилики с това, което наскоро ми казаха мои близки с малко дете и това, което имам от опит.
Бабата на детето е работила в детска ясла N на брой години. Сега тя гледа момченцето през деня. Детето е на 2 г. и 5 месеца. Буквално за три дни му махна дневния памперс. Просто чакаха да стане топло, за да е по-удобно за събличане и обличане. Иначе детето говори и то много.
Мислех да пробвам да махна памперса на малката (на 1 г. и 7 м.). Два дни бяхме така, по-скоро, за да видя през колко време горе-долу пишка. Говорих с тази жена и тя беше на 100% категорична, че детето ми е още малко. Ние сух нощен памперс досега не сме имали никога.
Относно гърнето - аз го ползвам от 8-я месец, но никога не съм държала дъщеря ми повече, от колкото тя желае. На сила няма да се получат нещата. Слагам я редовно, за да има на идея за какво се ползва гърнето. Хората ми се учудват защо толкова рано съм я поставяла на гърне. Вярвате ли или не и при нас почти на 100% акото беше в гърнето. Може би заради позицията на тялото.
След прохождането нещата се усложниха, определено. Малката казва за акото, но докато събуеш гащите - всичко вече е свършило. Все още бърка и пръцкането с акането. И в двата случая сигнализира.
И аз ще изчакам още поне два месеца, за да видя дали тогава няма да се получат нещата.

[sunray]

Ами, най-добре по детето да се водите. Не слушайте какво казват другите за собственото ви дете - дали е готово или не.
Разбира се, никога нещата не трябва да се случват на цената на всичко, с риск от травмиране, сълзи и прочие. От това се водех и аз. За щастие, имах позната с две малки дечица, която успешно беше махнала памперса, с повечко търпение и постоянство, без тръшкане и насилване. Тя ми даде начален тласък безспорно.
На Ели памперса свалих (дневния) на 1г и 4м. Беше юни месец, исках да е в началото на лятото, та да не бързам, че може да застудее скоро. Споменавала съм и преди - заредих се с търпение, 10-12 чифта гащички дневно и махнах всички килими Отначало казваше като се напишка и вече е мокра. След седмица започна да казва буквално преди да започне, малко след това - предупреждаваше в повечето случаи навреме. И така за около месец може да се каже, че изпусканията от само себе си се разредиха до минимум и останаха само тези от заплесване по време на игра или докато сме на площадка. Не съм я държала на гърне преди годинка. Някъде около годинката купих гърнето, оставих го да го гледа известно време. После започнах да я слагам, колкото да свикне с усещането и мисълта за него.
Наесен вече имаше само инцидентни напишквания.
С акото проблеми нямахме, вероятно просто й е ставало гадно да не се омаже, като усещане, не зная...

Нощния памперс не ми беше толкова важен, а и ме предупредиха, че той обикновено се маха последен. Може би година след това го махнахме чак, не помня.

[punk_girl123]

И аз като сънрей го махнах лятото миналата година, понеже ме беше жал да се мъчи детето с памперс в жегата. Накупих 30 чифта гащи и се почна. За около 2 месеца почна да казва, но изведнъж след морето спря и от тогава така. Не ще да каже и това е. Може би отражение има и това, че не говори.
Истината е, че не исках да направя крачка назад и за това не й сложих памперса обратно. Наистина има травмиране от прекаленото настояване, но пак бих процедирала така с Вики. За мен не е нормално след 2 години детето да е пампарс. Надявам се той да е по схватлив и нещата да станат по-бързо!
Някъде Али беше казала, че за нея е по-добре да се пита "има ли пиш" вместо "хайде да пишкаме". Да ама Алекс се научи, че като я питаш и каже "не" не ходи на гърне. От тогава когато и да я питаш отговора беше все "не", независимо дали има пиш. Та понякога ти едно си мислиш, то друго става.

[sunray]

Пънк, тя и да не говори, поне някои думички казва сигурно. "Пиш" да казва ти е достатъчно. Явно нещо друго я е блокирало така. На морето с памперси ли беше?
Хубаво е като се свали веднъж, да не се слага под никакъв предлог. Пътували сме до морето, но не съм слагала. Непромокаема подложка на столчето за кола, гърнето при нас в колата, а когато е възможно спираме и я пробвам да пишка. На гости бяхме поспрели да ходим в тези критични 1-2 месеца, за наше улеснение и спокойствие.

Иначе си напълно права, че в жегите с тия памперси си е направо наказание Аз едва изтърпявам превръзките за 5-6 дни в месеца, какво остава за тях.

Искам да ви вдъхна кураж, да не се отказвате, бъдете уверени и спокойни. Радвайте се на малките успехи на детето, показвайте, че се гордеете с него. Храна и подаръци в замяна не съм давала, не го приемам. Но съм показвала колко много се радвам, че пишка в гърнето. Сигурно съм изглеждала и леко налудничаво отстрани да се радвам за нещо такова, но е факт, че работи

[fibi]

То при мен не знам колко е успешно все още махането на памперса, имайки предвид липсващата голяма нужда.

но ще обобщя: 
баща и я слагаше известно време на тоалетната всяка вечер преди душа и така започна пишкането, после включихме и сутрините.

на 2,10 годинки се реших да го махна изцяло, показа си че е готова момата

2 дни мокри гащички и после започна да си казва, само акото си го вършеше в гащите, доста време, няколко пъти и в тоалетната.
Нощно време се мокреше, реших да върна нощният памперс, но от тогава не се е мокрила, буди ме като и се пишка, дали в 2 или в 4-ри сутринта, та кажи речи и нощно време вече се справяме.

Сега ако голямата нужда се регулира и ще сме ТОП

[Snow_White]

Хайде и аз да разкажа нашата история, дано да е полезна за някой.
За пръв път я сложих на гърне на 8 месеца - просто да видя реакцията и. В резултат тя си вършеше голямата работа почти всяка сутрин на гърне. Като стана на годинка и профоди просто скочи от гърнето и нямаше сила, която да я накара да седна там. Съответно гърнето си стоеше и я чакаше, а тя от време не време го ползваше за уолкър.
Махнах памперса на Бубет на година и 10 месеца, но тя беше готова около 2 месеца по-рано (просто имахме много пътувания и реших, че не е подходящо). Всичко стана за 2-3 дни - бях накупила 20 чифта гащички вякакви видове и я подканвах сама да си избира (и до ден-днешен е така). Веорятно в средата на лятото (когато беше 1,7 месеца) обухме церемониално от нейните гащички на един мечок и един плюшен Сид и само подмятах, че те са големи и не ползват памперси, а пишкат и акат на гърне и когато е готова и тя ще носи гащички като тях и като мама и тати.
Всъщност, не съм очаквала, че ще стане толкова лесно, изпусна се няколко пъти и дотам. Подобно на Ели на sunray имаше няколко пъти, в които докато се опита да ми покаже свършваше работата. Не съм я подканяла, нито съм я слагала на гърне под час - за мен това е хамалогия и не е съзнателно махане на памперса (все ми изникват думите на свекърва как за ранно преминаване към гащички мислите на майката трябва да са в гърнето и хич не исках да е така). Тя ми показваше когато има пиш и ако. Така тръгна и на ясла (около 3 седмици след като махнахме дневния памперс) и въпреки, че не говореше, инцидентите в яслата бяха малко - все още не мога да си представя как са я виждали като покаже... Нощният памперс го махнах около 2 месеца по-късно, просто ме беше страх да не се напишка и да стои мокра цяла нощ, тъй като вече беше захладняло, а тя тъкмо беше започнала да спи по цяла нощ.
Въпреки, че Ема вече е голяма и съзнателно си казва и може и да стиска при нужда, едната и баба не спира да я гони с гърнето като отидем на гости. Постоянно я пита, досажда и, дори се опитва насилствено да я слага....Ами , март месец това доведе до едноседмично изпускане, според мен напълно съзнателно, от страна на Бубет. Жалко, че баба и не беше свидетел, за да и светне лампата, че на сила хубост не става  

[mamcheto]

При нас махането стана бързо и благодарение на лелките от яслата.
На гърне започнах да я слагам когато можеше да стои седнала без да пада. Приемаше го като игра и всеки път вършеше по нещо. Тръгна на ясла на година и почти 4 месеца и съответно и там си я слагаха на гърне. С подкрепата на лелките решихме да го махаме през пролетта (на година и 8-9 месеца), като имахме все по-рядко мокри или наакани памперси. За една седмица дневния го забравихме, като имахме само 2-3 напишквания. Нааквания по спомен сме имали 1-2 пъти. Носеше си гърнето милата за да покаже, че иска да садя на него
С нощния имах притеснения, че ще е зор, но за мое учудване сме нямали нито веднъж подмокряне нощем. Просто тя всяка вечер се будеше по едно и също време и си я слагах на гърнето. А в един момент просто спря да се буди и си сядаше чак сутринта като се събуди.
Надявам се и като му дойде времето на мъника да е така лесно разделянето с памперса

[sunray]

Доста родители използват помощта на персонала в яслата, но лично за мен това беше по-рисковано. Там имат на главата си толкова други деца, че няма гаранция, че ще обръщат всеки път внимание на моето. Отделно, някои деца като видят, че там масово са с памперси, още по-трудно се научават да казват и съобщават. Говоря като цяло, то винаги има изключения.

Затова гледах ако ще махам памперса да е поне няколко месеца преди тръгването на ясла, за да е изцяло отучена и приучена на гърне, като тръгне. В яслата много малко деца бяха без памперс, а тя тръгна на ясла малко след втората си годинка.

[Alichka]

Някъде Али беше казала, че за нея е по-добре да се пита "има ли пиш" вместо "хайде да пишкаме".

Пънки, точно обратното! Не питане, а подканване е по-правилното, според мен
Момичета, бяхте ми супер полезни на мен. Смятам, че няма да е фатално да изчакам още един или два месеца и тогава да пробвам. А не два месеца да си мъча детето и мен самата. И аз предпочитам да махнем дневния памперс преди яслата, но... Ако стане! И най-важното - когато стане!
Сноу, хем бях чела някъде за обуването на играчката... Мерси, че го припомни. Ние ще обуем Гарфийлд. И без това малката обича да го разнася

[rafaeLa]

момичета искам да попитам следното нещо: и ние сме в процес по премахване на памперс, за акането няма никакъв проблем - детето от 8-9 месеца не е имало пропуск, казва си винаги, напоследък дори сама си носи кукуто като има зор, обаче с пишкането работата е съвсем друга макар да обяснявам от същото това време, че като има пиш е достатъчно само да ми каже и веднага ще я сложа на кукуто .. опитах да я оставя напишкана, опитах и да подканям през 15-20 минутки /защото тя през толкова време пишка/, опитах да й напомням, че пишкането може да се свърши в кукуто, обаче единственото, което постигнах е, Ема да пишка някъде скришно в къщи и после да ме извика и да ми каже, че вече е свършила работата .. та въпроса ми е: можете ли да ми дадете идеи как да й обясня, че трябва да ми сигнализира преди да се напишка/изпишка някъде?! опитах се да събера идеи от мои приятелки с малко по-големи от моето деца, но те не са имали подобен проблем като мен ..

[m_eleva19]

Ние минахме време, но аз да споделя...започнах юли месец, когато беше на 8 месеца да я слагам на гърнето...то беше едно с патешка човка, което се надкрачваше да и е инетересно. Събличах я слагах я и през цялото време и пеех нещо, плясках и забавлявах. Само я слагах, а ако случайно се нацелехме да се изпишка....супер. Така до следващото лято, когато бяхме на 1.8 месеца...10 чифта гащи и през деня по гащи. За около 2 седмици започна да казва. За акането, нямах проблем, защото си казваше ( беше със запек и това си беше събитие. После започнах да я изпишквам навън, вкъщи на гърне, и поне една година аз я подсещах. Чак на 2.8 години тя сама започна да се обслужва изцяло, като даже се научи и на голямото гърне. Нощният памперс махнах зимата, когато е била на две годинки и нещо. Сложих една непромокаема пелена и махнах памперса, защото тежеше по 1 кг, винаги изпускаше и дупето и ставаше ледено студено и простиваше. Нито веднъж не се напишка.  На всички, които са на 1 годинка и месеци, могат сега да пробват (само да е топло), и спокойствие. Това, че детето се е напишкало, не означава че не се справяте. Ще се научи. И по никакъв начин не трябва да се карате на детето, че не ви е казало. Аз си спомням, Раличка, зимата, 3-4 дена всеки ден в градината, заплесне се нещо и мокри гащи и просто седнах и си поговорих с нея и се спря.

[fibi]

И аз да се впиша като изцяло махнала памперса вече. Тогава се оказа че наистина се беше запекла, нямаше нищо общо с памперса, оказа се че таткото уикенда е давал по малко вода и това е довело до запека. Сега си ака всеки ден (казва си че има аки) и си водим календарен отчет на акито и водичката. Нощният памперс също не го сложих от тогава, защото госпожицата започна да става вечер от леглото и да ходи до тоалетната сама, за всеки случай съм сложила пелена под чаршафа за да попие ако се изпусне

хайде Успех на всички

[Maret]

Моят опит далеч не е с успешен край за сега . Веднага след като започна да сяда синът ми аз започнах да го слагам на гърне и в началото седеше там, но не пишкаше да не говорим за ако. След като се научи да ходи съвсем отказа гърнето. Махала съм му памперса, но не иска да казва предварително. След като си свърши работата идва и каза. Оставяла съм го мокър, не помага, обяснявала съм му, че мама, тати другите деца и пр. носят гащички и това не помага. Упорито отказва Надявам се това лято да успея, че вече ми дотегна с тези гащички. Лошото е, че през деня се гледат с таткото, а той изобщо не му се занимава да сменя наакани гащички. Слага му памперса и до там....

[Alichka]

Ако се помотам още малко, съвсем ще забравя през какво сме минали на тази тема. Тотално ще бъде отхвърлено като важно и ще бъде изместено от нещо друго на дневен ред...
На предната страница бях разказала първите ни стъпки - ранното слагане на гърне, не за приучаване, а по-скоро за демонстрация за какво се ползва гърнето. При избора си на гърне имах няколко набелязани неща: първо и най-важно - изчистени форми, лесно за почистване и дезинфекция. Не търсех столче, не търсех тип "количка", не търсех с капак и мека подложка. Търсех най-опростеното пластмасово гърне, широко отдолу (като се обърне, за да не се задържат боклуци - гърнето редовно се мокри и не трябва да се задържа мухъл например) с гумирани крачета. Второто важно нещо беше, че поетапно купих три еднакви гърнета - за у нас, за в нашите и за в свекърите. Така, където и да отидехме, детето си ползваше същата форма на гърне. Не исках да е прекалено шарено. Напротив - не търсех играчка, за да е максимално привлекателно. Никога не съм позволявала гърнето да служи за игра. Приучавах малката, че това е нещо, на което се върши работа, после го почистваме. Не е атракцион.
Миналата година по това време се опитах на няколко пъти вкъщи да оставям Мария по бельо. Тя започна да казва, когато й се пишка и в следващия момент се изпускаше. Спирах с опитите, после ги подновявах след месец. Да, но очевидно нямаше да се получи. Тя още не можеше да стиска или не можеше да се усети в кой момент трябва да ми каже. Както и да е... Не беше болка за умиране! Всички ми казваха колко било хубаво да я приуча преди яслата, как там нямало да й обръщат внимание, как ще ходи подсечена и тн... Е, не ги послушах да си дам зор, да дам зор на детето, да сме изнервени, тя напикана, а аз с парцала в ръка... Нищо подобно и като внимание в яслата! През цялото време са били много внимателни към нея. Тя е с много чувствителна светла кожа и лесно й пламва дупето.
Тъкмо беше започнала да казва, ако не за пишкането, поне за акането, но дойде периодът на "Плаче ли?!" с други думи яслата!
"Плаче ли?" е един от дежурните въпроси към майките с децата. Това е етап от "Има ли колики?", "Имаш ли кърма?", "Как роди?", "Колко зъба имате?", "Яде ли си кухнята?" и тн. По-скоро това е опит на повечето майки да си излеят мъката по тяхното дете, да се наоплакват хубаво в кварталната градинка и с олекнала на душата да се приберат обратно вкъщи.
Факт е, че моето дете не плачеше от яслата и в яслата. Според всички това значеше лесно тръгване на ясла. Малката обаче изживя цялата адаптация по много вътрешно травмиращ начин. Моята трудна адаптация обратно на работа също не помогна. Всичко това беше натрупано в малката и на нея й "избиха бушоните" точно на темата с тоалетната. Тя спря тотално да казва кога какво й се прави. Отказа гърнето, отказа всичко. Върнахме се поне 6 месеца назад! Все едно нищо не я бях учила. Все едно нямахме никакъв напредък цялото лято. Имах моменти на отчаяние, на вътрешен бяс буквално. Редовно ми връщаха подгизнали пижами, защото в яслата слагат децата под час на гърне. Ако не беше пишкала преди лягане, мократа пижама беше гарантирана. Там почти няма как да следят кое дете какви сигнали подава. Прекалено много деца са, за да могат на всички да им следят реакциите. Имах чувството, че ако Мария ядеше памперси, по-икономично щеше да ни дойде. Това очевидно не беше въпрос на избор. В един момент се примирих и си казах, че няма смисъл да се вторачвам на тази тема. През главите ни минаха други неща на преден план и това остана доста назад в приоритетите.

[Alichka]

Напролет дойде голямото промиване на мозъци! След като мина Баба Марта, в яслата започнаха да учат песни за първи юни. В едната се пее "Първи юни, първи юни - вече съм голяма". Тогава започнахме да казваме на Мария, че тя още не е голяма. Ще стане голяма на първи юни, когато махнем памперса. бавно и полека това й влезе в главицата. Започна голям интерес да проявява към календара. Показвахме коя дата е днес, кога са рождени дни, кога е първи юни (пусковият срок да е голяма).
Дойде първи юни, но за мой ужас не беше достатъчно топло, за да я пусна по бельо. Голямото предимство при момичетата е, че слагаш рокля и дори и да се изпусне е по-вероятно роклята да остане суха. В един момент изпрах всички бикини на Мария и я попитах дали иска тази събота да е без памперс. Дадох й тя да избере на другия ден с кои бикини да бъде, с коя рокля, с кои обувки. На сутринта нямаше търпение! Сумарно за събота и неделя сме имали не повече от 3-4 мокри гащи. Всеки път й мърморехме, но не сме й се карали. Казвахме, обяснявахме... Тя самата се чувстваше гузна, ако се напишка.
Ден понеделник баща й я заведе на яслата. И друг път съм споделяла, че тя е при по-възрастни "лели" и те си го карат по стар модел. Реших да ги поставя пред свършен факт. Изобщо предварително не им бях казвала, че ще правим опити да махаме памперс и тн. Просто ММ заведе малката и е казал, че така сме решили. В раницата бях подготвила 4-5 рокли, 5-6 чифта гащи, 5 памперса... Всичко за всеки случай! Задължително и голяма торба надписана с маркер, че е за мръсни дрехи. (И преди това е имало такава торбичка, но малка) Вечерта видях, че раницата е поразровена, но нямаше нещо сложено в торбата. На другия ден пак така... Получавах само кратка информация "Добре е" и толкова.
Мария започна да пишка и навън. Това до този момент не сме го правили. Тя е доста едра и опцията да клеча с нея на ръце не ми е допадала никога. Няма как да държа шаващо 16-килограмово дете в полунаведена поза. Егоистично от моя страна, ама кръстът ми не е за ден. Научих я да кляка, да напишка мравките, тревичките и тн. В началото беше по-интересно да рови с пръст в земята, но после свикна защо стоим клекнали, а тя е със свалени гащи. Купих покривала за тоалетна. Това е голямо удобство на обществени места, защото никога не бих я сложила да седне на седалка на чуждо място.
Беше ми притеснено, когато я сложиха в смесена група в яслата. Имаше реално 2 пъти напишкани гащи, но ни обясниха, че не е успяла да стиска, докато я сложат на гърне, а втория път пък ги е напикала, докато е стояла на самото гърне.
Вече може да се каже, че сама се обслужва. Гърнето си я чака в детската и тя ни вика, когато е готова.
Следобедите в яслата са й махнали памперса, но вкъщи тя спи по над 3 часа, а понякога над 3,5 часа. Трудно издържа толкова време, защото в тия жеги пие по много течности. Новото е, че и нощем започна да ме вдига. Редовно сме със сух памперс на сутринта. Следващото важно нещо ми е да купя протектор. Нямаме такъв и не съм наясно какъв точно трябва да взема.
Няма да си кривя душата - имаше по-трудни моменти на тая тема, но като цяло не мога да се оплача. Изчаках да порасне и не съм я пришпорвала. Не си създадохме ядове! Никой утре няма да ми даде тиквен медал ако кажа, че съм махнала памперса на 1 година, както и никой няма да ме замери с камъни, ако кажа, че махнахме памперса на 2 г. и 8 месеца. Имах изцяло подкрепата на ММ, на близките ни. Всички бяхме единни в критиките и в хваленето.

[mariestrellas]

Моят опит с памперса е много травмиращ, защото моето дете заради увреждането, което има, трудно разбира и осъзнава нещата, а и имаше доста голям проблем със стомаха и с бъбреците, който допълнително удължи и утежни цялата процедура по махане на памперса.
Миналото лято само за една седмица успях да махна дневния памперс и тя самата се почувства много по-добре. Започна да си казва, когато й се ходи до тоалетна или ако не може да каже, ме води до там.
Тя винаги е изпитвала истински ужас от гърнето, отказваше да седне на него дори и на шега или с дрехи, просто като го видеше, бягаше с писъци и рев. Никога не успях да я приуча да ползва гърне като по-малка. Купих й детска поставка за тоалетна чиния, която слагах и тя още след първото слагане, си я търсеше, когато й се доходи до тоалетна, за да си я сложи.
Ако трябва да се изака, го прави само в тоалетната вкъщи и то на закрито - за целта се увива с пердето от душ кабината, което е до тоалетната, за да не я вижда никой. Когато не беше проговорила още, винаги  търсеше начин да се скрие в гардероба, когато й се доходи до тоалетна - така знаех какво да направя. Ако трябваше да ака в тоалетната, ми казваше "Айде, чао!" и чакаше да изляза и да притворя вратата, за да не я гледам. По същата причина не иска да пишка навън, ако е на зор и сме далеч от къщи.
Попитах в градината как да махна нощния памперс, защото вече втора година правя безуспешни опити.
Отговорът беше, че тя сама трябвало да започне да се регулира и да се събужда, ако й се доходи до тоалетна. Добре, но в края на юни тя направи 5 г. и най-големият номер памперс започна да пропуска, защото вече й е малък. Сложила съм непромокаем протектор на матрака вкъщи, но понякога и това не помага. Започнах да я будя всяка нощ да я слагам да пишка, но като се разсъни е голям зор след това отново да я приспя. Вие как махнахте нощния памперс? Отворена съм за всякакви съвети.

[rafaeLa]

mariestrellas за жалост не мога много да помогна с идея, но ще ти споделя как стана при нас - при Ема нощния памперс го махнаме точно както са ти обяснили в градината, тя започна сама да се буди и да ми казва, че иска да пишка. Аз започнах да махам памперса генерално юли 2015г., до края на август бях махнала дневния памперс - при нас стана по-бавно, защото Ема е с ДЦП /лявата страна на тялото е засегнатата/ и контролирането на част от мускулите е затруднено. Оттам нататък отне точно година да махнем и нощния памперс -аз не я насилвах, тя просто започна сама да се буди и да казва, че има пиш. Преди това единственото, което правех беше да не й давам прекомерно много течности и да минаваме през тоалетната, непосредствено преди сън. В интерес на истината тя беше готова да махнем нощния памперс още през януари - долу горе оттогава сутрин свалях напълно сух памперс, но ме беше страх, че е студено и някоя вечер ще се напишка, без да разбера и ще я простудя. А събуждането да сигнализира, че й се пишка първо започваше с въртене на сън, нервнечене и проплакване - явно тя знаеше, че трябва да се изпишка, но й се спи прекалено много и не знае какво да прави. Сега просто се буди и казва, че иска да й донеса кукуто. Не зная вие как спите -дали в една стая и разделно. Аз спя с нея в спалнята, защото през септември отключи епилепсия и нощем задължително трябва някой да я наглежда, да не направи някоя беля, та имам и наблюдения към нощното й поведение. Дано поне малко съм помогнала. Успех

[mariestrellas]

Рафаела, наистина много ми помогна, без дори да подозираш.
И аз спя с нея в спалнята поради същата причина - епилепсия.
Аз започнах да се будя нощем и да я проверявам, понякога я вдигам нарочно, за да й изградя този навик да ходи в тоалетната нощем, не да пишка в памперса, защото вече и тези памперси, особено в по-топлите дни, предизвикват някакви уроинфекции, с които се борим от три години насам, добре че някак се научих да разпознавам симптомите и вземам адекватни мерки, защото иначе са адски писъци, защото я боли и й пари, иска да пишка, а я е страх заради болката, а пък да задържа урина е още по-лошо. Лекарите ми казаха да й махна памперса колкото се може по-бързо, защото й вреди, но не мога изведнъж, все пак и аз съм човек - не всяка нощ успявам да се събудя в точния момент, а колко пъти се събуждам, защото усещам, че ми е дискомфортно, имам предвид, че малката се е изпишкала в леглото, просто не знам... Събуждам я да я мия, сменям чаршафите, тя плаче, докато се успокои и се разсънва и иска да играе, луда ставам. Но и при нас имаше периоди точно през зимните месеци, не знам защо, когато се събуждаше със сух памперс и поради същата причина като теб, реших да изчакам до лятото, като мислех, че тя ще се почувства по-добре, когато види, че е суха и може да си спи спокойно, така че до още няколко месеца би могла да се научи да се регулира сама, но уви, не стана така. След тези периоди отново подхващаше старата песен на нов глас. Сега ми направи впечатление, че пишка горе-долу по едно и също време нощем - около 2 ч., така се случва, че се събуждам или още не съм легнала и я виждам, как се размърдва и пишка докато спи, та веднага й сменям памперса без да я будя, за да не го препълни и до сутринта да трябва отново да пера, суша и прочие.
Не знаех, че Ема ти е с ДЦП и епи, но виждам, че си силна и борбена и се справяш повече от прекрасно, а още по-впечатляващото е, че имаш и второ детенце и само мога да се възхищавам на силата и куража ти - да са ти живи и здрави и двамата! От твоя опит ми дойде една идея, ако даде добър резултат, ще ти пиша! Страхотна си, наистина много ти благодаря!

[rafaeLa]

mariestrellas Много се радвам, че съм успяла да ти помогна, винаги можеш да се обръщаш към мен, може пък случайно и друга идея да ми дойде .. Аз използвах една книжка точно на тази тематика - Oh, crap, potty training от Jamie Glowacki - из интернет няма как да я няма, ако искаш я намери и я прочети - много ми беше полезна на мен .. Между другото Ема не може да пишка навън - срам я е и не може да се отпусне - та ние носим куку навсякъде с нас .. дори и в колата

Благодаря ти за милите думи

[mariestrellas]

Хахахаха, разсмя ме, Рафаела, какво е ку-ку? Ние имаме същия проблем, да вземем и ние едно "ку-ку" да й пази страха или срама. Ти ми даде идеята за разни подобни книги на тази, която ти е помогнала на теб, и нея ще прочета, даже се зачетох малко днес, но понеже съм на работа, не мога да й отделя нужното внимание. Та прочетох и други статии, полезни съвети, форуми и книги, и разбрах доста неща, които са си направо тънкост, която обаче никой не споменава в обичайните разговори по темата, защото не всеки има подобни проблеми. Проблемът с нощното напикаване или т. нар. енурезия обхващал само около 20% от децата и то в повечето случаи са деца без неврологични проблеми, които не срещат допълнителни затруднения при израстването си. Аз започнах да прилагам метода на регулярното събуждане и ходене до тоалетна нощем, малко ми е трудно да се будя, но съм готова на всичко, за да махна нощния памперс. Два дни щерка ми се събужда със сух памперс, ще се възползвам от момента и от по-топлите дни и ще се пробвам да й го махна, ако направи една седмица на събуждания със сух памперс. Засега са само два дни. Смятам, че ще помогне и ще успея, макар и да не е от първия опит. Иначе прочетох и за нашия проблем, когато е имало няколко периода, в които малката се е събуждала суха, тъкмо й махна памперса и тя отново започва да се напишква и не може да се контролира - това се дължало на недостатъчното количество на т. нар. антидиуретичен хормон, който освен спонтанното изпускане, предизвиква и по-големни проблеми като например задържане на урина и неволното й освобождаване, което като количество многократно надвишава капацитета на един сух памперс и разбира се въпреки него, детето успява да намокри не само дрехите си, но и цялото спално бельо; този продължителен нощен памперс предизвиква и уринарни инфекции, но има няколко симптома, за които човек може да следи и да разбере има ли детето подобен проблем - проплакване нощем, леко потрепване и разбуждане, неспокоен сън. Оказа се, че при моята дъщеря е точно такъв проблемът, но при изследванията, които й направиха, всичко беше нормално, което е типично за децата между 5 и 6 годинки, тя е на 5 г. и 21 дни. Освен това нямало определен ред или нормален период на махане на нощния памперс, при всяко дете е различно и се налага понякога да се слага отново след продължителни периоди без него. Разбира се тук идва и най-важното за нас - детските психолози и педиатрите казват, че ако детето не може да махне памперса след като навърши 5 години по всяка вероятност нощното напикаване се дължи на неврологично заболяване или емоционален стрес, които изискват повече търпение и точно такова будуване нощем на родителите, за да будят детето и да го водят до тоалетната по едно и също време и така да му изградят този навик само да се буди само и да казва, че му се пишка. Явно при нас нещата ще отнемат повече време, но няма друг начин. Прочетох всичко по темата, до което имам достъп и реших, че просто трябва повече време, но съм твърдо решена до един месец да сваля нощния памперс. Стискай ми палци! Поздрави и благодаря още веднъж за съветите и идеите!

[rafaeLa]

ами куку е някакъв евфемизъм за гърне, който доста се използва около мен и аз съм го възприела много се радвам, че намираш посока на действие и проблема скоро ще намери решение