Месечна тема - Май 2015 - С труд по пътя към книжовността :)

[emmmmmy]

Не знаех , обаче съм влюбена в езика им и в държавата им 

Ледени рамене, гръб, ма нищо им няма на мъжете

[alexandrova_90]

Аз пък недолюбвам португалския, може би , защото като се сетя за този език си представям как Кристиано Роналдо бръщолеви и ми се присвива стомаха  Иначе Лисабон и като цяло Португалия, са сред местата, които много искам да видя  Мислехме за медения месец, но ни се размина.. Пак хубаво ни се размина де 

[Alichka]

Еми, недей така! Това не го мисля, а и го завивам редовно, че откакто родих, мъжо се разкека. Редовно беше болен Явно му е паднал имунитетът от моето раждане. Как става това - идея си нямам Имаме и чудесна снимка как спят с дребната. Той е с пуловер, елек, одеяло, шушони... Малката е по едно плюшено гащиризонче. Абе, картинка!
Аз обожавах екскурзиите. Първото ми зелено училище беше декември месец на Писаница - още първи клас. Даже нямах 7, че аз по-рано тръгнах на училище. Много сняг, много нещо имаше. И режим на водата имаше. Красота! Нашите бяха дошли с колата за една-две нощувки, та разнообразиха ежедневието. В гимназията почти всяка година правихме по 2-3 екскурзии. Ама там класната - на нашия акъл. Още на първия учебен ден попита дали искаме да ходим по екскурзии. Тя нямаше 30 години и на нея й се обикаляше. Толкова хубави спомени имаме. Не сме я дънили, подкрепяхме се. Големи говеда си бяхме, обаче взаимно много се защитавахме и пазехме. Представете си - ние вървяхме около 32 души клас. Завършихме 34 човека
Хехехе, Тони, за Враца моят мъж много може да говори. Почти всяка седмица ходеше там по работа. Смятай, на паркинга на Кауфланд с големия камион се натиква и гледа да заеме максимум 3 места. Един с лека кола тип "въшка" (имаме го сниман) е спрял на кестерме - заема 4 места. И за дупките може много да говори - знае ги подред.

[Cerise]

Ооо зелени училища да искаш - не съм пропускала. Първото ми беше в Боровец , хотел Рила. Зимата, едни пързалки, едни грейки, едно чудо. И бяхме 4 момичета в една стая и на всички родителите им се обаждаха на рецепция /още не бяха толкова модерни фонокартите/. Та кой се обажда - обажда, а на мене никой не звъни. Заминахме в понеделник, стана четвъртък и ни вопъл ни стон от наште. И вечерта едната ми съученичка ми казва: Ами ние мислим, че вашите са те изоставили.
И аз: Да бе да! Не са! 
Обаче като ми се загнезди това в съзнанието... петък майка ми, завеяната, звъни и почвам аз - рева и крещя, целия хотел мене слуша, как може да не ме обичат и за това да не ми звънят.
Та така... това беше момента, в който разбрах, че нашите не са много по звъненето. И сега се чуваме по веднъж на седмица-две.
После вече стана модерно да викаме духове, след това, на едно зелено за първи път ми пуснаха порно, тия от горните класове. Абе... алкохол пих за първи път там, на дискотека ходих. Много обичам да си спомням тия приключения.

[alexandrova_90]

Черешке, посмях се с това за изоставянето, но ако и на мен ми го бяха казали в 3-ти клас и аз нямаше да реагирам по по-различен начин  
Иначе за говоренето по телефона.. Мразя, както казах и вчера, но с майка ми не се ли чуя сутрин и вечер след работа.. Не ми минава деня... Аз с ММ не се чувам през деня, сутринта излизаме за работа заедно и се чуваме вечер, ако някой ходи някъде или трябва да се купува нещо. Но телефонните разговори с майка ми са задължителни.. Виж с баща ми доста рядко се чуваме по телефона.. Преди, когато бяха разделени с майка ми на по 2 -3 месеца по повод в общи линии.. Сега в месеца по 1-2 пъти.. Имаме напредък, но сме бързи несловохотливи  

[Alichka]

Хахаха, за говоренето по телефона се сетих снощи на "Всички обичат Реймънд". Запис от стара касета от телефонния секретар на Рей: "Рей, майка ти е. Не сме се чували днес....", Тъъът! "Рей, добре ли си? Не съм те чувала днес...", Тъъът! "Реймънд .. ... (трите имена), .... (нареждане)". Тъъът! "Реймънд, баща ти е. Обади се на майка ти." Тъъът! "Рей, брат ти е. .... Трябва да се махна от тази къща!" Тъът
Ние добре, че се преместихме до нашите, за да не звънят по телефона. Сега си говорим по домофона Няма да забравя и колко години подред нашите се дразнеха на баба. Тръгваме от тях. Пристигаме вкъщи и още докато отключваме телефонът се съдира от звънене "Прибрахте ли се?" Нашите полудяваха!

[emmmmmy]

аз мразя да говоря по тел, независимо с кого. само на една приятелка й е позволено да ме занимава по тел, ма и тя не прекалява. както казваше дядо ми: телефонът е за предаване на съобщения, не за приказки и локуми.  Мед ми капеше на сърцето, като го речеше на майка ми. която телефонът й е втора природа 

Аз толко се натоварвам от роднини по телефона, че въобще... няма шанс да звъня. ако искат чат- да.

[alexandrova_90]

Все едно говориш за мен.. Мога да пиша с часове с някой... Мога да говоря с него лице в лице и даже да не успее да вземе думата  По телефона, обаче мразя... А пък с непознати, колко ми е неприятно да говоря - УЖАС 

[emmmmmy]

с непознати да говоря по тел имам фобия. карам майка ми или приятелката ми като иде реч до работа по тел с учреждения . луда съм, знаете го и отпреди това, та не ме е срам.

[Cerise]

Ние целокупно сме така, не си говорим по телефона. А аз обичам с приятелки - точко като от сериалите извадени сме, обаче с наште или с мъжа ми - забрави. С нашите обикновено се старая в неделя да звънна, ама ги виждам, че им е досадно, щото рядко се е случило нещо интересно през седмицата и пак си повтарям това от миналата неделя.
С бабите и дядовците не се чуваме често също, дори преди години се случи много гадна ситуация, чухме се с дядо ми в сряда и се оказа, че той в петък /предполагаме/ е получил инсулт. Два дни беше лежал с инсулт докато някой го намери. Сега, въпреки тая случка, зачестихме, ама... просто го няма навика.
А с моя мъж... като бяхме гаджета се чувахме на 2-3 дни веднъж /живеехме в различни градове и се виждахме два пъти в месеца/, после аз като пристигнах в Англия, в седмицата веднъж.
Сега последно пък, той като се прибира в БГ миналата година - купил си нов номер и забравил да ми го даде, та за 2 месеца престой се чухме 2-4 пъти

[alexandrova_90]

Welcome to the club   ММ и майка ми направо полудяват като ги карам да звънят по телефона, а най-якото е ММ говори с някого, с когото принципно аз трябва да говоря, а аз стоя отстрани и му суфлирам какво да каже и какво не  

[nansita]

Ох, ще ме скъсате с тия телефони
И аз не обичам да говоря мн мн, но пък преди имах традицията докато вървя към спирката, да се чувам с баба или мама. Сега съм с колата и им звъня чат пат. Първата ми работа беше свързана с говорене по телефона....преодолява се. Сега не ме бърка с английкста кралица ли говоря или с някой объркал се куриер....ми така де, един телефон няма да ме спре,я!

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.
Отивам да чета

[alexandrova_90]

По работа и аз нямам избор, говоря.. Личните разговори ограничавам до минимум.. 

Иначе, докато бяхме гаджета с ММ, той караше нощни смени и сме си говорили по 3-4 чАса без прекъсване...  Сега се чудя, какви ли тъпотии ще да сме си говорили 

[nansita]

И някак си ми забива браузъра на работа....уж не се публикува поста, после дописах, накрая кво стана....
1223284793 нови отговора

Имам няколко приятелки, с които обичам да говоря по тел, но те вече не живеят в БГ и малко трудно се случват нещата. Ох, много ми липсват...поне веднъж в месеца се виждахме за по кафе някъде...сега само с ММ ходя. И някоя от шаферките,чат пат, ама не е същото.  
Днес съм сантиментална явно.

[alexandrova_90]

Да ти кажа, два пъти можеше да излезеш с нас на кафе.. Не пожела  Покани ме ще изляза с теб