Месечна тема - август 2014

[Alichka]

Иска ми се да намеря някаква златна среда - да мога да дам съвет, мнение, но да не влияя толкова пряко на решенията, че един ден нещата да се обърнат срещу мен. Не искам да превърна Мария в лигла, а не искам и да става морски пехотинец от дете. Има и нещо друго - никога не можеш да предположиш какво ще ти предложи животът. Колкото и да те подготвят и пазят родителите, може да се стигне до момент, в който и те не знаят какво да правят и кое е правилното.
Това, което много силно желая, е да бъда добър слушател и приятел на детето ми. Надявам се да няма моменти на страх или срам да споделя с мен Разрив в поколенията винаги ще има, но не ми пречи да я прегръщам, да я целувам, да й помагам да си създава самочувствие (ама с покритие). Иска ми се умерено да я глезя (къде ли е границата?).
Като "оправяне" - помагали са и помагат родителите ни (и на двамата). Нашите като че ли сега повече помагат в сравнение с преди години. С помощта идва и намесата, а понякога с намесата идват и нервите Може би е въпрос на свикване - да позволиш да ти помагат

[Miele]

Мариолка, честит имен ден
Свекърва, оххх ще ме умориш с твойте истории. Посмях се едно хубаво след работа.

Охххх, тези дни нямам време за нищо, но съм решила сега да релаксирам с една купа сладолед и малко ликьор Тъй че наздраве

[Vivi20]

Аличка и Alitia, да кажа и аз не че ме е питал някой.  аз съм супер зависима и привързана към родителите си от малка че до ден днешен, винаги много са ме гледали и винаги съм била глезана, но от друга страна винаги съм имала респект от тях и винаги е имало дисциплина строга вкъщи, не знам как са го постигали, но е факт, че съм възпитана хем да съм привързана към тях и да съм глезена, хем да мога да се оправям сама. Не знам аз дали ще успея така да възпитам Ели, но много ми се иска. Мъжа ми от малък се оправя сам, аз го познавам от 15 годишен и знам какво му беше през тия години и колко се налагаше да го подкрепям, защото нямаше кой друг, направиха го много самостоятелен, ама сега не иска да чуе за родителите си от разочарование и малко болка как са били егоисти спрямо него. А за мен тази близост с родителите за мен е много важна, та е много трудно хем едно дете да успееш да го нашравиш достъчно самостоятелно и достатъчно привързано в същото време, то си зависи и от детето предполагам. и нещо което Аличка е споменала, да аз споделям всичко с майка ми, тя казва, че за нея е много натоваряащо, но е щастлива, че сме приятелки и имам доверие, ако някой ден дъщеря ми ме нарече нейна приятелка, значи поне малък успех съм постигнала с нея. а за помагането, макар че хората имат различни възможности, понякога, дори винаги е до отношение и желание, не толкова до това колко (било материално или не)

И докато не съм забравила, свекърва, разбиха ме от смях твоите перипетии около и след раждането на сина ти. С глас се смях.

[Alichka]

По отношение на възпитанието, аз учех страшно много психологии. Беше свързано със специалността ми (първата), ама така и не я изкарах до края - не беше за мен като професия. Въпреки това сега ми е много полезно и даже мисля като се преместим да си изровя нещата и пак да хвърля по едно око. Иначе се уча полево. Много обича да наблюдавам майките по детските площадки Оттам си правя изводи най-лесно! Имаме една комшийка, вчера пак я слушах. Ужасно много крещи по децата си и те изобщо не я слушат. Явно са й свикнали "ВелизарИ, нйе там! ВелизарИ, нИдей! ВелизарИ, нйе с топката!"
Виви, ти спиш ли въобще?
Аз днес ще си изям ушите от яд! Нямам конци, а имам един гоблен за довършване - 100 пъти го подхващах и го зарязвах в годините. Сега обаче съм се амбицирала да го завърша и да подхващам друг, че съм си избрала даже и място, къде да го слагам Та в нашия квартал май има само един магазин, ама е със стълби отпред и 2 етажа няма да мъкна количката. Май има и рампа - тип комунистическа. Може пък да намина да огледам положението.
Чакам съботата ММ (моята мишка) ще ме води по магазините да си търся бански!

[pandapanda]

Здравейте

Знаех си аз, че само да спомена свекърви и снахи и ще се разпишете 

Да се разпиша и аз, барабар Петко с мъжете, за възпитанието. Моите наблюдения са за служебните ми деца. При тях философията им е, че децата на трябва да се наставляват, а да се оставят сами. Ние тук много изкъсо сме си държали децата. Обаче, това което на мен ми е направило впечатление, е че като не им е обяснявано почти нищо, те сега като по отраснаха и нямат навика да се обръщат към родителите си за съвет. А в тийнейджърските годите сега като им трябва съвет много често слушат приятелите си или търсят нещо в интернет. Аз понеже по нашенски си ги наставлявам от самото начало и понякога се обръщат към мен, но не винаги и после се чудим как да оправяме кашите. Така че, щом ще сте до децата си и те ще знаят, че могат да разчитат на вас ще ги възпитате добре, не се съмнявам в готините ми съфорумки

А аз си мислех, че не съм много близка с майка ми, но сега като ми помагаше толкова много това лято си припомних, че съм си на мама момичето и винаги мога да се обърна за съвет към нея, защотото тя ми мисли най-доброто 

Още два дена август и се появява "р" в името на месеца. Аз се надявам, на дълго циганско лято, че много малко ми се видя.

[svekarva]

О, петъчен привет!
pandapanda, взе ми думите от устата . Колкото може по- близко до децата, това е спасението . Ама не само до 3-4 годишни... Какви са учителите, какво учи, учебниците, игрите, филмите, които гледа и най- вече приятелите и техните семейства. Момченцата са сякаш по-лесни до 13- 14, склонни са към споделяне и слушат /сигурно, защото ги домързява да мислят/. Какъв ще е ефектът, никой не знае. Всичко се мени с времето и с мястото ни в живота им. Аз винаги съм казвала, че имам златни деца и платинена снаха . Преди да се ожени, бях много близка с големия син, но виждам, че снахата, като всяка жена, реже лентата. Така и трябва, той не живее с мен и баща си, а с нея. От двамата той беше по-доброто, по- умното, по-хубавото дете . Чист, подреден, внимателен....абе как един път не съм му се карала. Обяснявах, показвах и толкова, нямаше нужда от напомняне и наказване. Хехе, мислех си, че заслугата е моя. Докато не се роди второто и не ми обърна понятията. Ей, голям зор....Ни с добро, ни с лошо. Пък и двамата помежду си....От шестия етаж се чуваше на улицата как крещя.
В общи линии съм доволна какво сме сътворили. Поне до сега и двамата надхвърлят очакванията ни за образование и професионална реализация. Особено съм горда с изказването на сватовете /и то след охлаждането на отношенията/, които са много тежки на похвали, че и двете ни деца са много добре възпитани. Казват го на нас, казват го и пред други общи познати в наше отсъствие. Е, големият скоро заяви, че не иска да живее живота си като нас, от което много ме заболя. Но пък най- неочаквано малкият призна, че за всичко съм се оказала абсолютно права и съжалява, че си е губил сам времето в търсене на истина. Ще видим какво ще се случи по- нататък, да се надявам, че няма да настъпят драстични отрицателни промени.
С майка ми сме много близки и аз, и брат ми. Баща ми рядко се намесваше директно, но що се отнася до знания въобще, той беше авторитетът в семейството. Даваха ни голяма свобода, явно са ни имали доверие.
Ох, много се разфилософствах....Има във форума един горещ стол, на който ме метнаха преди време, там са разни други мои мисли относно отглеждането на деца.

[mariola85]

Добър ден!


Много сте се разприказвали! Не ми се навлиза много в тези теми, аз съм възпитавана да уважавам родителите и да направа всичко възможно да им запаза доброто реноме и да ги направа горди родители. Тоа много ми е тежало през годините, особено факта че всички надежди винаги бяха в мен, брат ми го мързеше да учи, и естествено аз трябваше да бъда гордоста на семейството. Е не се оплаквам, с не осъществените амбиции на майка ми проектирани върху мен, отидох до Щатите 2 пъти, завърших висше, магистър, и заех висок пост. Но много пъти се намирам в ситуации когато ревнувам ако някой друг мръдне пред мен...не приемам помощ от никой, даже и от родители, срам ме е, но искам да помагам аз ... Като не успея в нещо рева с дни. приемам го много тежко.

Та толкова за това

Значи един съвет от мен, никога не пускайте мъжете сами да избират неща важни за апартамента сами! Пращам ММ до Практикер да купи теракота за коридора, разбрали сме че цвета е изрусен дъб, звъни ми се и ми се казва че няма наличност от този цвят и има един нюанс по-тъмен, викам прави каквото искаш, взимай ги ако не е много по-тъмен. Купува ги, отивам да видя как са наредени и за малко да припадна  цвят ВЕНГЕ, не му се карах, аз съм виновна, страх ме е сега вратите да видя какви ги е избрал. Както казват сърбите ще има "све ми боje лепо стое" демек ламинат, теракота и врати всичко в различен нюанс и цвят 

[svekarva]

ще има "све ми боje лепо стое" демек ламинат, теракота и врати всичко в различен нюанс и цвят 

Е, аз едно време казах гранитогрес графит за терасата, пък имаме бял теракот....
Ако все още има възможност, заменяйте...Вечно ще ти е трън в очите. Стискам палци останалото да ти хареса

[mariola85]

късно е за замяна свекс, просто отидоха към 1000лв, залепен е вече. ще си го гледам такъв и ще ми е обица на ухото за думите ми "прави каквото искаш" 

[Alichka]

Мариолка, напомни ми за случката около нашата секция в хола. С мъжО се скъсвахме от работа (беше такъв сезон), междувременно луд ремонт, за да се нанесем по-скоро. Майка и свекърът ми отидоха за плоскости за секцията и свекърът ще я прави. Уж предната вечер гледахме в интернет като нюанси нещо, ама друго е на живо. От това нямало, та харесали те нещо уж близко и го купили, а дори нямахме възможност и по телефона да го обсъдим. Като се прибрах очаквах светъл лешник, а то нещо по-близо до черешата. Като сложи светлите вратички и челата на чекмеджетата обаче замяса. После пък го комбинирах и с други неща и от дефект - ефект. Винаги можеш да сложиш картини с такива рамки например
Свекърва, ти определено трябва да се гордееш със синовете си. Като обясняваше за новата работа на единия и ми падна шапката. Едва ли им е лесно да се борят с предразсъдъци за нацията ни? Майка се мъчи от време на време акъл да дава за моите работни места. Ама тя никога не е работила при частник! На всичкото отгоре аз (с много малки изключения) съм била все в производствени предприятия. Професионално моите родители така са се деформирали, че са едни обяснителни Време за такива неща в бизнеса няма, там е екшънът!
Панде, интересно как родителите допускат "по нашенски" да възпитаваш децата им?

[svekarva]

Не са се оплаквали да имат проблеми заради това, че са чужденци... Те в Америка са от цял свят сбор, та не им прави впечатление. По скоро са имали ограничения  в намирането на работа, защото трябва да намерят фирма, която да им предложи работна виза. Трябва да са много по- добри от американските кандидати за да ги вземат при такива условия, все пак е разход и допълнителен ангажимент. те отидоха да следват с пълни стипендии, което също доказва, че предварително са им гласували доверие.
 Виж, последното гадже на малкия имаше родители, които явно не го харесваха заради българския му произход, защото всички сме били мързеливи комунисти . Пък той, че е мързелив когато номерът му минава е вярно, но само една година е живял в онова време. Големият също имаше една американска закачка, ама майката премести дъщеря си в друг колеж точно по причина, че не харесва чужденци... А,  на малкия няколко пъти му свиркали "Руско прасе, вън!" от публиката на противниковия отбор, ама като в онзи виц, дето напсували едно петле на майка, пък то казало: "Не ми пука на черупката, аз съм от инкубатор!", той също не се трогнал. Там към българите нямат отношение, но нещо не долюбват руснаците, особено ако са с консерваторски нагласи. Като цяло, хич не им е лесно....Знаят, че вратите ни винаги са отворени и могат да се върнат за кратко или въобще, решението е тяхно. Много ми е мъчно и си поревавам, че са толкова далече...Ама както си говорим с приятели, също с деце в чужбина, не се знае дали нямаше да ревем още по- силно, ако не бяха успели.
Хехе, по тоз повод, като си тръгваше малкият, каза, че е проучил къде са най- евтините старчески домове, близко до тях двамата. Хахахаха,  , в Канкун, Мескико, по 300$ на човек. Сега трябва испански на стари години да учим 

[AliTia]

Добро утро, мили дами!

Днес малкия немирник ме събуди още в 6 При положение, че снощи сме имали гости до 12, представете си как изглеждам. Чак милото не ме позна сутринта. Та сега оставих малкия да ми рови по шкафовете и си пия кафето. Черпя и ви пожелавам прекрасен ден

[emmmmmy]

добро утро!
Аз отивам на фитнес и после да се подмотвам.
Али, давай всички шкафове подред, важното да е имаш време за релакс
Свеки, син ти много умно е проверил, евала, това показва голяма загриженост за вас.