Сватбата на elistoilova - 07.09.2013 г.

[milenuity]

Ели, 
ЧЕСТИТО!!! БЪДЕТЕ МНОГО ЩАСТЛИВИ! Чакам с нетърпение да разказваш и да видим снимчици.

 

[Mulan]

Честито, мили младоженци! Много щастие ви желая и безкрайна любов

[Euphoria]

Честитоооо  Много щастие, много любов и разбирателство ви пожелавам

[Vivi20]

Честито! Радвам се, че празника ви е минал страхотно и ви пожелавам същото щастие, любов и динамика от сватбата да продължи в живота ви като семейство!

[adi4ko]

Честито, мила Ели, и Г_О_Р_Ч_И_В_О Пожелавам ви много да се обичате, да се уважавате, да имате много деца и дълъг семееен живот Помнете винаги най-прекрасният ден в живота си Очакваме разказ

[maya_the_bee]

Еличка, честито и на вашето семейство. Бъдете много щастливи и се обичайте, нека живота ви се изпълни с още приказни моменти и радости!

[elistoilova]

Благодаря ви момичета  

Вече съм госпожа и ми е странно, защото милото до скоро ме наричаше "госпожичке"  

Починахме си една седмица, а днес съм отново на работа и съм подхванала 100 неща и доникъде не съм стигнала. Ще започна полека-лека с разказа. Днес малко, утре повече

Дните преди сватбата

В понеделник сутринта отидох в салона за разкрасителните процедури. Беше много забавно. Докато ми правиха педикюра ми боядисваха косата. После като започнаха маникюра ме сушиха с два сешоара едновременно   Дойде мама, направиха и нейния маникюр. Тамън свършихме и дойде милото да ме вземе. Тримата хапнахме набързо в KFC, че беше обяд. После мама си тръгна, а ние ходихме да принтирам разпределението за таблото. Прибрахме се и трябваше да досъберем багажа. Това доста ме напрегна и седнах половин час да почина. След това събрахме всичко и започнахме да сваляме да товарим колата. Трудна задача, не бяхме сигурни, че ще успеем да поберем всичко. За мое щастие, обаче, успях да подредя всичко   Тръгнахме и привечер пристигнахме на село при свекърите. Там се започна лудо разтоварване   И аз вече доволна, че всичко е наред и сме там – бам "изненада". Брата на милото няма да е готов с ремонта и няма откъде да ме взимат    Побеснях  
Започнахме да мислим варианти, но аз все пак си легнах сърдита  

Вторник – сутринта като се събудих вече се бях поуспокоила. Тръгнахме с милото към ресторанта да доуточним някои неща. Там се видяхме и с фотографа. После аз отидох на пробна прическа. Там много се забавлявах и много си починах. След това около час и половина се шлях безцелно. Прибрах се на село и започнах да лепя етикети на бутилките с ракия, които свекърите бяха напълнили през деня. Милото ми помогна да налепим и етикетите на бялото вино. После въоръжени с два сешоара сложихме и капсулите не винените бутилки.

Сряда – видяхме се с видеото още в 10 сутринта. Обсъдихме каквото трябваше. Отидохме и напазарувахме безалкохолно, сладки, ядки и бира за почерпката при младоженеца и булката. Вече се бяхме разбрали с братовчедка на милото, че ще ме взимат оттам и отидохме да се видим и да занесем част от покупките. Прибрахме се на село и отидохме при лелята на милото да му подгъне панталона. Там приказки, хахо-хихо 

Четвъртък– сутринта като станах си направих разпределителното табло, табелката "Тук Булка Няма". С милото разделихме тейбъл картичките на купчинки според масите и ги опаковахме в различни пликчета. Отидохме до една винарна да купим червено вино, че домашното се оказа леко кисело. Следобед му дремнах един хубав сън, а милото през това време бутилирал виното.

Петък – преди обед занесохме всичко в ресторанта, оправихме сметките, дадох последни инструкции за украса, подаръци за гости, welcome drink и т.н. На обяд мама, баба, сестра ми, колежка на мама (на моите години почти) и един мой приятел пристигнаха. Обядвахме. Заведохме ги в Карлово да се настанят, къде трябваше да спят. Заведох ги да им покажа откъде ще ме взимат. Нахвърлих горе-долу как си представям украсата с балони и т.н. Занесохме кутиите, питите (които взехме сутринта) и почерпките за обредния дом и църквата. Дадох инструкции кой и какво трябва да прави с тези неща на следващия ден. Отидох да си платя букета, да поръчам един за паметника на Васил Левски, да купя един букет милото да подари на кумата. Накрая се прибрахме на село, гладих ризите на милото, събрах багаж за следващия ден, надувах балони за украсата там. Накрая много уморени си легнахме и не можахме да заспим много дълго време, то не беше въртене, то не беше чудо 

Доста работа отметнахме последните дни, но на мен ми беше спокойно. Бяхме си казали, че ще действаме полека без излишен стрес и нерви. Радвахме се на времето, което прекарвахме заедно 

[adi4ko]

  Правилно сте постъпили. Ами то в крайна сметка и аз се чудя защо само нерви съм хабила, като всичко беше перфектно А в крайна сметка от къде те взимаха?
Още, още искам да чуя

П.С. Видях няколко снимки... Страхотна си, като принцеса!

[elistoilova]

Благодаря, Ади  

Взеха ме пак от Карлово, но от на милото едната братовчедка. Даже този апартамент беше с по-добра локация и гостите ми го намериха лесно.

Последни часове като госпожичка (както ме наричаше милото)

Сутринта се събудихме сравнително наспани, предвид това че беше едва 7:30ч. Аз се изкъпах, облякох, пих едно бързо кафе и това беше. Не ми се ядеше. Още не можех да осъзная, че ТОВА е денят. Натоварихме колата с рокля, обувки, багаж и т.н. и милото ме закара пред салона. Там мама вече чакаше с нейната кола, за да преместим багажа и да го закара в апартамента за взимането ми. В салона ми измиха косата, навиха ме на ролки и гримьорката започна да ме гримира. През това време фризьорката прави прическа на сестра ми. Когато беше почти готова се обадих на мама да дойде и за нейната прическа. Направиха ѝ само сешоар. Мама и сестра ми тръгнаха да се дооправят, а аз останах да ми донаправят прическата. Беше ми супер спокойно, чак странно спокойно, все едно е обикновен ден. Когато и аз бях готова мама дойде да ме вземе. Отидохме в апартамента и там беше страхотно! Бяха надули и украсили с балони, подредили масата. Бях направила три сърца с датата и ги бях вързала с панделка. Бяха закачили и тях. Аз само залепих табелката "Тук Булка няма... Плати и разбери къде е...". И зачаках гостите... Стори ми се цяла вечност, а те всъщност всички дойдоха навреме. Всички ми повтаряха колко съм хубава! Започнаха да вадят телефони и фотоапарати да ме снимат. А аз бях с черен панталон, бял потник, грим, прическа и було  
Обясних им стратегията за пазенето на вратите, плащането, криенето на обувката и т.н.
Стратегията: Скрихме и двете обувки – едната на полюлея (за да я намери лесно и да се зарадва), а другата в една кутия за обувки под една масичка. Булката трябваше да се скрие в другата стая и когато той влезне да се чуди къде е. Идеята ми беше, когато той прекрачи прага на стаята, едно от момичетата да ми чукне на вратата и аз да излезна, да мина през коридора и да влезна в хола при него.
Дойде и фотографът. Понаснима разни неща, после се снимах с гостите. Пийнахме малко, хапнах 2-3 сладки и зачакахме. Милото ми се обади по едно време, че тръгват, а моите хора отстрани викат да си носи много пари, че няма да го пуснат. Той пък каза, че той идва с толкова много хора, че хич не го е страх – ще бута врати! Знаех, че остават не повече от 15-20мин. до идването му...

[milenuity]

много весело

давай нататък

[ros4e]

супееер
Скъпо ли те продадоха, Ели? че мен- направо за без пари

[adi4ko]

Супер и от мен За колко наистина? ros4e, присъединявам се и аз към теб, обезцениха ме много, че младоженеца си беше забравил парите

[elistoilova]

Ох, само за 19лв. са ме продали   Но обувките уплътни с 60лв.

Днес получих снимките, обаче втория диск не е наред и сега ще се обадя да кажа, да ми го пратят наново  

Взимане на булката

И така... скрих се аз в другата стая. Една моя приятелка дойде с мен, за да ми прави компания. Добре, че беше тя, че вече беше започнало да ми тупти яко сърцето. Стори ми се цяла вечност докато чуя оркестъра и да разбера, че са дошли. Милото даже каза, че ми били правили серенада под прозореца, но аз нали бях в другата стая и не съм чула Ще гледам на видеото. Започна данданията, чувах как моите хора не ги пускат да влезнат. В крайна сметка нахлуха. Оказа се че вратата се откачила от горната панта, хаха. По едно време едното момиче ми чукна на вратата да излизам и аз тръгнах. Стигнах до хола и се скрих зад кума. Той и младоженеца питаха къде е булката. По едно време кума забеляза, че съм зад него. Беше много смешно. Милото като ме видя дойде супер щастлив и ме целуна. Казахме му, че трябва да търси не една, ами цели две обувки. Той се позавъртя малко и намери „трудната” обувка. Даже си мислеше, че кутията е само за заблуда на противника и беше супер изненадан, че обувката е там. Да обаче в същата кутия имаше мъжки зимни боти и той хвана тях и каза нещо от сорта „Я какви черни обувки има булката!”  И започна тях да ми слага, пак смях в залата. Реши, че не са моите и се ориентира към бялата обувка. Да обаче оставаше да намери другата, а не се сещаше да погледне нагоре. Видеооператора подсказа малко: „Абе много му е топло на този младоженец!”.  Както казах, обувката беше на полюлея, но той е в едно с вентилатор. Започнаха да му попиват челото със салфетка.  Някой извика „абе пуснете вентилатора, че е много топло”. Тогава кума погледна нагоре и намери обувката. Наложи се да уплътняват и двете обувки. След като и тази работа беше свършена последваха няколко наздравици. Закичих мъжете с бутониерите, на жените вързах гривните. Баща ми ме изведе и ме предаде на кума. Последва хоро пред блока, малко снимки и се запътихме към обредния дом...

Обреден дом

По план график стигнахме пред обредния дом по-рано, за да имаме време за снимки, с който пожелае. Падна голямо снимане с гостите, ние седим, а те само се сменят един след друг. Дойде време да влизаме. Извикаха ни вътре. Жената каза „Елате насам в стаята за размисъл.”  , а ние „Ми то вече е късно, булката е дадена и взета”, а тя „Споко, само за инструкции ще влезнем.”. Обясни ни разни неща и тръгнахме към залата. Беше много хубаво, всички станаха на крака и ръкопляскаха. Започна церемонията. Когато ме попита дали го взимам за съпруг аз се обърнах с една голяма усмивка и го попитах „Да те взимам ли?!”  . Той само се усмихна. Естествено казах „ДА!”. На свой ред, когато го попитаха него, той демонстративно се обърна към публиката за съвет.  Никой не възрази, така че и той каза „ДА!”. Поканиха ни един по един за автограф. На отиване обмислях кога да го настъпя и евентуално кога той ще посегне. Реших да изчакам той да разпише и тогава. Да обаче на връщане, докато се разминавахме той тръгна да настъпва, но аз усетих и се измъкнах с танцова стъпка.  Голям смях в залата. Подписа той и се върна до мен. Аз обаче почаках малко и когато той не очакваше го настъпих.  После разчупихме питата – горе долу по равно се падна, пихме шампанско и т.н. Като приключи церемонията застанахме гостите да ни поздравят и подарят цветята. Накрая след като всички излезнаха, той ме изнесе на ръце.  Кумата хвърли късметите. Застанахме за обща снимка, после пак малко снимки с гостите. В Карлово има традиция след обредният дом да се отиде на паметника на Васил Левски и да се поднесат цветя. Майка ми ми даде букета, който бяхме поръчали и тръгнахме натам. Поднесохме цветята и се поснимахме с гостите и там. Решихме да се запътим към църквата. По пътя един от невръстните ми „обожатели” се престраши да ме хване за ръка и ме отведе почти до двора на църквата.

[milenuity]

 
Ели, това с настъпването  - много весело . Ние жените се убедих, че сме уникални. Колкото и мъже да съм питала, никой от тях не се е сетил в онзи момент, за настъпването. А ние...
И аз настъпих! Даже съвсем демонстративно, докато той подписваше и беше с гръб към мен, клекнах, вдигнах си роклятя така, че хубаво да ми се виждат обувките, и когато той се обърна и се върна към мен (беше само крачка-две) аз го настъпих. Сега се чудя, как не е видял, че си държа роклята....видеото ще покаже

[elistoilova]

Миленче, чакам с нетърпение видеото, дано да са заснели настъпването 

Ето снимки:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10151912973684905&type=1&l=1521ee0d90

Фотосесия:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10151912978694905&type=1&l=dc75ab80a6

Утре или в сряда трябва да получа и останалите снимки – поздравяването с гостите, торта, букет, жартиер и кумовата ръченица.

Надявам се по-късно да имам време да довърша разказа.