Очаквани зимно-пролетни бебета - Януари, Февруари, Март

[Scarlett]

menyanthe, а болницата избрала ли си? Какво се е случило при първото раждане?


Маги, ха дано по-лекичко ви мине преместването. Пък после ще ви е едно хубаво, новичко, с кеф ще си наредите нещата за бебка. Буйничка явно ще е девойката, мама и тати с много търпение да се запасят. Действително 4Д-тата са шоу за родителите, както се изразява моята лекарка, обаче е толкова емоционално. 

[menyanthe]

Scarlett, не съм си избрала болница, защото предпочитам да си избера лекар. Но това се оказа трудна задача.

За първото раждане - беше в Окръжна, при д-р Дачева - е, не ми се говори просто. Първо, предварително се бях разбрала с нея (уж), че не искам упойка и окситоцин. Като отидох там, обаче, тя не спря да "дудне" в продължение на 3 часа: защо съм се била мъчила, да ми били сложили упойка и окситоцин, че да минело по-бързо, ако чакам да стане от само себе си, ще минат още 5-6 часа и после нямало да имам сили да напъвам и не знам си какви още глупости. Тъй като болките от контракциите бяха доста силни (тя ме накара да лежа), аз взех, че й се вързах, че после няма да имам сили да напъвам и се съгласих. За половин час вече имах пълно разкритие, но нямах естествени напъни. Държаха ми краката разкрачени в шпагат, което ми пречеше да напъвам силно. Анестезиологът ме удари в корема с идеята да помогнел, но болката беше толкова силна, че за пръв и единствен път в живота си изкрещях от болка. Неадекватната реакция на Дачева беше: "Това пък за какво беше?" Накрая, след всяко мое напъване, малката се връщаше обратно - това ми го каза няколко пъти Дачева и аз й казах, че не мога да напъвам повече (с което имах предвид, че по-силно от това не мога - поне не и в тази поза), използвайки краткото време между две контракции, за да може тя да си направи сметката дали има смисъл да напъвам още или направо да предприема нещо друго - все пак тя вижда какво става и колко точно се връща - ако си стои на едно място, очевидно няма смисъл от цялото упражнение. Но нейната отново неадекватна реакция беше: "Е как да не можеш да напъваш? Млада, здрава жена, пък да не може да напъва!" Изобщо не разбра какво имах предвид. След още няколко напъна от моя страна, на нея най-накрая й просветна, че така няма да стане и трябва да използва форцепс. След това ме ши известно време. Най-гадното от всичко, обаче, беше болката - зверската постоянна болка ме държа 2-3 седмици (до степен, че не можех да си стоя на краката от болка, не можех да ходя, и най-малкото движение увеличаваше болката до степен на нетърпимост), 2 месеца не можех да сядам, а болката изчезна напълно около 6 месеца след раждането.
Ако вместо да ме навива за окситоцин, беше ме накарала да стана (за да са малко по-поносими контракциите и да се ускори разкритието), щеше да е много по-добре. Защото съм сигурна, че ако организмът ми беше имал възможността да се подготви сам за раждането, щеше да е по-вероятно да имам естествени напъни - които да помогнат за самото раждане и можеше самото раждане да протече по-леко и възстановяването ми след него да е по-бързо.
Но повече при д-р Дачева няма да стъпя никога! Заради това сега предпочитам да си избера лекар, а не болница.

П.П. Преживяването беше толкова кошмарно за мен, че не исках повече никога да забременявам и бях решила, че следващите деца ще са осиновени. Доста се бях травмирала, а и още съм.

[svekarva]

В повечето случаи второто раждане е по- бързо и по- леко, дано и при теб е така Успех с избора на доктор.

[магито]

Леле Манянте, не знаех какъв кошмар е било раждането ти.Наистина звучи ужасно.Аз гледах преди да забременея едни предавания за ражданията по света в много добри болници и ми направи впечатление, че на много малко места се ражда на магаре, разчекната.На повечето места остават родилката да е в удобна за нея поза, която и дава възможност максимално да напъва и лесно да изкара бебето.А реално тая разкрачена поза е удобна за лекарите и акушерките.

Аз имам добри отзиви както за доктора така и за болницата като цяло.Те, понеже са частна, много държат да са в крак с новите тенденции.Е нямат разни обособени зали с аромати и т.н., но се съобразяват с желанията на родилките, много са внимателни и помагат много.А и после помагат много за кърменето, за разлика от държавното АГ, дето ти казват ти кърма нямаш дай му АМ и до там, дори не ти показват как да го сложиш на гърда.

Скарлет, ако знаеш колко рита тая пикла в корема, ако е така и като се роди, да му мислим.Но да сме здрави пък ще я гледаме дива или послушна.

[Scarlett]

menyanthe, съжалявам, че си минала през това. Спор да няма, лекарят е най-важен. Аз затова ще раждам при лекарката, която си ми следи цялата бременност. Моят спомен от първото ми раждане не е травмиращ, при мен нямаше упойка и окситоцин, пък и се разхождах из стаята за по-бързо разкритие. Така че сега смело чакам второто раждане, пък каквото дойде. Важно бебчовците да са здрави накрая. На нас като майки така ни е писано - каквото такова, все ще го изтърпим.

[menyanthe]

svekarva, само тази мисъл ме крепи в момента! 

А за лекаря - сега ще се хвана да чета отзиви, пък все ще си намеря нещо...

[svekarva]

menyanthe , пък като стане напечено, си викаш "ще издържа, този път е за последно вече". 

[sabeva_07]

Магито и аз съм на феро фолгама 2пъти по 2. На теб каква ти беше стойността на хемоглобина преди да ти изпишат желязото? Защото аз все още се съмнявам че на мен трябваше да ми изписват, може би защото ще съм с операция и за това да ми се качи малко стойността.

[flyin]

Моят спомен от първото ми раждане не е травмиращ, при мен нямаше упойка и окситоцин, пък и се разхождах из стаята за по-бързо разкритие. Така че сега смело чакам второто раждане, пък каквото дойде. Важно бебчовците да са здрави накрая. На нас като майки така ни е писано - каквото такова, все ще го изтърпим.

Скарлет, ти къде си раждала първия път? Извинявай, ако вече си споменала (не знам защо Щерев ми се върти в главата).
Аз се подготвям психически, че ме чака трудна задача, но трябва да стискам зъби и да не се паникьосвам. От една страна - защото съм чувала, че при силен стрес окситоцинът (естественият) в кръвта намалява и се забавя родилният процес, от друга - това бебе си заслужава усилията. Само да сме живи и здрави, дано всичко мине наред при всички 

Освен това винаги ще ме крепи споменът за разказа на Свекърва за раждането на втория й син Благодаря ти, Свекървичке 

[магито]

Събева, моят хемоглобин беше 94, вливаха ми и желязо на банки, две банки по-точно ми вляха.Не знам колко е ниско, но лекаря се притеснява.А колкото до раждането още не сме решили как ще е, но независимо дали с операция или нормално хемоглобина трябва да е нормален, защото се вреди и на детето и на майката така.

[Scarlett]

Flyin, раждах в болница Вита. Сега живот и здраве пак там. В Щерев само веднъж съм ходила на училище за родители.

Маги, как успя да смъкнеш толкова много хемоглобина? Нали досега беше добре. 94 си е доста ниска стойност. Дано бързо се оправи.

[магито]

Не знам.Беше 120 и изведнъж 94, че ми и повториха изследването да няма грешка.Та сега чинно си пия хаповете и слушам докторите, защото знам какви могат да са последствията от един нисък хемоглобин.

[menyanthe]

Засега май ще се насоча към Арабаджикова за раждането в 1-ва АГ. Даже се замислям и за водно раждане...

[svekarva]

За лично спокойствие е хубаво всичко да е предвидено, пък после да се действа според развитието на събитието. Аз първия път имах уговорена лекарка, която обаче не можа да дойде, защото детето и се разболя от шарка. Втория път се бях подсигурила с двама доктори и болница, в която работят куп познати и роднини, но така и не успях да стигна до там . Очакваше се раждане с повишено внимание, защото бях на 34 години, 7 години след първото, едър плод, пък и бях качила 25 килограма . Но друго ми било писано....
flyin и всички останали, от сърце ви пожелавам леко и бързо раждане като моето второ

[menyanthe]

Или като първото (и единствено) на моята свекърва - отишла в болницата и за половин час (без системи) родила - без шевове, без нищо. След това я накарали да лежи малко (въпреки че тя била готова да стане веднага). После си се прибрала сама с бебето и никакви проблеми, никакви болки, нищо! Та я има и другата крайност  Да не се плашите от моя разказ.