А как се разбирате със свекървата ? - част 4

[fiibi_bg]

Старата тема е тук

[fiibi_bg]

Миши ,съгласна съм ,че всичко зависи от хората ,но и аз нали това писах .Нека бъдем по-толерантни.
А колкото до това ,че свекърва ти InLove_Girl не се интересува от здравето на сина си ,по склонна съм да си мисля ,че или не ти вярва на това ,което казваш или не вярва ,защото не й се иска да е така.Също е силно вероятно и да не осъзнава сериозността на ситуацията и може би трябва да й се обясни./т.е. съпругът ти да й обясни/.Единици са майките ,на които не им пука за здравето на децата им.

[emmmmmy]

"Не ме разбрахте smile с този пример исках да кажа, че понякога си мислят че знаят всичко по - добре от снаха си за сина си. Както по - доло имаше пример за кръвното. Разбира се, че не трябва да се намесват за дребни неща, но те се трупат и трупат и прерастват в нещо по - голямо. В този случай се почуствах кофти понеже казах какво харесва и едва не стана скандала и то от дреболия.  smile"

Фийби, само да вметна че това с чушките го бе написала Миши, а това с кръвното- Inlovegirl. да не стане някоя неразбория пак .
Миши, вярно е това че дребните неща се трупат- аз затова направих огромни жертви за да сме сами двамата...

[InLove_Girl]

Фиби, нещата се трупат и когато майките не проявяват ама грам толерантност, то снахата колкото и да е търпелива и мълчалива....Скандала е готов, и се започва с чушките на Миши и се свършва до това..."тя не ме уважава, тя не е добра за сина ми"... Просто е факт!

Еми благодаря ти за уточнението с постовете  Между другото радвам се, че се възприела моя метод- ДЕЙСТВА  Вчера вечерта даже свеки се обажда да ме пита дали искам да е облечена с нещо по специално като цвятт за сватбата...И да съм и препоръчала фризьор....и ДОРИ да ме пита как готвя печените зеленчуци, защото като сме отидели да може да сготви на милото, та да яде здравословно    И това след като не сме ходили близо 3 седмици и се чуваме само, когато те звъннат 

[fiibi_bg]

Вчера вечерта даже свеки се обажда да ме пита дали искам да е облечена с нещо по специално като цвятт за сватбата...И да съм и препоръчала фризьор....и ДОРИ да ме пита как готвя печените зеленчуци, защото като сме отидели да може да сготви на милото, та да яде здравословно    И това след като не сме ходили близо 3 седмици и се чуваме само, когато те звъннат 

Ето,че успехите се трупат също.Дано позитивите са повече.

Аз пък поглеждам и от другата страна на нещата.Имам брат ,майка ми също е свекърва и виждам нещата през друга призма.И когато става въпрос за майка ми ,винаги съм склонна да обвиня снаха ми ,че не действа правилно.
Затова и писах ,че трябва да бъдем по-толерантни ,че тези свекърви едва ли са толкова лоши ,защото и те са майки .Просто както всичко в живота трябва да приемам с усмивка ,по-малко негативизъм и дребнавост .Аз съм омъжена пет години и никога не съм допускала ,а и няма да допусна негативно отношение към фамилията на съпруга ми .Дори и те понякога да не са прави .Има си начини за всичко .Полека ,с търпение и разбирателство.

[skylife]

Е - винаги за всичко си има начини...Но най- вече зависи от човека. Аз винаги се опитвам да се поставя и в отсрещното положение, и понякога заемам страната на свекърва ми, точно от гледна точка на това че и тя е майка, и знам как моята майка би се почувствала в дадена ситуация.

Обаче да те обвиняват безпричинно, че едва ли не забраняваш на съпруга си да се вижда с майка си и че му поставяш часово ограничение, да не вярваш на НЕГОВИТЕ обяснения и да поставяш някого на кръстосан разпит, извинявам се, ама това граничи с безумие...според мен. Но - и аз като "послушно дете" си изтърпях разпита, "белким" вече се разбере, че не съм аз причината за разни работи. Това не означава обаче, че съм си спестила нервите СЛЕД това, независимо че в самия момент съм постъпила "както трябва". И точно поради преглъщането на хиляди такива неща, сега ходя с торбичка с хапчета и със 100 болести на нервна почва...Е - сигурно това е справедливостта и наградата, за това че "постъпваш правилно" и мълчиш...

[emmmmmy]

тази торба с хапчета ми е позната... дай да си разменим торбите, белким подействат 
а то задържането в себе си наистина има и този краен завършек - психосоматични болести...

[InLove_Girl]

Освен че самия ти ставаш кълбо от нерви...по един или друг начин всички тези натрупани неща се отразяват и на мъжа до теб...А в повечето случаи майките им като изкажат "градивната" си критика или дадат съвета, който не подлежи на коментар, забравят и не им пука, как това се отразява на новото семейство!

[skylife]

тази торба с хапчета ми е позната... дай да си разменим торбите, белким подействат 
а то задържането в себе си наистина има и този краен завършек - психосоматични болести...

Чакай сега - тия са ми нови хаха, ако подействат - ще ти кажа 

[anna_karenina]

Аз повтарям за трети път, че не отнемам правото никому да се оплаква, нито пък казвам, че свекървите винаги са прави. (но и едва ли винаги са криви). Просто според мен не бива да се говори с твърде голямо неуважение и грубост за майките на мъжете ви. Не може ли да се избегне думата "звяр", "изперкала",  "нагла и безочлива натрапница", "Умраза(оригинал и то от поне 2 места)",  има по-дипломатични думи като "авторитетна", "не ни чува изобщо", "меси се винаги в отношенията" и т.н., просто по-малко грозни думи, често с подобен смисъл.

Има и много момичета, които културно говорят за майките на мъжете си, въпреки че не се разбират с тях. За тях нищо не казвам.

Иначе просто не мога да повярвам, че повечето свекърви са такива, все трябва и от снахата да зависи... аз познавам само 2 майки с много големи "авторски права" върху синовете си, които отричат всяка тяхна приятелка и не искат да ги делят, струва ми се ужасно това положение. Ако това е "нормалното", направо не ми се мисли...Аз съм голяма късметлийка тогава, ако помисля, все ще намеря от какво да се оплача, но сме си свикнали и намерили баланс като че ли...Пример: преди ме дразнеше как семейството на мъж  ми звъни поне по 5 пъти на ден да го види как е, когато сме на почивка, а това толкова рядко се случваше..Винаги му намираха задачи и то тежки и времеемки, изобщо той е много съвестен и сам си изпълняваше 100 задължения на седмица. В началото това адски ме дразнеше, сега едно че, е по-балансирано, второ вече аз го бутам "звъня ли на майка ти да видиш как е? Няма ли да й помогнеш за еди какво си?"  Може би и аз се промених заради това, че жената вече е сама и искам да й улесним живота колкото можем, без  това да натежи много на нашия...Но винаги гледам да се поставям на нейно място- един ден ако имам син, той няма да изчезне за мен, само защото си е хванал приятелка...Мисля, че и тя се сеща какво е било да е "снаха" и затова подхождаме с разбиране в "деленето" на любимия и на двете ни мъж Но тя винаги ми дава "предимство" и знае, че аз съм бъдещето му...

И последно- наистина ли мислите, че който не е в лоши отношения със свекърва си, няма право да се изказва по темата? Т.е. да имаме само ЕДНА гледна точка и да се насъскваме енда друга, това ли е идеята? И който се опита да каже нещо обективно и от друга гледна точка, бива изгонен? Тогава във форума да не влизат и тези, които не планират сватба, все пак е сватбен; в темите на мъжете да пишат само мъже; който е на друго мнение от общото, да се бан-ва и т.н....Ако това е решението, добре, но според мен с нищо никого не съм засегнала- не видях някъде да съм обидила когото и да би ло от вас   

[carlyangel]

anna_karenina,изказвай се,но твоята работа прилича малко на "сития на гладния не вярва",нали се сещаш. Темата е "Как се разбирате със свекървата",казваш добре,обясняваш и така.Аз и 2 свекърви не познавам,коит0 да са в лоши отношения със снахите си,но не вярвам някой да си измисля.Най-малкото,че тези теми са отдушник и е в рамките на нормалното да се изразяваме по-така.Не си мисли,че свекървите не го правят зад гърба на снахата. Има известна доза издребняване,но повярвай ми,докато бяхме под един покри 4 години и аз се хващах за най-малкото,направо се побърквах. И аз съм на мнение,че трябва да се живее отделно,дори с цената на лишения,както беше при нас.Струва си,повярвайте ми!
За протокола-аз много добре се разбирам със свекърва си,просто за момента няма накъде повече.

[tsvet_3]

anna_karenina ти пак не проявяваш разбиране към момичетата тук . ти самата даваш примери за лошо отношение на свекървите и пак изкарваш снахите виновни за всичко. не мога да те разбера честно казано.

[InLove_Girl]

Нещо, което ме потресе ....
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,5691.0.html

[emmmmmy]

да е благодарно момичето че се е махнал преди сватбата... Още като четох в началото историята и фактът че не я е запознавал сума ти време с майка си, говори за самия ѝ приятел.

[cveta_d86]

Направо го чета и не мога да повярвам, че съществуват такива хорааааа 

[InLove_Girl]

Тааа...както и да е....не винаги снахите са виновни...за това постнах тази стара тема  Дали е виновен бъдещия съпруг, дали майка му, дали тъщата....въпроса е , че не бива да се насажада вина у момичетата. Винаги компромиса ТРЯБВА да бъде двупосочен и то до определен момент, ако до този момент свекитата или тъщите не намерят границата...То снахите нямат НИКАКВА вина 

[tsvet_3]

Нещо, което ме потресе ....
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,5691.0.html

според мен направо се е отървала от това семейство   

[skylife]

Ех, какво да ви кажа...моя го познавам повече от половината си живот, и ние сме минали през това...и той слушаше мама за много неща докато беше по- малък. И сме се разделяли заради нейни приказки и "подкукуросвания". Сега като погледна назад, не знам как съм издържала всичко, но като погледна до себе си, виждам колко се е променило всичко...с колко усилия и нерви от моя страна няма значение, но понякога като си търпелив и оставиш човека да осмисли сам какво е станало и защо, нещата с годините се променят. Но за това мога да съм благодарна и на факта, че сме на 500 км от семействата си

[Monikamaria]

Аз си мисля, че да се пише в темата какво трябва и какво не трябва да направи едно семейство е абсолютно излишно. Реално всички много добре знаем какво трябва да се прави и какво не.  Въпросът е, че на практика не се получава така. А и всеки случай е строго индивидуален - това също всички го знаем. За мен лично, нищо не бива да се премълчава (и от страна на свекървата, и от страна на снахата) - това води единствено и само до задълбочаване на конфликта на подсъзнателно ниво. Просто задължително. И един ден това избива. По един или друг начин (именно от там идват и подхвърлянията и т.н.). Важното е всичко да е казано дипломатично, премерено и без да наранява или дразни другия.  И тъкмо там идва сложното. Не всеки приема чуждите думи, както и да са изказани, просто защото са истина (ако са истина) и не всеки умее или има желание дори, да си премери думите. Ако всички бяхме емоционално стабилни, без подсъзнателни противоречия, без комплекси, без потисканите мисли да си пробиват път по кофти начини, без да сме в критическата възраст и т.н., и т.н. тези неща нямаше да се случват.  Обаче - уви... не сме!
От друга страна да се дава предимство на свекървата, просто защото е майка за мен не е правилно. Свекървата е тази, която трябва да е по-зрялата, по-мъдрата, а не снахата. Казвам го с идеята не да не се уважава свекървата - напротив!!! Казвам го с идеята да не се бърка уважението с премълчаването и сляпото подчинение. Двете нямат нищо общо! Да мълчиш пред някого не означава, че го уважаваш. Това, за мен, е псевдо-уважение. Да казваш "тя е свекърва, значи е права", означава не, че мислиш, че е права, а че ти е набито в главата, че е така и точка, без дори да го разбираш. В същото време една майка, ако е възпитала правилно сина си, нищо няма да е в състояние да разруши тяхната връзка (а и не бива, но това е друг въпрос).  Но тази връзка не бива да пречи на неговата възможност да има семейство. Мъдрата свекърва трябва да помогне за това и да не пречи. Но помощта не се състои в постоянно даване на излишни "съвети". Помощта може да се състои и в това тя да се отдръпне. Не от сина си, а просто да не си позволява вмешателства в неговата връзка. Това обаче може да се случи единствено, ако свекървата е уверена в себе си и в сина си жена. От там нататък на такива свекърви мога само да им пожелая снахи, които са им благодарни за отношението и ги уважават, и съответно в семейството да цари мир! 

П.П. Съпругът трябва да защитава жена си (освен ако не е сгрешила наистина), според мен, защото сега е техен ред да създават и укрепват семейство! Времето, в което е трябвало свекървата да създава и укрепва отношения е минало, все пак! В такъв сегашен момент, тя просто трябва да ги поддържа, а изправяйки се срещу съпругата на сина си, тя не го прави. Надявам се, искрено (живот и здраве да стана свекърва), никога да не забравям тези неща!!!!

[InLove_Girl]

Прекрасен пост Monikamaria .. наистина си мнооого права ми се струва 

[alla]

В това за критическата има нещо вярно. От почти седем години сме заедно с бъдещия ми съпруг (един мини брак ). Определено има разлика от когато свеки беше 40+ и сега 50+. Не е лоша жената, но неща, които преди бяха почти нежабележими в характера и, вече са натрапчиви и дразнещи. За съжаление и майка ми е същата. Явно с възрастта хората се променят независимо дали са свекърви или не.

[Monikamaria]

InLove_Girl,  !!!

Явно с възрастта хората се променят независимо дали са свекърви или не.

Точно от това ме е страх и за самата мен! Не искам да си позволявам да забравям някои неща с възрастта, а това е трудно! Но първата крачка е да го осъзнаеш, нали!? 

[maya_bunny]

Моникамария, много харесвам мненията ти и те подкрепям по много въпроси, но точно в този случай не мисля, че трябва всичко да се казва на свеки, безмислено е. Ако са някакви дребни нещица, нищожни, няма смисъл да се споменават и да се прави забележка, защото ще и стане неприятно, после тя ще ти направи, на теб ще ти стане неприятно и т.н. Няма смисъл, отношенията между тези две жени са достатъчно деликатни. Разбира се, ако нещо значително те дразни и не си съгласна тогава си струва да се обсъде "face to face", но не абсолютно всичко, определено.

Аз засега нямам проблеми с моята свеки, и двете не сме никак лесни, но явно си го усещаме и се държим изключително внимателно една с друга и явно си се приемаме някакси с недостатъците. Стремя се да виждам и хубавите неща в нея, дребните да ги забравям и да не обръщам внимание (даже се смея на тях, ама това не го казвайте на никой) и нещата са ок. Дано и занапред. Но определено шашка и свалям, че се старае да не се меси, да помага, когато може, а иначе на моменти сме различни характери, на моменти сходни, но винаги се стремим да има търпимост и усещам, че често си премълчаваме и двете, защото става въпрос за дребни неща.

[fiibi_bg]

Майче ,точно за това говорех.За взаимно усещане и толериране.А иначе е ясно ,че всеки е различен и сам по себе си "чешит".

Колкото до процесите на стареене ,много често не зависят от самите нас.Защото с напредването на възрастта слерозират тъкани ,неврони ,променя се секрецията на  хормони и т.н. и т.н. ,чисто физиологични процеси ,които ние ,хората трудно можем да контролираме в един момент.Всичко опира до цялостният ни начин на живот преди настъпването на тези процеси и когато в един момент се окажем в тяхната железна хватка ,а не сме готови за това ,единственото ,което ни остава е да проявим разбиране.

И за да не си помислите ,че защитавам свекървите ще ви дам пример с моята баба ,която с настъпването на склерозата ,чувствително се промени и се налага дори и близки до нея хора като мен и майка ми да проявяваме невиждано чувство на търпеливост.Да не говорим ,ако бяхме снахи как щеше да е ....

[Monikamaria]

Майче, ние всъщност май не сме на различни мнения.  Аз писах как би трябвало да се получи и би било най-добре, според мен. Но уви, точно това писах - почти невъзможно е, поради причините, които изредих.  И тъкмо там се корени проблема. 

[Happylife]

Аз си мисля, че да се пише в темата какво трябва и какво не трябва да направи едно семейство е абсолютно излишно. Реално всички много добре знаем какво трябва да се прави и какво не.  Въпросът е, че на практика не се получава така. А и всеки случай е строго индивидуален - това също всички го знаем. За мен лично, нищо не бива да се премълчава (и от страна на свекървата, и от страна на снахата) - това води единствено и само до задълбочаване на конфликта на подсъзнателно ниво. Просто задължително. И един ден това избива. По един или друг начин (именно от там идват и подхвърлянията и т.н.). Важното е всичко да е казано дипломатично, премерено и без да наранява или дразни другия.  И тъкмо там идва сложното. Не всеки приема чуждите думи, както и да са изказани, просто защото са истина (ако са истина) и не всеки умее или има желание дори, да си премери думите. Ако всички бяхме емоционално стабилни, без подсъзнателни противоречия, без комплекси, без потисканите мисли да си пробиват път по кофти начини, без да сме в критическата възраст и т.н., и т.н. тези неща нямаше да се случват.  Обаче - уви... не сме!
От друга страна да се дава предимство на свекървата, просто защото е майка за мен не е правилно. Свекървата е тази, която трябва да е по-зрялата, по-мъдрата, а не снахата. Казвам го с идеята не да не се уважава свекървата - напротив!!! Казвам го с идеята да не се бърка уважението с премълчаването и сляпото подчинение. Двете нямат нищо общо! Да мълчиш пред някого не означава, че го уважаваш. Това, за мен, е псевдо-уважение. Да казваш "тя е свекърва, значи е права", означава не, че мислиш, че е права, а че ти е набито в главата, че е така и точка, без дори да го разбираш. В същото време една майка, ако е възпитала правилно сина си, нищо няма да е в състояние да разруши тяхната връзка (а и не бива, но това е друг въпрос).  Но тази връзка не бива да пречи на неговата възможност да има семейство. Мъдрата свекърва трябва да помогне за това и да не пречи. Но помощта не се състои в постоянно даване на излишни "съвети". Помощта може да се състои и в това тя да се отдръпне. Не от сина си, а просто да не си позволява вмешателства в неговата връзка. Това обаче може да се случи единствено, ако свекървата е уверена в себе си и в сина си жена. От там нататък на такива свекърви мога само да им пожелая снахи, които са им благодарни за отношението и ги уважават, и съответно в семейството да цари мир! 

П.П. Съпругът трябва да защитава жена си (освен ако не е сгрешила наистина), според мен, защото сега е техен ред да създават и укрепват семейство! Времето, в което е трябвало свекървата да създава и укрепва отношения е минало, все пак! В такъв сегашен момент, тя просто трябва да ги поддържа, а изправяйки се срещу съпругата на сина си, тя не го прави. Надявам се, искрено (живот и здраве да стана свекърва), никога да не забравям тези неща!!!!

Monikamaria, прекрасен пост! Няма какво да добавя, освен, че си абсолютно права! За съжаление моята не е от мъдрите и зрелите, напротив държи се като кисело дете почти през цялото време...

[petia___88]

С моята бъдеща свекърва нямам проблеми , не живеем заедно и това помага за добрите отношения .Надявам се така и да си продължават нещата 

[MaryM]

Аз съм си в чудни отношения с моята (пу пу) , може би защото живее на 200 км от София
Извън шегата, мисля че в повечето случаи е въпрос на желание, дипломатичност и такт. Убедено вярвам че с всеки човек можеш да се разбереш с добро, като го изслушаш и се опиташ да разбереш неговата гледна точка, това което го притеснява и причинява конкретен проблем/и. Винаги има вариант да се намери компромсно решение в отношенията между двама човека - поне когато "проблемният" човек ти е важен. Мисля че майката на съпруга ти при всички положения влиза в тази категория. И още нещо - хубаво е човек да се поогледа и в себе си преди да вини само другите, това също много помага

[Mystique]

Искрено и благородно завиждам на всички бъдещи и настоящи бълки, които се разбират със свекървите си. Аз не мога да се похваля с такова нещо... обаче.

[InLove_Girl]

Стига Mystique , толкова ли е страшно..Заедно ли живеете ?

[emmmmmy]

Mystique, стойте колкото е възможно по -настрани, или дори  и най-малката възможност да имате, с риск да живеете с по-малко пари, идете на квартира. 

[Mystique]

Момичета, отделно сме с годеника, много по - страшно е дори от това да живея с нея... 

[gothic_queen]

Ох,ох ,като ви чета...При нас е обратното аз нямам проблеми със 'свеки',по -скоро мъжо има с 'тъщата'-и мама и той са скорпиони,доста 'хард' характери и не се погаждат на моменти....Докато аз смея да твърдя ,че се разбирам с неговата майка,досега нищо лошо не съм видяла от нея,тя е много либерален и разбран човек,не знам да  се е месила някога в отношенията нито на нас,нито на другите и две деца,които също са женени...Не живеем по принцип заедно ние сме си в Пловдив,родителите ни в Сандански,,по ваканции се прибираме само,или ако те ни дойдат на гости...Може би ,ако бяхме в една къща щяха да възникват някакви несъгласия и леки дразги от битов характер,което е нормално,но едва ли щеше да е нещо сериозно.

[rady17]

Здравейте момичета 
За щастие аз не мога да се оплача, но и няма да хваля, всеки си има нещо за дялкане (вкл. и аз). По назад в коментарите четох, че трябва да сме благодарни на свекървите си, че са отгледали и възпитали нашите половинки. И защо по точно да съм и благодарна...нима възпитанието и отглеждането на едно дете не е нормално за една майка. Или к'во ние като имаме деца живи и здрави, да казваме е...да си ми благодарна/ен, че съм си възпитала детето. Я стига за всяка една майка това трябва да и е приоритет номер 1, да отгледа и  възпита детето си. 

[pebbles]

Е, не мисля, че става въпрос да сме благодарни, че някой е изпълнил майчинските си задължения. Макар че, и това е повече отколкото може да се желае в някои случаи. Става въпрос за благодарност, че тази жена е отгледала и възпитала точно човека, който е твоята половинка. Защото, ако го беше възпитала малко по-иначе нямаше да е точният човек, нали така.

Да не се разбира, че съм напълно съгласна с думата благодарност. По-скоро клоня към уважение. Но, със сигурност е някъде там моето усещане по темата.

[_Ezra_]

хехе, готик, аз също съм скорпи и си представям какво е  странни птици сме.
Иначе аз съм от тези, които се радват на свекървите си и се надявам и за напред да е така, много пъти ми е помагала, страхотен слушател е и като цяло е доста тактична. Милото пък е такъв, че подкрепя мен или нея взависимост кой мисли че е прав, а не дали му е майка, а аз бъдеща жена. Тя самата е казвала колко мн. пъти ме е защитавал. Така че плюсове и минуси си има, аз също не винаги съм „цвете„ така че... мисля че сме в норм. отношения.

Отделно че никога не ми е натяквала защо не готвя хубаво( аз и мн. време нямам), а тя готви суперско! Помагала ми е, не сме живели всеки ден заедно, но преди да се преместим в отделно жилище двамата заедно; бях половината време все в тях и спях и там; пътувала съм доста насам натам с тях и даже и на почивки, освен на селото им в планината; и винаги съм била мн. спокойна и с двамата му родители... Малко като две деца сме пред тях понякога като спорим за нещо  но за повече от 7 г това е .
Иначе считам, че има нещо вярно и в това, че нещата се променят... надявам се обаче да сме винаги в нормални отношения, както и той с нашите 

[Monikamaria]

и винаги съм била мн. спокойна и с двамата му родители...

Това е страхотно!   Много е важно това!

Аз съм малко в чуденка! Ние сме в разгара на подготовката за бебо. Остават ни още малко неща да купим и ще се отдадем на чакане. И много сме щастливи, но... Усещам, че на таткото му е малко кофти заради майка му. Майка ми се включва в подготовката с пълни сили. Обикаля, пазарува подаръци, вълнува се, само за бебето говори. Обаче свеки...не. Когато се чуваме ме пита как съм, как се чувствам и толкова. И на мъжа ми му е гадно. Показа й покупките, които сме направили и после ми каза, че е искал да я въвлече в подготовката, да й подскаже, че иска и тя да се включи. Ами тя мълчеше и нищо- напълно безизразна.  Не ме разбирайте погрешно - не искам подаръци да му купува!!! Говорим за един ентусиазъм просто, за демонстриране на радост. А тя говори само за другото внуче. Каквато и тема да се повдигне - към това отива. Мъжът ми ми заяви дори, че се притеснява, че майка му няма да разбере, че има второ внуче.  Аз му казах, че просто не знам какво да й кажа. Споделям й какво става, но като няма реакция...просто идея нямам какво да направя. Успокоих го, че явно ще прояви отношение, когато бебето се появи. Но...аз самата малко се притеснявам. Не искам да я изолирам в никакъв случай. Но ако така продължава, аз не мога насила да я карам и сама да полагам усилия тя да се вълнува от своето внуче. Не ми се вижда правилно. А и нямам желание. Моето дете няма нужда от подобни неща!
На вас как ви се струва подобна ситуация?

[Princess_of_the_Dawn]

Monikamaria, може би тя не смее да се включи да не помислиш, че се набутва там където не й е работата. Примерно пробвай да я поканиш да отидете заедно до магазина да купите някои бебешки неща, кажи, че е важно и нейното мнение или съвет за теб, да видиш как ще реагира. Ако откаже, тогава не се занимавай повече. Насила хубост не става знаеш. И въобще не се притеснявай, защото сега трябва да си спокойна и единствено да се наслаждаваш на бременността.

[Evalina]

Monikamaria, не познавам свекърва ти, но не вярвам да не се радва за предстоящото събитие.
Явно просто не го показва по начин, по който вие да го видите и разберете. Както се казва в една сентенция "Това, че не те обичам по начина по който ти искаш, не значи, че не те обичам достатъчно много". Явно тя е по-сдържан човек, който не обича да се меси и да изразява бурно емоциите си.
Предполагам и при подготовката за сватбата ви е била така - останала е по-настрана от всичките приготовления. Приеми я такава, радвай се за бъдещето бебче и бъди сигурна, че и тя се радва, по свой си начин 

[fashion]

Monikamira, здравей
Според мен свекърва ти не смее да участва в подготовката, защото (и аз съм чувала) не трябва преди да се роди детето да се купува и подготвя нищо... Много рядко някой купува преди да е родено. Така ,че не се тревожи, сигурна съм ,че като се роди ще  е много щастлива 

[emmmmmy]

Моникамария, моята баба по бащина линия, Бог да я прости, правеше същото цял живот. Идваше един път в седмицата и говореше на майка ми и мен за другия си внук от дъщеря си, не се е интересувала кой знае колко от нас, за подаръци също. Майка ми ми е разказвала че е било така и когато е била бременна с мен. Това си е моето мнение, обаче. Не мога да съдя никой- всеки е пристрастен и субективен на този свят. 
На твое място, бих я попитала мило но директно, дали се притеснява от нещо, от суеверие ли го прави или има друг проблем който би желала да сподели с вас.

[Monikamaria]

Благодаря на всички ви за отговорите!  Имах нужда да чуя няколко различни мнания!
По въпроса за сдържаността, мисля, че не е там въпросът, защото за нищо друго не е сдържана. Изказва отношение по всички въпроси, обича да дава съвети, независимо дали ги искам. Показва емоции, дори за суууупер незначителни неща, но...по отношение на другото внуче. Вече си мисля, че изглеждам едва ли не ревнива, но не е така. Защото другото внуче (на 12 години) много ми харесва като дете и и аз му се радвам. Но все пак... Тя вече веднъж ми каза: "Аз го кръстих (мъжа ми) на свекърва ми, защото не исках тя да ги дели двамата с по-големия (т.е. да обича повече по-големия брат)". И аз тогава се замислих по въпроса. Преди това не ми беше и хрумвало, че по-малкия е възможно по-малко да се обича. Тя между другото още не знае как ще се казва бебето. Не ме е питала. Това нормално ли е? 
За това да не се купува предварително за бебето съм чувала и аз. Но съм против - не мога да родя и за детето ми нищо да не е подготвено! Това е нелепо според мен! Да се появи горкото и да няма дрешки, къде да спи, с какво да се изкъпе и т.н. И да ми се наложи току що родила да обикалям или други да избират какво на мен ще ми е нужно. И тя ясно го разбра това. И се изказа още в началото "ама много е рано, нищо не купувайте". Е, ок, но ние решаваме. И щом сме купили и ти показваме едно сладко малко гащеризонче, което ще бъде на твоето внуче, може ли да стоиш като препарирана и да не се усмихнеш дори, да не ти домилее поне.... Просто ми е странно. И ми е кофти.
Но ще ви послушам и ще пробвам да я въвлека в цялата положителна емоция и ще поговоря. Да видим какво ще стане. 

[nadelina88]

Включвам се да пусна една малка шегичка.

Когато говорите или се обръщате към свекървата мило я наричате Свеки, а когато е гадно - Кърва! ..... "Ей, кърво?!" 

[Evalina]

Дойде време и аз да се разпиша в темата.
Свекърва ми направо ме побърква, лудвам покрай нея в последно време.
Тя си има навика да звъни на мъжа ми за щяло и нещало, ама напоследък само го чака да се прибере от работа, за да започне да звъни и да иска нещо от него.
Единият ден - свършила й водата (минералната), звъни на мъжа ми да й купи една 10-литрова туба и да й я закара. (Тук отварям една скоба да кажа, че тя почти нищо не носи, не че има някакви проблеми, но така е свикнала. Дори, когато трябва да се пренасят някакви покупки от колата до тях, тя не взима и една чанта, но това си е друга тема.)
На другия ден - пак звъни, тоалетната й хартия била на привършване, иска мъжа ми да я закара до МЕТРО - само там успявала да си хареса.
На следващия ден - мивката й се запушила, свършил й препарата за незнам си какво, после - пак нещо. Винаги намира с какво да го ангажира. И така почти всеки ден.
На мен ми писна да го чакам да се прибере и вместо да ми помогне с вечерята и да си поговорим, той хуква по задачи.
Знам, че ще ми кажете да поговоря с него - говорили сме. Но разговора протича по следния начин - не мога да оставя майка си без вода, или със запушена мивка, или там каквото е на дневен ред.
И винаги е един мил и ме моли да го разбера и се извинява, и обещава, че ще се върне максимално бързо, а на мен ми става криво, че съм такова мрънкало. Вариантът да говоря с нея също не върви.
Абе, няма какво да се направи, ама поне така като се оплача, ми минава малко яда

[emmmmmy]

това щеше да е нормално, ако майка му бе към 80 годишна, както изискват всекидневни грижи моята баба и дядо ми... Но в твоя случай , хич не мога да я съжаля- та тя  е намерила начин да привиква сина си и да му разбутва семейния уют. А и мъжът ти е твърде добър...
Но в крайна сметка, щом той е ок  с това, няма какво да се направи, всяко грубо противодействие от твоя страна, ще постига Нейните цели.

[Деска]

здравейте исках да ви споделя правилната формула за разбирателство ... аз моята свекърва я виждам най - много 3 пъти в годината , живеем в различни градове , женицата  е много мила и разбрана

[Christy]

Разбира ме се много добре от първия ден още, макар и да имах притеснения, защото той приключи много дълга връзка и непосредствено след това ме представи мен... Не знаех как ще ме приеме, но всичко е много добре!

След сватбата започваме (по-скоро продължаваме, но на по-високо ниво, ако мога така да се изразя) семеен бизнес с основно действащи фигури аз и тя  Предстои закупуването на офис (сградата сега ще се строи) и така... Надявам се всичко да остане нормално, а не да се изнервим една на друга покрай работата, но едва ли, мисля че всичко ще си остане супер 

[bubi_baby]

здравейте исках да ви споделя правилната формула за разбирателство ... аз моята свекърва я виждам най - много 3 пъти в годината , живеем в различни градове , женицата  е много мила и разбрана

Ти направо си щастливка!
Аз моята я виждам най-много 1 път в седмицата и така се чувствам много добре, ако можеше и по-рядко още по-добре, но... и така е добре поне не е при нас, защото иначе няма да ми издържат нервите просто...

[cchernata_perlichka]

Здравейте и от мен! Моята свекърва живее в чужбина и се прибира само веднъж в година и то за 3-4 седмици най -много. За 2 години и половина с Милото, с нея сме се виждали за 2 месеца общо. Разбираме се, тя се държи на положение, доста откровен човек е и това ми харесва, но не мога да понасям дъщеря й и внука й, не ме разбирайте погрешно, но те са едни използвачи нищо друго. Сега я чакаме да си дойде 2 седмици преди сватбата, до тук само пита как върви подготовката и това е, не е кой знае колко дейна, но го отдавам на факта, че е на хиляди километри и е затрупана с работа... Според мен, за сега се разбираме добре, достатъчно е виждането ни 1 път през годината, а живот и здраве някога ако реши да се върне в БГ тя ще си живее в КН, ние в София и това е