Кой как се запозна с бъдещия си съпруг II-ра част

[магито]

Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[AnGeL oF lOvE]

С него за пръв път се видяхме в кафето в което ходихме почти всеки ден и двамата. Знаехме се по физиономия, отвреме на време си казвахме "Здравей".

И тук идва и голямата роля на facebook! Една вечер той ми писа. Разговора се проточи. Прехвърлихме се в skype. Вкрайна сметка се разбрахме да се видим на следващия ден, в същото кафе. Вечерта премина в смях и веселие. Неусетно беше станало почти полунощ. Той ме изпрати до вкъщи. Усмивката му изглеждаше прелестна на уличната светлина. Естествено шисането продължи и след като се прибрахме.

След не много дълъг разговор той ми каза "след малко ще дойда до вас". Не му повярвах, понеже живееше на другия край на града. Но след около 15-тина минути телефонът ми извъня. Беше той и ме чакаше пред блока. отидохме в Абсолют (заведение с караоке). С първата ни целувка приключи прекрасната вечер.

Честно да си кажа, не хранех много надежди за връзката ни. Всичко стана прекалено бързо. Но за щастие грешах. Любовта по между ни не закъсня изобщо. 6 месеца по-късно вече живеехме заедно и говорихме за сватба и...за деца.

Нашата приказка никога няма двърши...

[teoDorra]

с моята половинка се запознахме в интернет..в един от сайтовете за запознанства...в последствие и двамата си признахме че сме имали регистрации само за забавление ,но не и за срещи на четири очи..но един ден той ми писа..аз отговорих, разменихме фейсбу-ци...и той ме покани на кафе в обедната почивка..оказа се, че работим на 5 мин. един от друг...и така... след 4 месеца заживяхме заедно... и след близо две години ми предложи брак... късмет, съдба, незнам, но дано никога не свърши 

[irkaaa]

  Аз като се сетя, и ме избива на смях. 2 години откакто живеех с моите съквартирантки, и те постоянно говореха за техен братовчед, на няколко пъти ме караха да ходя с тях и "техния братовчед" на събирания, ама все така се случваше , че не отивах. И веднъж празнуваме рожден ден в нашата квартира и той пристига с още 2 момчета. Като влезе в стаята, все едно си е у тях, викам си "къв пък е този, за какъв се мисли"  Пийваме си ние, аз освен алкохола и вода в едно малко шише, през 5 мин ги вдигах(него и 2-мата му прятели) да ми наливат, колкото повече ми наливат толкова повече смях, и от там като се тръгна с лафа за смешната вода  След това на дискотека, то едни танци, едно чудо. И общо взето от следващата ни среща сме заедно, вече почти 2 години. На втората седмица говореше на приятелите си да стягат костюмите за сватба(къде на майтап, къде на истина)  Надявам се винаги да сме си така, и толкова да се обчаме

[alo_madona]

Нашата история започна в интернет в чат сайт. Писахме си там около 3 ч. и накрая се разбрахме той да ме чака след училище на другият ден за да се видим. Срещата мина много приятно и забавно , но въпреки това не сме се надявали , че това ще се превърне в сериозна връзка. И така на шега , на майтап вече 3 г. заедно...

[sonja]

Ние с милото бяхме колеги от университета и вече от три години се познавахме, бяхме на "Здравей, здрасти" но нищо повече, нито ме е привличал по някакъв начин, нито съм го харесвала.. И изведнъж на един осми декември /вече бяхме трети курс/ аз го погледнах с други очи.. И незнам какво ми стана обаче, още преди да е станало нещо между нас и аз си викам: "Той ще е!" И направих всичко възможно да го спечеля, ходихме два-три пъти на кафе, аз измислях всякакви женски трикове да го накарам да се видим извън унито и накрая той ми дойде на гости в Студ. град в стаята и .. не излезе повече    и така и после две седмици някъде след като тръгнахме официално, аз се нанесох у тях с багажите и живеем вече 4ри години заедно Но макар че много прибързано взехме решение да живеем заедно, въобще не съжалявам, защото винаги сме се чувствали като семейство, още от първия момент и сега наистина ще станем и официално вече !! 

[mileidi]

хаха здравейте дами нас с годеника ми ни запозна бивше гадже... та по стечение  на обстоятелствата бяха колеги в университет.и така тва бивше гадже ходеше на лекции в определен ден от седмицата и понеже университета им не беше в нашия град аз ходих с него ,докато той беше на лекции аз се шматках по магазините и след лекции ходиха с колегите си да пият кафе и ме викаше при тях в кафето и така един ден в кафето беше с тях и моето слънце  .запознахме се и започнаха едни разговори по телефона.докато два месеца след това връзката ни беше факт...)и ето че 5 години по- късно сме на път да стам съпруг и съпруга...)

[pandelka]

А пък ние се запознахме в пушилнята на сградата, където работим. (От две различни фирми сме, които просто делят една сграда.) Деня, в който го забелязах, той обясняваше нещо на своите колежки, аз просто си пушех до тях, слушах го и си помислих : ето такъв ще бъде бъдещият ми съпруг!  
После го бях питала за нещо и му дадох визитка за да ми прати по мейл нещата. След няколко дни ми писа смс и след това беше първата среща 

[ForeverYours]

Хм.. нас ни запозна (както при mileidi ) бивше гадже... Общо взето беше една объркана и забавна история. С бившият нямахме кой знае каква задълбочена връзка, а настоящият беше в неговата компания... живеят и в един блок Всичко започна абсолютно приятелски, но лека-по-лека започнах да усещам разлика в отношението към мен... както и какво значи да си с момче и с мъж.. в истинския смисъл на думата Имаше кафенца, излизания.. но понеже съм жалостива нямах смелост да скъсам тогавашния ми приятел и се наложи да имаме тайна връзка известно време честно казано това беше най- забавното и тръпкаво нещо в живота ми Ходехме по закътани кафенца, където никой не може да ни види... излизахме от града само за да се видим..... беше... ами... прекрасно  беше толкова романтично... той беше толкова мил, толкова грижовен, направо не вярвах, че такова нещо може да съществува, защото определено не ми се беше случвало...... Ахх и така забърках ги едни каши.. малко като във филм още по- обърканото е, че брата на бившият ми, беше най- добрият ми приятел, с който имахме малко неизяснени отношения и общо взето ми се разсърди не заради това, че оставих брат му, а за това, че не съм с него хахахаха ........... Объркано е сега аз съм лошата и всички ми се сърдят...... най- забавното пък е,когато се виждаме около блока (аз се изнесох при настоящия и бъдещ мъж ) и бивам подминавана като пътен знак и от двамата не знам дали някой ме разбра, но поне споделих

[dany_87]

Ние се запознахме още в ученическите ни години,беше на квартира тук с бившия ми....
3 години не се бяхме виждали,и на сватбата наа сестра ми се видяхме,той беше гост от мъжката страна....и така се разви вечерта,че вече две години сме заедно

[panteryx]

Хахаха ,като се сетя как ние се запознахме и чак ми става неудобно 
Работех в едно заведение имах си гадже с което си излизахме  напред назад ,но не беше нищо сериозно ,тогава моя позната ми предложи работа при нейн приятел в магазин и аз приех .Запознах се с двамата шефове и познайте какво стана тръгнах с единия ,той беше различен ,мил,нежен  и от тогава 4 години сме заедно и имаме прекрасно детенце 

[cherry_dream]

Ние се запознахме лятото на 2006 година. Аз бях излязла на кафе с една моя приятелка и при нас по едно време дойде един познат да ни види как сме. След него дойдоха още 2 момчета. Едното беше моят годеник. Запознахме се, говорихме си цяла вечер, но нищо повече. Моята приятелка обаче си беше харесала другото момче и постоянно ме влачеше с нея за подкрепа, следователно и моят годеник и той така.. за подкрепа. И така няколко вечери подред.
Една вечер пак бяхме излезли с нея на кафе и си говорехме някакви неща и тя по едно време изтърси "ти забелязала ли си как Величков те гледа"? И аз естествено "не.. как трябва да ме гледа".. И тя започна да ме убеждава да изляза само с него на кафе, че много сме си отивали, че да не ни е скучно лятото... Детски работи, тогава бяхме на по 17.
Аз й казах, че не го харесвам, не е мой тип с тея сини очи и светла коса. Но нали знаете, че съдбата обича да се гаври с нас. Та още същата вечер ме целуна. След това започнахме да излизаме вечер заедно, беше ни приятно да сме в компанията един на друг и три месеца по-късно той ми каза, че ме обича.
Забавното за мен в случая, е че и двамата бяхме с нагласата, че нищо няма да се получи, че е една авантюра за лятото, но ето, 5 години по-късно вървим към олтара 

[Sandri]

Ние се запознахме в сайт за запознанства, но такъв професионален, дето плащаш такса и правиш тест преди регистрацията и т.н.т. Та една вечер седях с майка ми и сестра ми и се оплаквах как всички "мъже" около мене са такива деца и как аз искам някой интелигентен и сериозен и бла бла и в този момент по телевизията пускат реклама на този сайт за запознанства, че е само за "академици и хора с ниво"  . Хахаха майка ми вика "Айде съдба! Нали искаш някой на твойто ниво ето ти отговора."  Аз й казах, че тва е за някви нещастници и "лузъри" дето не могат да се запознаят на живо с хора и че на всичкото отгоре излишни пари нямам, че да ги харча за подобно нещо! И мамето каза да се регистрирам ей така за майтапа и че тя ще ми плати таксата. Още същата вечер направихме тричките теста и започнахме да гледаме профили на самотни мъже хахах  . През следващите 2-3 дена мама само ме питаше дали някой ми е писал, караше да й показвам снимки.. Абе изобщо майтап си беше и изобщо не съм мислила, че ще излезе нещо. И ето, че един ден ми писа ТОЙ! Била съм първата която му е преглеждала профила без той да й е писал и решил да каже здрасти  . А пък аз нямах спомен да съм го виждала...  Та писахме си няколко съобщения и аз още от второто съобщения и първата снимка която видях просто си знаех...Всичко ми се преобърна и не ми излизаше от ума! Преминахме много бързо към скайп и се чувахме и се гледахме с камерите  . Аз бях в Германия а той тогава беше на практика в Швейцария и щеше да си идва 2 месеца по-късно. Голямо писане падна ей! Нон стоп или смс-и или в скайп и само за него си мислех, но ме беше страх да си мисля за чувства, защото все пак не се бяхме виждали на живо... Той после ми разказа, че много го било страх да не се запозная с някой друг или да не се откажа да се видя с него докато дойде. Милия той! Та на 02.10.09 вечерта си дойде в Германия и още на следващия ден ни беше първата среща. Беше ми донесъл един слънчоглед, защото му бях казвала, че ги обичам  . Мен ми се подкосиха краката като го видях и веднага му се хвърлих на врата хахаха. Той не очакваше и се шашардиса, ама карай. Разходихме се, ходихме да ядем, после на кино и като тръгнахме да се прибираме той ми каза, че иска да е с мен. Аз се притесних и нищо не казах и той предложи да се разходим още малко с колата и в колата си сложих ръката върху неговата докато караше и нещата бяха ясни  . Прибрахме се вечерта у нас и цяла нощ си говорихме и се целувахме. Беше много романтично и хубаво. На сутринта той трябваше да си ходи и аз му викам "И какво? Сега заедно ли сме?" и той отговори, че сме и аз казах "Ама ще си го напиша във фейсбук!" и той каза, че и той ще се пише обвързан хахаха  . След половин година ми предложи да стана негова съпруга и след няколко месеца е сватбата. Кой да предположи, че ще се влюбя в рус, синеок немец в сайт за запознанства... А между другото той се бил регистрирал, защото имал купон от след покупката на една книга и с този купон можел да пробва сайта за 14 дни. Пробния период изтичаше 2 дена след като ми писа. Съдба просто. 

[fashion]

Sandri

Страхотна историяя 

[aleksandrina_l]

Ние с милото се запознахме на една свадба...Булка бе дъщерята на наши семейни приятели, а негова братовчедка. Тогава имах 16 години и си мислех, че това е само поредното ми влюбване  , но явно не е било, сега сам на почти 24 години и септември ще се женим.

[drazena]

Познавахме се доста години преди да се съберем, работехме заедно и преди година и половина той започна да се обажда по-често, пишехме си  и така се случиха нещата и вече чакаме прекрасния ден на сватбата ни. Преди и през ум не ми е минавало, че ще имам връзка с него, още по-малко съвместен живот, но съдбата си знае работата и събира правилните хора, когато му е времето

[heruvimche]

Съдба!
Бях ученичка, лятната ваканция 11 срещу 12 клас. По онова време бях решила, че ще следвам съдбата на Али Макбийл, ще се отдам на учене и кариера (последствие от любовно разочарование)... Да, ама не! В една прекрасна лятна вечер, 15 юли 2010 г. излязох с приятели в дискотеката. Още от входа забелязах, че един младеж танцува изключително добре... По-късно същото момче се отби в нашата компания, оказа се, че имаме общи познати... Нещата станаха от само себе си... Две години излизахме, след това заживяхме заедно, вече сме и официални годеници. Никога не съм вярвала, че мога да обичам и ще бъда обичана толкова силно, толкова истински и безгранично!!! Пожелавам всеки да почувства човека до себе си със същата сила на любовта, като нашата...     

[boyana_sl]

Нашето запознаство беше нагласено 
Бях на рожден ден и една моя съученичка беше дошла с гаджето си. Той много ме харесал и казал, че съм точно като за неговият най-добър приятел. Така, че още на другият ден дойдоха съвсем неучаквано до вкъщи да ме вземат и да излезем. Всичко беше нагласено и наистина много си паснахме 
Сега момчето, което ни запозна ще ни бъде кум на сватбата 

[posum]

Във форум за математика. А аз мразя математиката.
Подробност е, че задочно се познавахме.

[Verche]

Ние се запознахме на плажа в Созопол едно прекрасно лято 2008:) С приятелката ми си пийвахме ментичка на един спасителен пост  и две момчета ни заговориха, е единият от тях беше той...
Той работеше в магазин до 23 часа, аз бях на почивка и 10 дена се виждахме само по нощите, след това заминах...Тогава живеех в Москва, а един месец по-късно се преместих да живея при него в София, майка ми е българка, но цял живот съм живяла в Москва, много ме беше страх така рязко да сменям живота си, но... След една година се оженихме, а след още една ни се роди прекрасна дъщеричка   

Това е нашата история Любов от пръв поглед наистина съществува 

Браво на авторката, много ми беше интересно да чета историите ви за запознанства, толкова са различни и емоционални 

[Delava]

А нашата история започна в ......детската градина  Познавахме се тогава, срещнахме се отново след 25 години и след 2 месеца ще минем и ние под венчилото.
Забавното е, че и преди толкова много години съм казала, че като стана голяма за Него ще се омъжа. 

[pink_panther]

А нашата история започна в ......детската градина  Познавахме се тогава, срещнахме се отново след 25 години и след 2 месеца ще минем и ние под венчилото.
Забавното е, че и преди толкова много години съм казала, че като стана голяма за Него ще се омъжа. 

Толкова сладкооо!  Делава, съдба му се вика на това! 

[Delava]

сякаш най-забавно е това, че първата ни обща снимка е от детската градина... на хорцето


 и сега като подготвям сватбата много се чудя дали да не се снимаме пак с носии, но доста по-големи.

[irena_popova]

Ние се запознахме чрез СМС наш общо приятел дал моя тел. номер, за да се шегуват с мен:) аз разбира се още от първия СМС разбрах кой е замесен (общия ни приятел), защото той беше направил подобен номер на моята най - добра приятелка и отговорих на СМС. След може би месец писане и телефонни разговори се видяхме той твърди, че още от пъръв поглед ме е харесал , но аз гледах на него като на приятел само , след може би година имахме една кратка връзка за около месец, но се разделихме:) и след може би половин година аз го потърсих да се видим и от тогава до сега вече 5 години сме заедно от година и половина живеем щасливо  заедно и започваме да планираме нашата сватба догодина.

[Katicha]

Той беше колега на сестра ми и на баща ми,аз бях малкото момиче на тате. Те ме запознаха с него и когато станах на 17 реших, че ми се работи в сферата на туризма и след акто той ми беше предложил един ден да му стана екзкурзоводка, а аз бях отказала, отидох при него да го попитам дали офертата още важи, а той доволен ми отговори положително. Започнахме работа заедно, след три месеца започнахме връзка и сега сме заедно 2г и 7м. Той много се притесняваше за връзката ни, защото разликата ни е 17години, но след акто разбра, че нито родителите ми, нито аз се притеснявам за това се осмели да ми предложи брак. И догодина ще се женим

[SweetDream]

 Ами ние... ние се запознахме на Летище София  По това време аз си имах приятел, скойто отношенията ни не бяха много цветущи, а най-добрия приятел на тогавашния ми е братовчед на сегашния (дано ме разбрахте  ). Тааа... отивайки да го посрещаме на летището като го видях направооо  още тогава си казах "Това момче ще бъде мое"  ххахахаха и с течение на обстоятелствата(дъга тема-) ето ни с подготовка за големия ден 

[abrakadabra]

Ау много сладки истории!

да се разпиша и аз - с моето момче работехме заедно, сприятелихме се, и след като не успях да го уредя с никоя от приятелките ми, така се случи че станахме приятели с екстри.... и ето сга сватба! Та внимавайте, защото аз съм живото доказателство, че само приятели няма !

[Bibsi8792]

И ние бяхме колеги.Гонехме се един друг доста време /аз имах  връзка ,която не беше в най розовото си положение/.. Как станаха нещата вече и аз не помня ,но важен е крайния резултат съдба


 А относно мъж жена приятели - възможно е повярвайте ми ,но за жалост рядко се случва

[punk_girl123]

Ние пък с мойто Косе-Босе се запознахме към 00 часа на 09.03.2007 г. в един бар. Причината е сестра ми, която постоянно ходеше в неговото компания да муфти цигари. И на тръгване ей така на майтап си разменихме телефоните. След около 2 часа на телефона ми се звъни с думите "къде сте? идваме след 10 минути". Така и не разбрах кой точно се обажда, понеже си бях дала телефона и на още една мацка, която го искаше от името на таен обожател. И след 10 минути идва той с приятелите му - аз много щастлива, понеже той притежава най-яката усмивка на света. И общо взето след около 4 часа се взехме с думите "ми да се вземем? Що да не се вземем?" След няколко месеца живеехме неофициално заедно - той в нас аз в тях. След година и половина живеехме заедно официално сами и година и половина след това получих така очаквания пръстен, подарен с правилния въпрос!! :о)

[MilenaOga]

Ние се запознахме преди 2 години Беше горещо лято помня датата 20 юли 2009  в Приморско  и няколко дни и нощи след това само си писахме смс-и.. После излизахме допаднахме си харесахме се много и се влюбихме неусетно  Миналата година милото ме покани да живея при него в Пловдив и преди два месеца станахме законно семейство

[La_Fleur]

За първи път ГО видях по телевизията в един музикален клип. Влюбих се в песента (не че и момчето не беше симпатично ), превърна се за мен в една много специална песен и честичко през годините я слушах, когато изпаднех в труден житейски момент. След около 7 г. съдбата ни срещна и с певеца, като колеги от конкурентни издания, но и двамата обвързани, та само се поздравявахме учтиво. После се изгубихме за повече от 3 г....и една вечер, съвсем случайно, се засякохме в един пиано бар. Аз побутнах приятелката си и прошепнах, че ей това момче винаги ме е вълнувало незнайно защо, а той пък от своя страна казал на приятеля, с който бил, че това момиче отсреща (т.е. аз) ще му стане приятелка . След броени дни прогнозата се сбъдна, след броени месеци живеехме заедно, а година след срещата ни станахме законни съпруг и съпруга. Разбира се, че се оженихме в църквата, която беше включена в клипа на прословутата песен, а пък самата песен звуча на сватбата ни

[DeN4o]

Рядко сънувам,когато спя. Сънувах преди години някакво момче със странно дълга коса.Нещото,което запомних от съня бе само косата
През 2009 година,след студентска бригада реших да сменя работата и държавата в която ще се трудя за да подкрепя семестрите   
Работата бе ужасяващо трудна,тежка и мъчителна.Работехме с ножове,расфасовахме месо  Българите бяхме малко и някак недружелюбно настроени един към друг.Познавах уж всички,докато един ден място на почивката ми отстъпи едно момче.Невероятна постъпка за средата,в която се намирахме,странна среща-това момче ми бе познато .... 
В течение на кратко време той стана мой добър приятел,разговаряхме за всичко,смеехме се,работехме през един човек разстояние помежду ни.Не прекрачвахме приятелската бариера...,неговите планове да остане в чуждата държава,не съвпадаха с моите терзания как да се справя с предстоящият държавен изпит у дома   Единственото сходно помежду ни за момента бе датата ни на напускане работа-20.06. щеше да бъде тя.Да,но не-него го освободиха седмица по-рано.За мен настъпи най-голямата празнота,която някога съм усещала...Липсваше ми моето момче,а нещата трябваше да останат така...Мина и моята оставаща седмица,дойде и моят петък.Много се снимах в този ден,много се бавех,радвах се че се прибирам и не се радвах.Момчето ми щеше да ходи на рожден ден във Франция,а в неделята аз в Бг.
Какво ме очакваше,когато за последен път се прибрах от работа ли...? Всички съквартиранти бяха обкръжили специалният гост,който ме чакаше за да ме покани на едно пътешествие....
Преминало през Франция,веднага след това България за мен,последвана след броени дни от него,след това отново чужбината в която се запознахме и живеем-надяваме се временно,нашето пътешествие премина през сватбено тържество на 11.11.11. и продължава за предизвикателствата на живота.
Пожелавам на всички почитателки на този прекрасен форум,много щастие и любов,защото както казва моят вече съпруг “Щом сте двама,страшно няма! 

[cchernata_perlichka]

Да кажа и аз, макар и нова, как се запознах с Него. Работех на морето, като барманка и бях обвързана, но един ден много близки приятели ми звъннаха и казаха идваме на морето при теб и нищо повече. След няколко дни пристигнаха, дойдоха в ресторанта, в който работих, седяхме говорихме си и те изведнъж: Ние не сме сами с един приятел сме, но той се настани в друг хотел. Дори не попитах, кой е този приятел. Така те тръгнаха на плаж и казаха, че довечера ще дойдат, а аз останах да се трудя. Е дойде вечерта, аз мия чаши " та пукот се вдига"    И изведнъж гледам моите приятели на вратата с едно много много Красиво момче  . Още веднага щом го видях, усетих, че нещо ме сви "под лъжичката" Запознахме се и така през цялото време докато бяха на морето само сме пили по кафе и това беше. Но аз го намерих в Фейса, писахме си, оказа се, че живеем в съседни квартали....Денят, в който се прибрах от морето, се видяхме с него и досега......надявам се, завинаги.... сме заедно 

[Andreina]

Моят бъдещ мъж ми преподаваше в университета. Аз в началото го мислех за гадняр и много ме дразнеше. Обаче някъде по средата на семестъра изведнъж започнах да изпитвам страхотно привличане към него, въпреки, че не исках. Доста се борих с това чувство, но накрая то ме победи. Годината свърши, изкарах най - кошмарното лято и на следващата бях твърдо решила да го сваля, пък да става каквото ще. Само че това си беше трудна работа. Той си мислеше, че си правя майтап с него. Обаче аз не се предавам. Накрая отстъпи. После ми каза, че и той много ме харесвал, но се притеснявал, че съм учила при него и т. н. Имал принцип да не се замесва със студентки. Да, ама не! Месец след началото на връзката ни заживяхме заедно би оттогава сме неразделни. Ще се оженим след като ми мине държавният изпит, за да дадем минимум повод за клюки, макар че в нашия случай няма да ни се разминат, но все едно!

[cveta_d86]

нашата история е многа забавна. Моя бъдещ мъж е колега на сестра ми в работата и когато се разделих с бившия ми прятел тя все ме сватосваше с този свой колега, а аз и казвах, че в момента не искам нова връзка...добре обаче един ден той ме добави в приятели във facebook. Почти месец откакто ме беше добавил нямаше никаква реакция от негова страна затова накрая любоптството ме изяждаше и реших аз да му пиша... после ни трябваше точно една седмица, за да реши да ме покани да излезе..... и така започна всичко, толкова бързо пламна любовта между нас. Бяхме заедно от 2 месеца когато почнахме да живеем заедно и сега година по-късно вече сме щасливо влюбени и сгодени 

[Смърфиета]

по стандартите при нас любовта пламна на работното място. Кой би предположил, че започвайки работа ще открия бъдещия си съпруг, един от колегите (приятел на моя бъдещ мъж) през лятото му бяхме кумуве, а на  друг колега имаме намерение сега да му предложим да стане наш кум 
извода  е че май ще се сродим с цялата фирма  , слава богу вече никой от нас не работи там, но тя беше нашият кръстопът 

[_Ezra_]

Негова съученичка ни събра в чата да си пишем заедно и първото нещо, с което ми допадна бе музиката която харесва, тъй като ми пишеше разни поздрави или пращаше разни песнички като мп3    Под `събра` имам предвид, че си пишех с нея, но в един момент и той ме намери и ми писа 

[Росита]

Нас ни запозна мой колега от предишната ми работа. Трябваше да замествам за няколко дни колежка в друг град и двамата с колегата дойдоха заедно за да ме вземат с кола. Аз като го видях в първият момент помислих че е симпатичен мъж, но нищо повече. И изобщо не ми е минавало през ума, че може да се случи нещо. Вечерта излязохме всички заедно и си изкарахме страхотно. Като си тръгвах си разменихме тел.номера, за да си говорим...по телефона. 

[iff_piff]

Ние се запознахме лятото на 2009, май месец И двамата бяхме нови служители в дистрибуторска фирма и се видяхме за първи път на първия ни работен ден. На мен ми се строи много страшен, освен това имаше татуировка  , абе странен си беше и страшен . И като ми казаха, че ще работя с него в обща кола ми прилоша и викам на шефа НЕ ИСКАМ, сложи ме с другия колега и така, размениха ни и аз тръгнах с "безопасния" женен колега, ОБАЧЕ  ...
Шефовете решиха да ни командироват за лятото по Черноморските курорти, и понеже и двамата сме нови изпратиха НАС и нямаше как да кажа нищо вече. Като тръгвахме на отиване мълчахме през целия път и той си пускаше музика, нищо. Като ме заговаряше му отговарях кратко, без да поддържам разговор. Така беше около седмица и една вечер той ми вика, колежке, докога ще мълчиш вика, я да излезем да пием по едно питие на плажа да се разсееш, то не може само работа И така, пийнахме по едно, после 3 месеца минаха като три дена, излизахме, забавлявахме се, но нищо повече, той се срещаше с разни момичета, обаче аз се влюбих много, ама много и си казах, мой ще е!!!!! Поледния месец от командировката ни бяхме в Бургас, в Сарафово и там се случи всичко, той имаше на 5.09. рожден ден, излезнахме на вечеря само двамата, после се разходихме по плажа и на връщане си взехме бутилка уиски    И така оттогава вече неразделни, като се прибрахме в Пловдив заживяхме заедно и сега на 22.04. ще станем семейство. Моя най-прекрасен мъж на света

[manuella]

Ние се запознахме официално през далечната 2002г. на четворка белот 
Първата ни целувка беше на 08.03.2002г. и тази година си празнувахме 10 години 

[petia___88]

Запознаха ни общи познати , постепенно започнахме да си пишем , после все по-често , после кафенце , после пак и после целувка  Заживхме заедно на 4-тия месец , сега сме повече от 2 години заедно , сгодени сме и ни предстои сватба

[lili4ka]

Ние се познаваме още от ученическите години, той ме харесваше, а аз него не и само бягах от него и на 08.12.2001 се оказахме в една компания и ще празнуваме заедно...............и от тогава го видях в друга светлина - много мило и добро момче и така вече 10 год. сме заедно..........тази година стават 11 , обичаме се и се разбираме, а сега ни предстои и сватба................не съжалявам, че сам с него толкова много време , това е моя човек, моята половинка, моята срочна душа............... много го обиам

[geri_stme]

Да разкажа и аз своята история,въпреки че ние се запознахме по най-абсурдния и отричан за мен начин-интернет или по-скоро сайт за запознанства,може би банално.Предната вечер или по-скоро няколко часа преди да заминем на море,брат ми реши да се пошегува с мен и пред свършен факт ми каза,че ми е направил профил във въпросния сайт,защото знае,че съм много против тези неща и сайта.Но аз имах да си оправям багаж и не ми се занимаваше,да се ровя и да видя как се трие профил,защото дори не бях влиза там.И така върнахме се от морето минаха дни,може би седмици и седейки на лаптопа се сетих,за шегата на брат ми и реших да вляза,за да го изтрия.Имах доста писма,но реших от чисто любопитство,да отворя само едно...произволно,това на бъдещия ми съпруг  Бяха дълги писаници с него(заинтригува ме) чудения,дали да се видим,защото вече усещах,че бях хлътнала по човек,на които дори гласа не бях чула.Но реших,да рискувам и да се видим...и не сбърках,това беше ТОЙ!!!
Вече 4 години откакто сме заедно,брат ми неспира да ми повтаря,че ако не бил тойййй...... и да ме подиграват приятели,че не бива така да бъда против нещата,защото там,където най-малко очаквах намирах най-скъпото
Май се олях с разказа си

[sisionka]

Много хубави истории имате всички Ние с моето слънце се запознах ме съвсем случайно. С една колежка от унито чаках ме компанията пред съда в Русе и ТОЙ също чакаше някого там. Още с първите погледи се разбра, че не сме си безралични. Вечерта ме изпрати и си развених ме номерата. Писа ми смс още на другия и се разбрах ме да се видим вечерта. Цялата вечер останахме заедно - разхождахме се, говорихме си и се опознавах ме икогато стана 06:30 сутринта ме изпрати до гарата, защото трябваше да ходя до моя град. Веднага като се върнах в Русе се видях ме и останахме неразделни. След около два месеца ми предложи исега се подготвяма за свата 

[Tsutsi]

Ние се запознахме по интернет. Бях 6 месеца без работа, отегчавах се до смърт по цял ден и само се чудех къде и с кой да чатя. Пишех в един форум и избухна един спор по една тема. Така си разменихме скайповете. Видях, че живее в Пловдив и си казах - сигурно няма да се видим никога. Пишехме си по скайп , но без никакви свалки, съвсем приятелски. Един ден той ми каза, че има интервю в София и ми предложи да пием кафе. Отидих даже с мръсна коса на срещата, с пълен непукизъм. Само като го видях да ме чака пред НДК един вътрешен глас ми каза - Той е! Проклех се 100 пъти заради мръсната коса, но имах един копринен шал, фойто спаси положението  Пихме кафе, после се видяхме на кино и на втората среща бяхме двойка. Той получи работата в София и след 2 месеца връзка заживяхме заедо, а сега след година и половина сме сгодени и ни чака сватба 
Това е Моят Човек - интересно, но тази увереност не ме е напускала нито за миг 

[morgana]

Ох, страхотни стории , много обичам да чета.

Ние се запознахме през фейсбук. Имахме общ приятел и коментирахме една вечер негов статус. Той тогава ме добави като приятел, но нищо не сме си писали повече. Тогава аз все още живеех с друг човек. След месец се разделих с бившия си приятел и го преживявах много тежко. И някъде около месец-два след раздялата започнах да си пиша с годеника ми, но просто приятелски, добавихме се в скайп, после се видяхме на живо, но аз нищо не исках от него, само да сме приятели. Той беше човека на когото си споделях мъките и болките и всичките кирливи ризи  , а си имаше такива. Виждах, че у него има интерeс, но го отрязах и той понеже е джентълмен, не е повдигал повече темата. Абе цялото ни познанство и приятелство трая около година, в която аз свърших куп глупости, защото се лекувах от разбито сърце. Той залитна също междувременно по една мацка, но нещата между тях не се получиха. После аз пък започнах да излизам с един друг човек и точно в този момент той отново почна да показва интерес и т.н. Но аз излизах с друг и по принцип не се забърквам в истории, затова се правех, че не се сещам  . Връзката ми с другия доста бързо приключи, защото нещата не бяха сериозни между нас. И така най-сетне годеникът ми използва момента да ми се обясни в любов. Аз подходих с недоверие и не смятах, че може да има нещо между нас, но в крайна сметка той ме спечели, с добротата си, търпението си и въобще, всичко в него. Оттам насетне нещата между нас се развивах доста бързо, след месец живеехме заедно, след още 7 месеца ми предложи и сега на 18 август, малко преди началото на връзката ни ще се женим .
Малко объркано звучи, но се надявам съм разказала добре

[Snow_White]

Я, тук не съм писала....голям пропуск Много интересни истории имате момичета.
Ние с мъжо се запознахме в далечната 2005 по интернет.....съвсем случайно една дъждовна и скучна лятна вечер в един чат на интернет доставчика....откъдето си теглех филм....беше се заформила една дискусия, в която взех отношение и ме нападнаха всички...а милото ме защити. Разменихме тогава icq и почнахме да си пишем...писахме си повече от три месеца, станахме си първи дружки. Накрая аз не издържах и го накарах да се видим - е, на първа среща хич не го харесах.....ама пусто женско любопитство  Започнахме регулярно да се виждаме на по водка в неделя, леле колко водка изпихмееее...Един ден аз просто от любопитство реших, че трябва да го сваля, защото не беше нормално той да не прави никакви опити хахахах....Та, така....успях и тогава започна приказката.....буйната и истинската любов във всичките и аспекти дойдоха постепенно и най-хубавото е, че с всеки изминал ден става все по-силна и неразривна... Утре, 7 години по-късно, ще си кажем ДА

[every_me]

За първи път го видях в едно заведение, имаше някаква среща на форум, аз бях с приятели, той с приятелка. Година по-късно празнувахме в една компания Нова година, той се беше разделил с приятелката си, а аз имах връзка, която след няколко седмици приключи. Писахме си на скайп, после излизахме няколко пъти, но аз бях в шантав период и спряхме срещите февруари месец някъде. И така до лятото, когато случайно ми се обади вечерта да се видим. Аз приех и буквално след час бяхме в едно заведение. После негов рожден ден, после мой рожден ден. Не бях с нагласата за сериозна връзка, не знам защо. Неусетно обаче бяхме във връзка, която винаги съм искала. Не съм се влюбвала веднага, а постепенно. И така, три години по-късно, ще си кажем ДА.