Вдъхновени от сватбените емоции!...

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Здравейте всички!

Хрумна ми тази идея и я споделям с вас!

Та идеята е следната: да публикуваме стихиве вдъхновени от предтоящото събитие - Сватбата!!!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

И ето аз съм първа!


ЩЕ БЪДА В БЯЛО

Ще бъда в бяло!...
Бяла рокля,
бял воал!
Бял букет цветя-червени рози!...
Ще бъда в бяло!...
В бяло ще си и ти!
Ще чакаш МЕН смирено пред Олтара
да кажа мойта клетва: “ДА!”
С баща ми под ръка аз ще прекрача прага.
И той моята ръка в твойта топла длан ще сложи!
С блясък в очите
до теб аз ще застана...
И в твоите очи ще има блясък, когато ме погледнеш,
преди да кажеш твойта клетва: “ДА!”
Ще бъдем в бяло!!!
Пред Олтара!
Пред Бога!
За напред!!!
Ще има толкова очи блестящи вперени в нас!
Ще има толкова сълзи щастливи за теб, за мен, за нас...
Ще бъдем в бяло!!!
Ще кажем: “ДА!”
Ще отпием глътка вино...
Ще се погледнем...
Ще вдигнеш мойто було...
“ГОРЧИВО!” ще ни кажат всички!
Ще бъдем в бяло!!!
Ще ме вдигнеш на ръце!...
“ЧЕСТИТО!!!” ще ни казват всички!!!
И после с кристален звън “Обичам те!” ще кажем ти и аз!!!
“И вричам ти се днес и завинаги! Без ум и разум, с душа и плът!
И знай, че всичко светло в моя път нататък,
частица е от теб!!!” – аз ще добавя!
 

[Яни]

Както винаги приказни редове, миличка! Браво! И бъдете много щастливи!!!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Благодаря ти, Яни!!! 

Хей, другите, хайде и вие!!! 

[Elena]

Bulechka_TS 
чудесни редове 

[Katerina]

Вярвам, че всеки един попаднал в еуфорията около приготовленията за сватбата го спохожда порив за нещо такова :-) Друг е обаче въпросът кой колко го бива ;-)

Аз лично не мога да се похваля с подобни заложби 

[Яни]

Вярвам, че всеки един попаднал в еуфорията около приготовленията за сватбата го спохожда порив за нещо такова :-) Друг е обаче въпросът кой колко го бива ;-)

Аз лично не мога да се похваля с подобни заложби 

....но пък можем да се радваме на чуждите! 

[dgudge]

Сватбеният ден бе сбъдната мечта за мен,
изпълнен  с нежност и цветя.
В този ден разтворихме като стръкче цвят
душата на нашата любов
и се врекохме пред Господ Бог
двама с тебе да живеем
и душите си в едно да слеем ,
един нов живот да създадем
изпълнен с вяра , нежност , топлота
и да предадем на света,
късче от нашата душа
за да са щастливи всички хора по света
Този ден не ще забравя
как двамата създадохме си Рая
и с трепет чакам аз
малки ангелчета покрай нас

[hrisi]

  супер е

[Ивета]

ау страхотни сте dgudge и Велична.... 

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Много хубави редове!!!

[Elena]

да така е, хубави са.
Много ми е приятно да чета такива стихове, породени от сватбена емоция. Браво! 

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Е, само две ли сме се престрашили, да споделим стихове?! 

Няма ли и други? 

[Яни]

Сватбеният ден бе сбъдната мечта за мен,
изпълнен  с нежност и цветя.
В този ден разтворихме като стръкче цвят
душата на нашата любов
и се врекохме пред Господ Бог
двама с тебе да живеем
и душите си в едно да слеем ,
един нов живот да създадем
изпълнен с вяра , нежност , топлота
и да предадем на света,
късче от нашата душа
за да са щастливи всички хора по света
Този ден не ще забравя
как двамата създадохме си Рая
и с трепет чакам аз
малки ангелчета покрай нас

Много е красиво...особено -че сте си създали сами рая! приказно!
Ами Bulechka като не сме такива таланти и да искаме да се престрашим не става....

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Ами Bulechka като не сме такива таланти и да искаме да се престрашим не става....

Аааа, ще стане, ще стане!!! Сигурна съм!!! Давай!!!

[Яни]

Ами Bulechka като не сме такива таланти и да искаме да се престрашим не става....

Аааа, ще стане, ще стане!!! Сигурна съм!!! Давай!!!

Хм! Предизвикваш ме значи! Обещавам да се постарая!Ами ако е просто обяснение към любимия? Просто сватбените емоции минаха преди 4 години....

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Ами Bulechka като не сме такива таланти и да искаме да се престрашим не става....

Аааа, ще стане, ще стане!!! Сигурна съм!!! Давай!!!

Хм! Предизвикваш ме значи! Обещавам да се постарая!Ами ако е просто обяснение към любимия? Просто сватбените емоции минаха преди 4 години....

Абсолютно!!! Хвърлям ръкавицата!!!
Ми то и годишнините пак са повлияни от тогава!!! 
Така, чееееее   

Очаквам да видя и твое творение тук!!!

[Яни]

Творческият процес започва! Дръжте се!!!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Творческият процес започва! Дръжте се!!!

Чакаме с нетърпение!!!

[Zori M]

С пари можеш да си купиш къща, но не и дом.
Можеш да си купиш легло, но не и сън.
Можеш да си купиш часовник, но не и време.
Можеш да си купиш книга, но не и знание.
Можеш да си купиш пожелание, но не и уважение.
Можеш да си платиш за лекар, но не и за здраве.
Можеш да си купиш живот, но не и душа.
Можеш да си купиш секс, но не и любов.

Много ми хареса

[Ianka]

Наистина е много хубаво и всичко написано е самата истина. 

[fiibi_bg]

Само че в бързината никой не поглежда към тези неща 
Браво 

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Хей, но защо никой повече не пише тук?!

[fiibi_bg]

Ей това ми е много свежарско

                СВАТБЕНО НАСТРОЕНИЕ
           
               
                Гората през нощта ни е венчала,
                дърветата със пафти от листа
                до зазоряване край нас играли
                най-лудото хоро на любовта,

                а ти не знаеш още,че си булка,
                а аз не знам ,че вече съм венчан.
                Тревите свирят вънка на гъдулка
                за теб,
                за мен,
                за нас....
                          Подай ми длан
                и приеми туй весело венчило.
                Реката,дето покрай нас тече,
                на своя водопад от синя свила
                венчална рокля вече ти тъче.

                Венчален пръстен не търси от мене,
                а в синьото небе за миг се взри.
                Звездите с моя дъх са позлатени.
                Една от тях за пръстен избери.
                И тръгвай с мене.Есенното злато
                от клоните отронва златен шум.
                Как няма сватбата да е богата?
                Гората,най-добрата,ни е кум.
                                                                                                                                                                                                                                                     
                                             Евтим Евтимов

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Наистина е много хубаво, fiibi_bg!!!

Но аз имах в предвид тук да пишем неща, които сме сътворили ние, под емоцията на свабения ни ден!!!

Но ето нещо и от мен:

"Добър вече, скъпа моя малка,
добър вечер!'-ти повтарям аз
и целувам хладната слушалка.
"Чуваш ли ме? Много сме далеч!
Веторве и нощи ни делят.
Аз при теб пристигам тази вечер
да се стопля посред дълъг път.
И ако в стаята е душно,
ще излезем във нощта навън,
В топлата си пазва ще те гушна
и ще те целуна преди сън."
Отвори ми, скъпа ми Татяна!
Любовта ни има чудна мощ!
Ден и час за празник днес настана:
Празник ден след  ден ио нощ след нощ!"

Това е част от свитъка, с който моето мило дойде в нас д аси ме взима в дена на сватбата ни!!! Като го четях направо настръхнах, а очите ми заблестяха!!!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

За съжаление обаче не знам кой е автора на тези прекрасни редове!! Ако някой с есеща да сподели, мерси!!!

[Ianka]

                 
                   "Когато си на дъното на пъкъла,
                   когато си най-тъжен и злочест,
                   от парещите въглени на мъката
                   си направи сам стълба и излез.
                   Светът когато мръкне пред очите ти
                   и притъмнява в тези две очи,
                   сам слънце си създай и от лъчите
                   създай си стълба и по нея се качи.
                   Когато от безпътица премазан си
                   и си зазидан в четири стени,
                   от всички свои пътища премазани
                   нов път си направи и сам тръгни.
                   Трънлив и зъл е на живота ребуса,
                   на кръст разпъва нашите души.
                   Загубил всичко, не загубвай себе си.
                   Единствено така ще го решиш."

                                    Дамян Дамянов

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Вече имаме подобна темичка!!!

[maria_lakova]

Ще ви сполделя нещо, което моя майка ми беше написала за сватбата. Имайки впредвид, че никога не е писала нищо, мисля, че се е справила много добре. Поне мен успя да ме просълзи.
Писала е в множествено число за децата, защото си имам сестричка близначка 

На дъщеря ми

Неусетно как изминаха годините.
Сякаш вчера ги водех за ръка,
две прекрасни малки същества,
винаги облечени като принцеси,
като две сияйни слънчица.

Децата ни поеха своя път.
Отлитнаха от родния си дом.
И ето - дойде този хубав ден.
Нашето момиче се омъжва
и напуща бащиния дом.

Дъще моя, ти си наша радост,
както и на цялата рода,
радваме се, че до теб сега е
най-хубавия момък на света!
И сбъдната една мечта е -
да бъдеш най-щастливата жена!

Нека като в приказките детски
твоят принц над теб сега а бди.
Да те дарява с топлота и нежност,
а с обич да му отговаряш ти.

Мили мои,
знайте - много ви обичам
и мисля си за вас всеки ден,
и в мечти се аз увличам
често да ви виждам покрай мен.

Бъдете здрави и щастливи -
затуй се моля аз на Бог.
Приемете майчиния зов -
това е моят благослов!

мама

Ох и сега, докато го писах се разплаках от вълнение 

[fiibi_bg]

Леле maria_dragieva това е просто страхотно.Хубаво е коагто родителите намират начин да израят чувствата си!А този начин е прекрасен!Може би сте сключили брак заедно с твоята сестричка?Много мило е това направо 

[maria_lakova]

Наистина много е хубаво fiibi, но сестричката още не се е бракувала 
Е, все пак тя хвана букета 

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

maria_dragieva, страхотни редове!!! Направо 

[Юлия]

  много мили думи.

[maria_lakova]

Радвам се, че ви е харесало!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

А други няма ли да се престрашат?

[kaneva]

Вдъхновена от вашите стихове и от емоциите okoly всичко   което ми предстои (защото сватбата ми е след година но сам заета с организацята) реших и аз да напиша едно стихче. Може и да не ви хареса, но просто това ми дойде внезапно на ума (даже го измислих в офиса)


И ето тук...цялата във бяло,
готова за новото - добро начало.

Чакам те при мен сега да дойдеш,
да ме целунеш, да ме прегърнеш и да ме вземеш.

И двамата сме окрилени,
изцяло от любов опиянени.
Усещаме върху ни погледите възхитени.

Камбаните не спират да пеят в наша чест,
а сърцата ни ше изхвракнат - точо днес.

Радостни очи, всяка наша стъпка ни следят,
и всички птички за нас пеят и летят.

Ден изпълнен с трепети и радост,
ден изпълващ атмосферата със вечна младост,
ден на емоции, смях и сладост.

Нека живота да ни поднесе радости а не беди,
и нека по лицата ни да има усмивки а не сълзи.


Обичаме се, обичайте се и вие! Дано да не е прекалено глупаво, ако сметнете че не става може да го изтриете. Прегръдки на всички!

[maria_lakova]

Дано да не е прекалено глупаво, ако сметнете че не става може да го изтриете. Прегръдки на всички!

Ама как ще е глупаво 
Много е хубаво и разчувстващо! 
Защо не го измисли по-рано, за да участваш и ти в конкурса за разкази и стихове? 

[goldi]

Ей тая тема съм я пропуснала. Ще ви напиша това, което колегите публикуваха в местия вестник като поздрав след сватбата.
                                           ГОЛЯМА СВАТБА БЕШЕ!
                                      КОСЬО ДАЖЕ СЕ НЕ ПАЗАРЕШЕ.
                                      ЗЛАТКА ГО ОТМЪКНА БЪРЗО И
                                            В СЕМЕЙНИЯТ ЖИВОТ
                                          С КОПРИНА ТЯ ГО ВЪРЗА!
                                             БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ
    

[maria_lakova]

goldi много сладко е поздравчето!  на шефа ти и колегите!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Жена

- Кажи коя е първата жена
на твоите момчешки дни и нощи?
-Залезе тя при изгрева си още
с нетрайна романтична светлина.

- Кажи коя е нежната жена,
която ти все още не забравяш?
- Забравям я. Вълната се смалява,
когато дойде другата вълна.

- Кажи коя е тъмната жена,
която те направи суха пепел?
- Държа един угаснал въглен в шепа
и в него няма капка топлина.

- Кажи коя е вечната жена,
която в теб до края ще живее?
- Не чуваш ли? Тя моя син люлее
със свойта вечна песен: - На-ни-на.

Найден Вълчев

[katya_79]

Сватбен ден

Облечена в бяло чакам те сега,
сърцето ми трепне - дойде мига.
С любов тъй силна и могъща
Прекрачвам прага на бащината къща

В очите те поглеждам
И нежни слова нареждам
Обичам те казва сърцето ми
Щастлива съм ликува душата ми

Любовта ни е тъй голяма
Виждам сълзи в очите на мама
Целуваш ме нежно и тъй сладко
Виждам върнение и в очите на татко

Отеца ни венчава
Кумата пръстените дава
А кумът ни пожелава
Догодина да кръщава

Гостите тържествено стават
Красиви пожелания отправят
За здраве,щастие,късмет
Свекървата ни захранва с питка и мед

За сладък живот и много деца
Мама и тате вдигат наздравица
Всички в един глас казват „Горчиво”
Милото ме поглежда закачливо

С целувка страстна и гореща
Живота ние да посрещнем
Да сме все така влюбени
До дълбоки старни

Да се радваме на внуци и деца
Пожелаваме си ние сега...
 
 Написах го набързо, думите идват от сърцето ми и се надявам да ви хареса.Моля ви не бъдете много критични защото все пак не съм поетеса.Нека стихчетата бъдат посветени на мъжът ми и поздрав за всички вас скъпи съфорумки....

[echy_]

катя, невероятна си
много ми хареса, в няколко стиха си събрала емоцията на цялата сватба.
довечера ще го прочета и на мъжа ми, мисля че и той ще го хареса

още веднъж браво

[katya_79]

Много благодаря! Радвам се че ви харесва

[katya_79]

Хайде момичета драснете по някой друг ред нещо се позабрави темичката!!!!

[♥Сиси♥]

ехооо ето и от мен нещичко, току що седнах и го измислих...  дано да ви хареса.

Тъй нежно спря се до мен
В онзи тъй красив и летен ден
Погледна ме- с тези дълбоки очи
Обикна ме- видях че личи
Прекрасна дружба, обич, любов
Чу мен и всеки мой зов
Направи ме щастлива жена
Направи ме толкоз обичана.
Благодаря ти че си до мен
Правиш щастлив всеки мой ден!
Сега облечена в бяло
Рее се щастливо моето тяло
Душа изпълнена с обич  голяма
Зная няма да бъда вече сама!
Като феникс излязох от пепелта
Погалена от твойта нежна ръка
Познахме двама любовта
Сляхме ний една съдба!
Всеки ден е празник за нас
Погледнем се и изпаднем в захлас…
Боже, колко много те обичам
Аз във вярност вечна ти се вричам!
От тук до края на света
Ще бъда твоята обичана жена.
Ще споделям радост, мъка и тревоги
Ще браня щастието никой да не разруши.
Ще бъдем двама- обичани мъж и жена
От тук до края на света!

[katya_79]

БРАВО! :bravo:Много красиво и нежно стихотворение!Сиси ти направо си родена за поетеса!