Тема на седмицата!!!

[beb4eto_na_me4o]

http://vbox7.com/play:cb237e95

Знам, че не е типично да се даде линк за Тема на седмицата. Обаче днес мисля да си позволя да го направя. Убедена съм, че ще прочета мнения да не взимам тези неща навътре, че в положение на криза, каквото е в момента по света, каквото всъщност е в момента в България, тези въпроси не са на първо място. Обаче това дете каза нещо, което ме разтърси - дали децата изобщо са в нашия списък с приоритети? Дали можем да изпълним това, което обещаваме? Дали децата ни ще видят това, което ние сме видели, ще играят ли по местата, където ние сме можели да играят? Какво правим ,за да можем да ги успокояваме, без да ги лъжем?
Повдигам темата, знаейки, че едва ли за много от нас тя е в челната 5ца на важните неща за настоящето. Обаче гората, в която аз играех като дете вече я няма - има два хотела. Плажът, на който се научих да се плувам, вече не е подходящ дори за облечен с водолазен костюм опитен водолаз - заради мръсотията и изкопаното дъно. Страхувам се, че някой ден няма да посмея да оставя детето си да играе до стъмване през лятото, защото дори аз се притеснявам да съм навън, когато мръкне..дори в нашето малко извън софийско село.
Какво мислите вие?

[toni8301]

beb4eto_na_me4o


благодаря ти, за това видео...това дете е казало всичко което може би много от нас искат да кажат...
напълно съм съгласна с теб...и за съжаление почти 20 години по късно, тази реч е напълно актуална...

[nadelina88]

beb4eto_na_me4o, казаното от теб е съвсем различно от това в клипчето. Съгласна съм с теб, но не и с казаното в клипчето. Това са клишета, напомнят ми на думите на Джордж Гарлин за истинските неща в живота. Вижте, същото е казал и той, преди толкова време! И освен това не мисля, че не правим нищо - прост пример са пострадалите в Хаити, за които всички дадоха възможното от себе си, за да помогнат. Ох, чак ми е смешно клипчето, съжалявам! Но не ангажирам никой с мнението си.

[Деница Звездица]

Това видео го гледах и аз от друго място сутринта и мен пък ме порази. Изглежда клиширано, но е удивително как едно 12-годишно дете има мнение по подобни въпроси и не само се вълнува, ами и се е опитало да промени с всички сили обичайната ситуация. Бебчето е погледнала въпроса от чисто лична гледна точка и го е пречупила през призмата на ежедневието, но не започват ли точно от там големите дела? Голяма част от нас живеят на места, които считат за нормални, а не ни прави впечатление това, че е пълно с боклуци и безразсъдни хора наоколо. Толкова сме свикнали с всичко, че абсолютно нищо не ни прави впечатление. Не се борим, обединяваме се във виртуални групи, защитаваме смело с думи каузи, за които иначе не бихме мръднали и малкия си пръст. Лесно е да помагаш на Хаити, пускайки един смс по телефона - това не е пример за намиране на решение за бъдещето на планетата. Да не говорим, че там, провокирани от всякакви фактори, държавите-лидери в световната политика и икономика, наляха повече от милиард долара пари - което не е лошо, но парите трябва да се дават и влагат така, че да помагат с години - не да построят поредните фургони и да забравят за "проблема".

И, да, това момиче не казва нищо, което някой от нас вече да не си е помислял, не дава икономически решения и не декларира готови формули за правене на пари, но колко деца познавате, които събират пари, за да основат екологична организация и да се опитат да говорят на световен форум, провокирайки всички хора? И освен това е превърнала каузата си в част от живота си и сега, когато вече не е дете. Считам, че дори само това може да накара някои хора да помислят за това как върви живота им и колко са далече от някои значими неща, които не са просто част от битието. Видеото ме накара да се разровя и да видя какво е станало с момичето сега, какво е променила... тя е известен еколог, който изнася лекции в университетите и провокира хората да продължат да се вълнуват от подобни теми.

В тази връзка... и един друг линк за един български младеж, който ме впечатли:

http://www.jenatadnes.com/bg/archives/2009-archives/58-broj/41-rubs/218-articles.html

[beb4eto_na_me4o]

Да, Деничка правилно ме е усетила, както винаги 
Наделина, ок - всеки има право на мнение. Обаче честно казано не виждам кое му е смешното на клипчето...щом едно 12-годишно дете стига го там, че да говори като възрастен, и то преди толкова години...не искам да си помислям на колко ли години моето дете ще започне да мисли за тези въпроси..

[gostenka_82]

Бебче, аз също съм съгласна с теб!!!Нашите деца няма да имат възможността да играят на стражари и апаши, на криеница, на дама, на въже, на ръбче и пр., просто, защото няма къде. Училищните дворове са оградени и заключени, за да не се ползват от гаменчета иил пък от местните за разходка на дом. им любимци. По парковете е пълно с домашни любимци и гледката на изхождащо се куче в близост до играещите си деца е нещо ежедневно!!! Вече рядко се намират и детски площадки за игра, защото от тях не се печели и респ. никой не строи (друго си е в двора на комплекс от 10-на големи блокове да направиш пицария и парко места, нали ще се продадат и ще взеемш пари за тях, а от детска площадка какво ще спечелиш, а?!!). Остават игрите в детската градина, но, тук пък идва проблемът с недостатъчното места, т.к. в последните 8 години ги разпродадоха и сега няма достатъчно места. Дворът на детската градина, която аз посещавах като дете вече е на половина по-малък, т.к. останалата част е заградена - защо и как не ми е ясно, предвид, че вече толкова години, дори и при закона Лучников, тази земя си беше все двор на детската градина, т.е. общинска (освен, ако скоро не са се сменили собствениците).
Бебче, не само на колко ли годинки ще започнат нашите деца да мислят по тези въпроси, а защо изобщо трябва да се стига до там, че децата да мислят по тези въпроси!!!!

[магито]

Така, гледам, че тук никой не е писал отдавна, но аз искам да ви питам вас всичките като жени какво мислите за следната новина: "Русенка роди дете на 62 години" .Как вие лично преценявате нещата, какви чуства ви връхлитат когато четете подобно нещо.Засега ще се въздържа от мнение, имам и ще о изкажа, но искам да видя и вие какво мислите по въпроса.

[Lionelsa]

Изпитах смесени чувства докато четях статията 
От една стрна ме е яд на държавата, че ощетява семействата относно осиновяването. Не знам доколко новия закон ще промени това.
От друга страна се радвам на всеки успешен опит след изтраданите години опити да имаш дете.
И за близначките ми е мъчно.....дано укрепнат и нямат странични здравословни проблеми, предвид възрастта на майката, чийто организъм е изтощен и са настъпили редица хормонлани и други промени. А и ще им се наложи бързо да пораснат с майка в такава възраст..........не смея да си помисля какъв тежък живот ги очаква.

[Dallila]

Това нещо го гледах снощи по новините.Като цяло се радвам, че жената е успяла да сбъдне мечтата си, но в същото време на тези години това си е лудост.Първо, че доколкото съм запозната след една определена възраст има опасност от усложнения както за детето, така и за майката и второ-какво бъдеще имат тези деца с майка на тази възраст...По новините казаха, че тя няма нито съпруг, нито близки.Каквото и да си говорим, жената не е в първа  младост и не знае колко време ще може да ги гледа.Пожелавам и още дълги години живот, защото иначе тези деца не зная кой ще ги гледа...
Много се чудя как се е решила на това.Явно човек в желанието си да има деца, не осъзнава какво може да им причини.

[Деница Звездица]

Привет, Маги, lionelsa! Браво за темата.
Здравейте, момичета!

И аз вчера много мислих по въпроса и от едната крайност отивах в другата. Първоначално видях статията в dnes.bg, където търсеха коментари. За 5 минути се изсипаха 8 мнения, всичките в стил:"Тая какво прави! Откъде-накъде!" и "Олигофрения". Мен, лично, много ме подразниха, защото считам, че всеки има право на личните си желания, стига те да не нарушават правата на други хора и съответно думи като "олигофрения" ми се видяха върха на плоското мислене. Написах един яростен пост за това, че е възможно жената да си е имала разни причини да иска подобна късна бременност - загуба на дете, желание за наследници и какво ли още не. После отворих да гледам видеото с нея и... всичко в мен се обърна - видях две дечица, големи колкото една ръка, приличащи на живи скелети, едва дишащи. Видях и майката - една възрастна жена, с 5 пласта червило, която каза:"Досега не съм опитвала да забременея, но ми се прииска да бъда майка." Попитаха я защо не си е осиновила дете, има ли роднини, съпруг... и тя отговори:"Поинтересувах се от процедурите по осиновяване, видях, че са прекалено сложни и се отказах. Нямам съпруг и роднини, сама ще гледам децата." Пенсионирала се е в 6-тия месец от бременността. След това гледах и клипове с румънката на 60 и няколко години, която роди през 2005г. и съвсем се обърках - от една страна, всяка жена има право да иска и да се старае да стане майка, но от друга страна - не е ли това егоизъм да се порадваш на майчинството няколко години и после... как ще помагаш на тези деца. Добре де, но пък тогава все едно отричаме и ролята на бабите - и те са възрастни, а колко много ни помагат. Май всичко е въпрос на риск - ще оцелее ли да е по-жизнена поне 20 години или не. Ако да, няма особени проблеми, все ще се справят. Ако се случи нещо с нея - децата отиват в домовете или в ръцете на случайни хора, които може тотално да съсипят живота им. Въпроси, въпроси, въпроси... И отговор нямам.

Все пак като се замисля, че ин витро оплождането по закон е само до 43 години, а оплождането с донорски клетки - без граница в годините...

И се сетих за една моя колежка в университета - родителите й бяха много възрастни - имали са син, който е загинал на 28 години и те са решили да имат второ дете. Баща й почина, когато тя беше в първи курс в университета, живееше трудно.
Баща ми от своя страна също е с възрастни родители - и двамата са починали, когато е бил на 21г. Той е запазил един идеализиран образ за тях, борил се е сам с всички трудности в живота, болезнено привързан е към мен и брат ми, непрекъснато търси начин да прекарваме някакво време заедно, понякога прекалява дори...

Продължавам да нямам отговор на всички свои въпроси. Дори с Явор заговорихме по темата вчера - първата му реакция беше:"Кой има правото да се меси в живота на другите и да казва, че някой е стар, за да бъде родител." И все пак... румънката изглеждаше немощна, вървеше бавно, беше старица - няма ли да страда детето й? Вярно, че гаранция никога няма, но пък не сме ли длъжни понякога да жертваме желанието си за нещо, в името на евентуалните последици, ако предвиждаме, че няма да са приятни?

 

[beb4eto_na_me4o]

Много се зачудих дали да се включа по темата, ама така или иначе я отворих...
Честно казано моето отношение към станалото е изцяло отрицателно. Но тази отрицателна нагласа не е само в едно направление и е далеч от опростеното осъждане на станалото.
За мен на първо място има огромно значение, че изобщо е имало лекарски екип, който се е съгласил да извърши подобна процедура, имайки предвид възрастта на жената. Това аз го възприемам като чиста проба лекарски експеримент, в който група учили, че е възможно да се износи нормално подобна бременност са решили да пробват на практика теорията. Не виждам никаква грижа за евентуалното поколение, никаква мисъл за жената. Не може просто един ден да се събудиш с мисълта - "Аз май до сега не съм била майка..чакай да пробвам дали ще ми хареса".
Не мога да приема и действията на жената - предвид последното изречение на горното написано от мен.
По тази логика, ако приемем, че всеки има право да задоволява желанията си, защо осъждане хората, които насилват, грабят или убиват? Те също са задоволили своите желания без да се поинтересуват от жертвите си. За мен тези деца са жертви на желанията на майка си, точно както един насилник не се интересува от желанията на жертвата си - те също не са получили право на избор.
Остават важни въпроси - какво ще се случи с тези деца от тук нататък? Лекарите първо изказват сериозни притеснения заради опасността от парализа, слепота и ред други усложнения, и то - ако децата оживеят. Едното бебче е в критично състояние. Като цяло теглото и на двете бебета е изключително под нормата и развитието им няма гаранция, че ще бъде като на нормално родени и износени деца. Възрастта на жената също не е за подминаване - та дори не се знае дали ще бъде в състояние да ги възпитава и да се грижи за тях през голямата част от вече смисления им живот.
Да е жива и здрава, обаче, ако децата наистина имат увреждания? Колко дълго ще може да поеме грижата за две слепи или парализирани деца? Тя сега е на 62...тогава, когато те ще трябва да се хранят като възрастни, да ги вдига на ръце, или да тръгнат на училище - тя къде ще бъде? Жива ли ще е? Ще бъде ли достатъчно здрава, за да е до тях? Как ще се справи с безсънието? Това съвсем не са маловажни въпроси според мен.
Не е най-трудното да станеш родител - трудното е да ОСТАНЕШ такъв, да си пълноценен в грижите си, да можеш да се отдадеш на децата си, за да получат най-доброто от теб. Да, съгласна съм, че бабите много помагат, но ние имаме родителите си, които да се грижат основно за нас - в най=обшия, приет за нормален случай.
Моите баби и дядовци са по на 65-67 години сега, когато, живот и здраве, предстои да станат прабаби и прадядовци. Не мога да приема за нормално на 62 тепърва да става майка тази.
Чудесно е, че е имала желание, но не мисля, че е в състояние да поеме последствията о ттова си желание.
Още повече, че виждам колко страда съпругът ми от загубата на баща си - на Жоро майка му го е родила на 45 години, баща му почина на 67 внезапно - не го видя нито как се жени, нито сега ще види детето му, няма да е до него и на дипломирането му в университета. Как се чувства според вас?
Така че това е моето крайно мнение - смятам, че всеки има своите аргументи по темата.

[Gergancheto]

И аз за разлика от повечето противоречиви мнения имам крайно отрицателно мнение  Не искам да се повтарям, мнението ми съвпада с това на beb4eto_na_me4o и частта от поста на Деничката която е против 

Маги а твоето мнение е? 

[Деница Звездица]

Гери, съгласна съм с много от нещата, които си казала, за други пък считам, че си доста крайна, но точно това прави темата интересна.

Замислих се - ами и млади родители не винаги успяват да се грижат за децата си - нямат опит, желание, умения, мъдрост, търпение и какво ли още не - те също биват отглеждани от бабите или дядовците си - какво тогава ги различава от родителите - само това, че не са застрашили тези деца, като са ги раждали възрастни? Не съм против твоите аргументи, напротив дори, но искам да знам при тези варианти какво мислим.

Да, егоизмът го има - късно се сетила да стане майка, защо е чакала толкова, защо застрашава живота на децата си, но... имаме ли право да съдим? От друга страна пък - ами ако просто природата е преценила как да бъдат нещата и си има естествен жизнен цикъл за всичко - кога да стават хората родители, кога да се радват на старините си... но не е ли това много плоско и непрогресивно? 

Маги, и аз чакам да се изкажеш. 

[магито]

Моето мнение?!Знаете ли колко пъти се опитвам да различа чуствата в себе си?Аз не мога да го опиша.Ние се борим за дете, ходим по изследвания, по клиники.Може би повечето от вас са се сетили, ако не са казвам го сега.Ходила съм и в КИРМ Плевен.Бях щастлива, че има такъв център тук дори съм го препоръчвала, но до едно време.
Сега зададох сама на себе си един въпрос, докъде мога да стигна?Да аз съм млада все още на 29 години съм, имам време така да се каже, в сравнение с тази жена.Но не мога да я разбера, не мога.
Лично за мен това не трябва да се прави.Лично за мен всеки един има предел до който трябва да стигне и ако той не знае къде е предела му, затова в този случай са лекарите.За съжаление за пореден път се отвратих от КИРМ, за съжаление за пореден път установих, че за пари и слава са готови на всичко, за съжаление те съсипаха труда на много жени и лекари да се вдигне горната граница за опити ин-витро със собствен материал.И защо, за да направят по-голяма реклама на болницата си.
Мечти, всеки има мечти, всеки има съкровенни желания, но трябва ли да се стига до изпълнението им за сметка на живота на другите.Мечтата да имаш дете, компенсация за изгубена младост и още неща кънтят в ушите ми.Каква компенсация е това?Какво наказание за децата е това?Жена на 62 години, която не е имала сили да се опълчи на родителите си ще трябва да гледа две деца сега, тепърва и то сама.Та прочетете в темата на някоя майка първите дни как няма сили да яде, как не и достига сън и т.н. и колко е благодарна на мъжът си или на родителите си, че помагат, на нея кой ще помага?Конова ще дойде да сменя пампесри, Емин ще им дава мляко?
А след това?При децата с такова тегло, родени в толкова ранни седмици има вероятност от развитие на доста болести, проблеми.От тук нататък всеки ден за тях е борба, не само първата година, а целият им живот.
Не са и дали да осинови, да там има възрастова граница, за да не се върне детето пак в дома, защото родителя е починал.
И накрая егоизъм, много човешки егоизъм.От една страна на майката, от друга на лекарите.
Жалко е, че се бият в гърдите с това и го наричат "висш пилотаж".Жалко е!
Мога още много да пиша, стига толкова и без това аз не съм многословна, а сега се улях.

[Деница Звездица]

Маги, да ти кажа, сега като прочетох твоето мнение и установих, че някои от нещата, които си помислих вчера, явно се оказват верни, за съжаление - днес във вестника пишеше, че самата клиника, в която са направили оплождането, ще подпомага финансово през първата година бебетата. Ами лекарствата, с които се лекуват тези дечица - доколкото знам са доста скъпи, явно ги поема и тях клиниката - но нали това са същите пари на двойките, които са били там преди това. И тук се сещам и за Ечи, която на последната форумска среща ни обясни как лекарят й правел инсеминации, макар че бил скептичен имало ли смисъл, ама да се пробвало и това, преди другото, а всичко това са си средства.

Все повече започвам да си мисля, че действително лекарите са решили да се пробват дали ще се получи номера с възрастната родилка, тъй като имало само няколко такива случая в света. Ако успеят - слава, почести, специализации в чужбина и пари от възрастни двойки, които идвали в България точно заради липсата на забрана за някакви късни опити.

А тогава защо има граница за ин витро оплождането със собствен материал? Би трябвало за всички да бъде равноправно...

В постовете на Регина94 онзи ден имаше размисли върху това, че самото мислене на лекарите трябва да се промени. Защото освен, че все повече става въпрос само за пари и медийно внимание, явно много от тях приемат желанието за рожба на бездетните двойки, като начин да се спечелят още и още пари. Тогава какъв е смисъла? Ще се жалваме от циганите, ще сваляме по две кожи от гърбовете на евентуалните родители и ще си свиркаме. Това пак ме навежда на мисълта, че в нашата страна на мнозинството от хората за нищо не им пука - нито за бъдещето, нито за останалите, нито за нещо по-смислено от елементарните нужди. Как може да се промени това? Кажете.