Сватба на kungfupanda - 09.10.2009

[BeRa]

4естито на младото семейство...пожелавам ви много семейно 6тастие много лиубов и попътен вятър...страхотно сте на снимките оито си ка4ила...искаме о6теееееееееееее  невероятна булка си...страхотна....

[kungfupanda]

момичета, тука съм, съжалявам,че не се включвам, но от 12 съм на работа и хич нямам време за нищо, а вс.вечер сме по гостита, всички искат да ни видят ,да си рпавим коментари и разбори... но ще кача, обещавам. има и проблем,че са над 2 мб, трябва да помисля другаде да ги кача и да дам линка!

[kungfupanda]

ето, успях да сложа няколко набързичко!

[anabella]

Панде, честито!

Желая ви всичко щастие на земята! То крие в себе си здравето, любовта, споделените мигове, дечица! Обичайте се! Прекрасна булка си!

[kungfupanda]

Анабела, благодаря много за милите думи! За всички вас качвам снимки     

[Боги]

пу, първа разгледах снимките
Първо искам да ви пожелая да си останете толкова щастливи и влюбени като в деня на сватбата
За буклата искам да кажа, че е много красива
Снимката с тортата, която си хапна шаферката е много сладка обаче най ми хареса снимката ви до голямото дърво, пожелавам ви да изградите толкова здраво и устойчиво семейство

[kungfupanda]

Да, много добре станаха снимките, хванахме супер време а и Митко Яков е истински професионалист фотограф!    

[kungfupanda]

май дойде време и аз да разкажа за нашата сватба не мога да повярвам,че мина, както и какво хубаво време беше ,а сега е мрачно и студено...само седмица по-късно...
та 09.10. ни посрещна с едно свежо синьо утро, станахме с половинката (реших,че няма да спя предната вечер у родителите ми, защото най-добре се спи в собственото легло), закара ме у нашите и започнахме подготовката ни поотделно!
родителите ми изглеждаха видимо спокойни,но аз малко бях притеснена и явно се поизнерви майка ми то мен, но така или ина4е денят "тръгна" и нямаше  връщане назад!
с баща ми ходихме да вземем балоните за колите, които щяха да дойдат незакичени у нашите, и няколко с хелий -за украса там,върнахме се и аз покрасих, сложих малки вазички по масите, изпратих майка ми на фризьор (ходим при една фризьорка сигурно от 10 години  ), моят час беше в 11, но още 10 и половина заминах, след пристгането на майка ми. косата ми отне 2 часа ,но все пак накрая стана, малко позакъснях и 13 и малко бях обратно у нашите. в 14 бяха поканени желаещите да ме видят там-роднини,мои приятели, фотографът. естествено, вече ме затресе треската,защото като се прибрах баба ми и вуйчо ми  и още една роднина, бяха дошли и веднага се притесних,че време няма, то и нямаше де  започнах да се гримирам, поскарахме се с майка,че съм закъсняла,но аз си знаех моето, подготвих се, а първите роднини и гости вече идваха, а бях по бельо и ..абе ужас, взеха да напират да влизат да  ме гледат, а аз - по гащи още.. .както и да е, намъкнах набързо роклята, братовчедка ми дойде и я стегна и хоп-бях готова, бижута, парфюм, приятелките ми дойдоха,взеха да ми се радват и ефуфорията и хаосът съвсем ме налегнаха, фотографът пък си гледаше да снима, гледай насам, натам, аз блея,приканя ме да си сложа червилото, ама аз пак, здравейте, здрасти, докато чуя какво трябва да прая...исках  да видя всияки,да им се порадвам, а те -искаха съптветно да видят мен, колко добре м изглеждала, и т.н. което винаги ме е смущавало.
добре,яе времето беше кратко и още по-бързо излетя, и дойде време да идва младоженецът с кумовете. наблщдателни приятели и мобилните услуги направиха възможно да разберем ,яе са долу (още не бяха засвирили) и аз вече си сипах малко концентрат -да задишам по -спокойно  и ето на, засвириха музикантитем зачу се глъчка, настана суматоха, братовчедка ми, която трябваше да ме продава,  ето я на - остана от вътрешната страна на вратата  ха така, продаваха ме с викове през вратата, отпорът беше подобаващ, но накрая за благото на всички, след определено пазарене, бутане на парим, викове, малката ми племеничка се уплаши зверски горката,едва я успокоих, та канрая пазителите ми пуснаха,за да задействаме церемонията нататък, а именно- да разберем кой за какво е дошъл и как смята да ме вземе без обувка.... (край на 1ва 1аст  )

[valia_diva]

Да, много добре станаха снимките, хванахме супер време а и Митко Яков е истински професионалист фотограф!    

и аз това мога да кажа за него

А какво става с втора част на разказа

[kungfupanda]

2ра част 
Въш втора част се появи младоженецът и кумовете, с искане да ме вземат ...м, ок, ама може ли човек да ходи бос, пък камо ли булка  , и подадох аз един бос крак изпод роклището и казвам "боса няма да тръгна" и започна търсенето на обувката. Младоженецът нали си е находчив, с малко помощ от "топло-студено" бързо намери заветния чепик , скрит в един дънер с катерички (плюшена игачка), и дойде време да видим точна ли е обувката, дали мога да ходя с нея...  естествено, като всяка булка, аз бях си взела "по-големи" обувки и младоженецът трябваше да подложи ,за да мога да тръгна с него   
накрая бях в комплект с обувка и букет от кумата и тръгнахме да излизаме, съответно баща ми да ме извежда. беше странно, защото хем много емоции, хем се връщаш към реалността постоянно -докато слизахме по стълбите с татко -да не се претрепя като си настъпя роклята... накрая бяхме долу, баща ми ме "предаде" на младоженеца (   ) и се хванахме на хорото! естествено ,всичко ти се струва нереално , бързо, гледаш роклята, гледаш къде са ти краката, гледаш да се усмихваш на камерата ,а не да се вижда,че само си гледаш тоалета и краката, абе който го е минал, знае как е  ...след хората се метнахме по колите и хайде -към централния дом на Пловдив. Там естествено имаше др. булка, която трябваше да излиза (много народ се жени, ееееей  ), та обърнах гръб на дома и гостите и зачаках да дойде моя ред междувременно на паркинга пазача и един в една кола щяха да се сбият ще се плаща ли паркинга, или не -наистина е мн.странно, теб те тресат такива важни емоции, няколко санта си над земята, а до теб - животът продължава, даже в най-тривиалната му сивота и безхаберие,.... както и да е, дойде и нашия ред, качихме се, за малко ни оставиха с кумовете да се "пооправим", едно червилце,малко парфюм ииииии, хайдеее-- да подписваме!
Влязохме в залата, музиката беше от запис (доста слабо чуваема, особено при наличието на дечица, който си мърмореха и хленчеха, децата си им е скучно, особено като са бебета , заговори онази леля и наистина за миг все едно не бях там, виждах стаените хора, дечицата, родителите ни, сякаш някак отстрани.... а после трябваше да се подпиша, а докато го правех -половинката ме настъпаааа  !
След тази изненада, бързичко се приземих, подписа и той, кумовете и ето - подадоха ми свидетелството,вече сме женени!  приехме поздравления, цветя, беше чудесно вс. да минат да кажат по някоя дума, много беше мило... после имаше носене на ръце, хвърляне на късмети, както и няколко снимки в близка закътана уличка със стари къщи. През това време гостите са тръгнали към църквата св. Константин и Елена в Стария град. А ние - малко след тях. след като заринахме с коли района около църквата и Хисар Капия, оставихме гостите ,а ние с кумовете отидохме на фотосесия на "Рахат" тепе.  станаха много свежи и слънчеви снимки 
 ,а после дойде време за венчавката. Отчето води чудесна церемония (Специално искахме да сме при него, от сватба на наша приятелка там съм го запомнила, много съвестно си води церемонията).
Много хубави думи, нито много дълго, нито мн.кратко, тъкмо добре, и се врекохме и пред Бога!!! А навън ни посипаха с жито и стотинки , което беше чудесна идея на моя приятека (половинката щотто не щеше) , но фризурата ми се напълни брутално със зрънца  (край на 2ра 4аст) 

[ellie_bellie]

Пандичке, много ти е интересен разказът!  Чакам 3-та част. И още снимки  защото сте много хубави и весели и не мога да ви се нагледам
Аз направо се бях отнесла в четенето и като те настъпал младоженеца, чак се стреснах, и аз се приземих 

[Боги]

Не е честно, трябваше да се настъпвате след като и милото ти подпише
Много интересно разказваш, нямам търпение за следващата част

[dezmand]

мила, трябва да напишеш книга  много интересно и увлекателно разказваш  чакам с нетърпение и трета част 

[kungfupanda]

     благодря, благодаря! най-скоро ще дойде и 3та част!

[kungfupanda]

  във 3та част гостите се ориентираха по колите  да тръгват към Ст. Петербург ,а ние- подкокоросани от фотографа и камерата, отидохме за още снимки на Хисар Капия. Не знам на нас ли ни беше по-забавно,или а тях  накрая трябваше да ги ръчкам да тръгваме,че гостите ни чакаха ,а и началният час за посрещането беше настанал  но при все това,добри кадри станаха и от тези избрахме една снимка, която мислим да изпратим за спомен на гостите ни ( не бяхме предвидили никакъв вид подаръчета, но това във форума го прочетох някъде-да се изпратят нчколко благодарствени думи, та реших,че е добра идея, и текстът ще е на гърба на снимката! ). Пристигнахме ние в хотела, наредиха ни набързо с шаферите и кумовете за welcome drink-a  и започнахме посрещането: наздравици, пожелания , куп прекрасни букети, подаръци , болшинството от които в плик (За наша радост -почти 2г.живеем сами и всичко сме си понакупили тъй или иначе). посрещнахме всички - стари и млади, междувременно гаврътнахме по 2-3 чашки шампанско с тез наздравици, та ми се обади колита, цял ден като нищо не е ял човек, това пенливо вино не е най-дбрата подложка за престоящата дълга вечер,ама нейсе - кеф цена няма, а и булка да не се става всеки ден?! след 
приемането на поздравленията ни качиха с кумовете в кабинета на упражителя да си починем ,а междужременно зжънна наш близък приятел ,който е в Щатите, да ни поздррави, което беше много мила и приятна изненад, и след минута-2, хайде,да слизаме към гостите. слизането е жсъщност по витото стълбище от 2рия етаж наж ресторанта. Заслизахме ние с баавна стъпка (всяка една беше наръба да бъда настъпана иж да се търколя като мечо-тарамбечо надолу по стъпалата, та тъкмо до бялото платно  ).преминахме и последнотот стъпало успешно и ето ни пред бялото платно на живота , където свекърва ми ни закхрани с питка и мед, а баща ми подаде чашите с горчиво вино (майка беше толкова ошашкана,че баща ми трябваше дца го свърши това). незнайно и досега кой от 2ма ни не успя да си счупи чашата (ще го видим на видеото ), но нали приятелите са за това, кумецът ни бързо реши проблема, скокна към чашата и я трясна в земята,да няма съмнение,че работата е цвършена, много мило ми стана, като го направи това,наистина почувствах подкрепата на хората около нас, вниманието ,което бяха съсредоточили към нас.. ох, разнежих се, след чашите дойде ред аз да ритна менчето ,ама тоя път реших,че грешки трябва да няма и така го шутирах, плисна към фотографа, който беше заел съответно позиция срещу краката ми. аз изобщо  ъсответно това не съм го разбрала, досатъчно далече бях ,пук и имах мисия=да го ритна и да го обърна! а не само да се приплъзне по пода! така и стана, но фотографът трябвало после да си бъърше обектива, споделиха наблюдателни гости  след този ритуал седнахме на сватбената маса, което беше върхът!! от сума време чаках да си изпъна гърба и направо се родих,да седна и да се облегнааа! но дойде време друг да се стяга -нашият обичен кум ,който явно се беше вече попритеснил (на другияж ден ми показа листа с речта, която е писал, която  наполовина каза, а другата половина-импровизира) , но устоя до края и каза много искрени думи, за нас младоженицте, за тях с кумата и за нашите отношения, пожеланията му бяха от сърце, одбре се получи!